Новите тайни на Селинджър

<p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Дори и мъртъв, за най-тайнствения американски писател продължава да сe излива много мастило. Дж.Д. Селинджър, авторът на &bdquo;Спасителят в ръжта&rdquo;, който почина през януари 2010-та на 91-годишна възраст, продължава да е в центъра на литературните новини в САЩ с една книга, която излиза на 3 септември отвъд океана. Става дума за биографията му от 720 страници, озаглавена <em>The Private War of J.D. Salinger</em> (&bdquo;Личната война на Дж.Д. Селинджър&rdquo;), която обещава разкрития за неговия живот.</p> <p>Нейните автори, Шейн Салерно и Дейвид Шийлс, са посветили девет години, за да разследват мистериозния си обект, интервюирайки близките му, братя по оръжие от Втората световна война, съседи, приятели, бивши любовници, издатели, колеги в &bdquo;Ню Йоркър&rdquo;, списанието, което ще издаде неговите новели. И въпреки че върху биографията му, както и върху документалния филм, който ще излезе по кината няколко дни след книгата, е наложено ембарго, нейните автори съумяха да организират умела кампания, която да провокира интереса към разкритията им.</p> <p>В понеделник &bdquo;Ню Йорк таймс&rdquo; съобщи, че Селинджър е оставил инструкции да бъдат издадени посмъртно между 2015 и 2020 г. пет непознати негови творби. Това наистина е новина, като се има предвид, че писателят не е публикувал нищо след 1965 г. Приживе той се противопоставяше и на издаването на негови биографии, с което още повече подхранваше собствената си легенда. В библиотеката в Принстаун, в Ню Джързи, малцина привилегировани могат - срещу представянето на документ за самоличност и в изолирана и наблюдавана читалня - да видят петте ръкописа, които, по волята на автора, ще могат да бъдат публикувани 60 г. след смъртта му.</p> <p>&bdquo;Ню Йорк таймс&rdquo; цитира въпреки това един от тези текстове, <em>The Last and Best of the Peter Pans</em>, като едно от заглавията, което може да бъде публикувано. Други неиздавани текстове подхващат познати елементи от творчеството му &ndash; хиндуизма, Втората световна война и първия му и кратък брак.</p> <p>Неговият син Мат Селинджър и вдовицата му Колийн О&rsquo;Нийл, начело на фондацията, която ръководи неговото наследство, не са коментирали тази информация. Синът на писателя, който винаги е отказвал да говори за начина на живот на баща си, дори обяви, че е скептичен относно биографията му, припомняйки, че шепа хора са били близки на писателя.</p> <p>Авторите й твърдят, че са разговаряли с 200 повече или по-малко близки свидетели. Тази компилация от коментари има за цел да повдигне тайната над 45-те г. отшелнически живот на Селинджър. Знае се, че той е продължил да пише, но какво? Какви са причините, които са го тласнали към мизантропията? Двамата биографи са разчепкали личните дневници на войници, които са се сражавали в същата част като писателя, която е участвала в десанта в Нормандия и в битката при Арден. Книгата им съдържа многобройни снимки и писма.</p> <p>Шейн Салерно, сценарист в Холивуд, дори е инвестирал 1,5 млн. евро, за да приключи проекта. Заедно с издателската къща <em>Simon &amp; Schuster</em> той организира рекламна кампания на биографията, достойна за холивудски блокбастър, известявайки нейното излизане още при смъртта на писателя преди три години. Начин да бъде коронясан Селинджър в семейство на американските супергерои.</p> <p><strong>Легендата Селинджър</strong></p> <p>Писателят се оттегли от света през 1953 г. и не е публикувал нищо от 1965-та, т.е. 45 г. преди смъртта си през 2010 г. С романа си &bdquo;Спасителят в ръжта&rdquo; (1951 г.) той стана митичен автор за тийнейджърите по цял свят. Досега са продадени 60 млн. екземпляра от книгата. Героят му Холдън Колфийлд се превърна в идол. Всичко това идва в повече за писателя.</p> <p>Преди да се оттегли в Корниш, Ню Хеймпшир, Селинджър дава едно последно интервю. Пресата ще бъде черната му овца и нито един журналист не успява да го притисне впоследствие. Има само няколко негови снимки, направени крадешком с телеобектив. На тях се вижда стар вбесен господин, който вдига юмрук срещу натрапниците. Мълчанието му играе в негова полза. Селинджър беше обект на култ. Пънк групата <em>The Wynona Riders</em> нарече <em>J. D. Salinger</em> един от албумите си. Сянката му витае над героя на Шон Конъри във филма на Гюс ван Сант &bdquo;Да откриеш Форестър&rdquo;. Марк Чапман, убиецът на Джон Ленън, носи в джоба си книгата &bdquo;Спасителят в ръжта&rdquo;, когато полицията го арестува.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/STAR.jpg" alt="" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Това, което е известно за него, е, че е роден на 1 януари 1919 г., израсъл е в Горен Ийст Сайд в Манхатън. Заможно семейство. Баща му бил евреин, майка му католичка. Много млад, той е дълбоко наранен, когато Уна О&rsquo;Нийл, дъщерята на драматурга, го изоставя, за да се омъжи за Чарли Чаплин. По време на войната Селинджър е агент на контрапшионажа и един от първите американци, които откриват концентрационните лагери. Миризмата на изгорена плът никога няма да напусне паметта му. Изпада в нервна депресия, жени се за кратко за германка. Има повторен брак през 1954 г. и две деца, Мат, който е актьор, и Маргарет, която разказа спомените си за баща си в книгата "Спасителят на мечти". Човек би казал, че Селинджър е останал емоционално блокиран в ранната си младост, нещо, което изглежда потвърждават разказите му за семейство Глас с техните седем деца, свърхнадарени и самоубийци.</p> <p>Една критика на Мари МакКарти по повод на &bdquo;Франи и Зуи&rdquo; (1961 г.) го кара да се оттегли в дървения си замък. Хранел се главно с орехи и грах, описвайки се като &bdquo;неуспял дзен будист&rdquo;. През 1965 г. къщата му изгаря. Не се знае дали там е имало томове неиздавани ръкописи или той е бил спрял да пише.</p> <p>Последната му новела, <em>Hapworth 16, 1924</em>, е публикувана в &bdquo;Ню Йоркър&rdquo; на 19 юни 1965 г. Дава на съд биографите си. Понякога бил забелязван да кара джипа си. Странностите му са безкрайни. Има различни слухове. Смятал да остави децата си да си изберат име, отказвал да вика лекари, увличал се по йога, дианетика, хомеопатия. Обичал филмите на Хичкок, но никога не позволил на продуцентите да превърнат &bdquo;Спасителят в ръжта&rdquo; във филм. Третата му жена бил медицинска сестра, по-млада от него с 30 г.</p> <p>Остават книгите му, които са на по половин век. Те са винаги на мода. Заради него всички момчета през 50-те г. мечтаеха да бъдат изгонени от колежа три дни преди Коледа. Дълго време продължаваха да се питат заедно с Холдън Колфийлд къде отиват патиците от Сентрал парк, когато езерото замръзне през зимата. Милиони са тези, които си мислеха, че са единствените, които могат да разберат наистина Холдън Колфийлд.</p> <p>Междувременно Селинджър излезе непокътнат от разкритията на Джойс Мейнард в книгата й <em>At Home at the World</em>, в която тя разказва за връзката си с писателя, когато е била на 19, а той на 50 г. За да бъде още по-пълна картината, тя продаде на търг писмата, които той й е писал по онова време. Самият Селинджър забрани сайтовете, които му бяха посветени в интернет. През 1970 г. върна на издателя си 75 хил. долара частично предплащане, доказателство, че не смята да публикува повече. Междувременно &bdquo;Спасителят в ръжта&rdquo; все още се продава по 250 хил. екземпляра годишно.</p> <p>Самият той казваше: <em>Единствената грижа на един артист трябва да бъде де се стреми към съвършенството според идеята, която сам си е създал, а не според идеята, която са си създали другите</em>.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/SALINGER-ART1.jpg" alt="" /></p> <p><em>Дж. Д. Селинджър<br /></em></p> <p><em><br /></em></p> <p><em>По материали от "Фигаро"<br /></em></p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>