Чарът и широкоплещестата фигура го превърнаха в една от най-печелившите звезди, но той не се задоволява с клишетата на екшън филмите. Сега е в афиша на „Елизиум”, на режисьора Нийл Бломкамп, научнофантастичен ангажиран филм, заедно с Джоди Фостър. Мат Деймън ни посреща в луксозния апартамент на лондонски хотел. Косата, която беше обръснал заради героя си в „Елизиум”, вече е пораснала. Костюмът с нищо не издава впечатляващата мускулатура, която му позволи да направи една много физическа роля. Усмивката му е сияйна, учтивостта – естествена.
Дори и да не се прави на звезда, 42-годишният Мат Деймън няма много общо с младия чудак, който беше през 1997 г. във филма, който го откри – „Добрият Уил Хънтинг”. За публиката той се превърна в доброто момче, въпреки че някои роли разклатиха този образ.
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Търсен от най-големите режисьори – Спилбърг, Копола, Скорсезе, Истууд, братята Коен -, той редува суперпродукции и независими филми, но остава верен на своите „приятели”: Стивън Содърбърг (осем филма заедно), Гюс Ван Сант (четири филма), Джордж Клуни (който го режисира за втори път във филма си <em>The Monuments Men</em>). И върви винаги нагоре... до близо 10 млн. долара на филм.</p>
<p> </p>
<p><strong><img src="/uploads/editor/elysium-matt-damon1.jpg" alt="" width="630" height="280" /></strong><em>Мат Деймън в "Елизиум", 2013 г.</em></p>
<p><em><br /></em></p>
<p><strong><em></em>- „Елизиум” изобличава управлението на икономическата криза от властта. Това отразява ли собствените ви тревоги?</strong></p>
<p>- Да, и това, което ми хареса, беше, че мога да направя филм, който едновременно е предназначен за широката публика и е извънредно политически. Режисьорът Нийл Бломкамп, който е южноафриканец, е белязан от апартейда, и това разцепление изглежда е канавата на неговата работа („Сектор 9”). Тук става дума за имиграция, екология, влошаване на санитарните условия, за програма за здравеопазване... Но посланията минават леко, чрез научнофантастичния разказ, в който има приключения и екшън.</p>
<p><strong>- Имате стабилна кариера. Това прави ли ви по-дързък при избора на филми?</strong></p>
<p>- Винаги имаш възможност да избираш и да поемаш рискове. Но колкото повече успехи имаш, толкова повече се страхуваш да не разочароваш публиката. Настъпва катастрофа, когато се опиташ да се защитиш и да се бетонираш на своя територия. Обграждаш се със стени, вече не смееш нито да вървиш напред, нито да отстъпиш и изчезваш! Правя, каквото мога, за да не се окажа никога в такава ситуация.</p>
<p> </p>
<p><img src="/uploads/editor/02-will-hunting-matt-damon-1997_1.jpg" alt="" width="626" height="378" /></p>
<p><em>В "Добрият Уил Хънтинг", 1997 г.</em></p>
<p> </p>
<p><strong>- Пречил ли ви е образът на мило момче при избора на роли?</strong></p>
<p>- Да, в началото на кариерата ми. Но много режисьори почувстваха, че могат чрез по-двусмислени персонажи да разклатят тази представа за мен. Истинското предизвикателство е да продължаваш да опитваш да бъдеш актьор в една индустрия, в която продуцентите се опитват да идентифицират у вас това, което се харесва на публиката, за да ви го предлагат още и още. Трябва да се съпротивляваш много силно на това повторение.</p>
<p><strong>- Това, което направихте в трилогията за Джейсън Борн или „Бандата на Оушън”?</strong></p>
<p>- Вярно е, но аз съм много горд с тях и не се смятам за продаден. Снимах серията „Бандата на Оушън” с близки хора като Стивън Содърбърг и Джордж Клуни, с когото се срещам редовно в други проекти. А трилогията за Джейсън Брон ми позволи да направя авторски филми – като „Сириана” – за който не мислех, че ще има успех в бокс офисите, но който беше много по-стимулиращ за мен като актьор.</p>
<p><strong>- Някои роли служат ли ви за лична психотерапия?</strong></p>
<p>- Един филм е преди всичко история, която заслужава да бъде разказана или не. Това е илюзия, изпълнена пред вярна публика или не. Повече се виждам като човек, който получава пари, за да бъде част от една магия, отколкото като човек, въвлечен в интимен анализ.</p>
<p> </p>
<p><img src="/uploads/editor/04-oceans-eleven-matt-damon-2001_1.jpg" alt="" width="629" height="417" /></p>
<p><em>В "Бандата на Оушън" (2001 г.) с Джо</em>рдж Клуни</p>
<p> </p>
<p><strong>- На същата вълна ли сте като средния американец?</strong></p>
<p>- Така мисля. Но вече не съм много сигурен, защото миналата година бях копродуцент, съсценарист и актьор в „Обетована земя” (на Гюс ван Сант), резултатът отговаряше точно на това, което исках да направя. Само че критиката ми скочи отгоре и публиката пренебрегна филма! Не искам да бъда като онези звезди, които си мислят, че всичко, което правят, е чудесно, но това жестоко отхвърляне ме разстрои.</p>
<p><strong>- Във всеки ваш филм се преобразявате. Харесва ли ви да работите върху външния си вид?</strong></p>
<p>- Най-много ме отегчава пробата на костюмите. Когато стигна до обувките, винаги избирам най-удобните, защото никой не им обръща внимание. Но за да изиграя любовника на Либераче (Майкъл Дъглас), носех екстравагантни дрехи, много грим и четири различни перуки според епохите, и всичко това ми помогна да си изградя маниер на поведение, на походка.</p>
<p> </p>
<p><img src="/uploads/editor/03-il-faut-sauver-le-soldat-ryan-matt-damon-1998_1.jpg" alt="" width="629" height="426" /></p>
<p><em>В "Спасяването на редник Раян" (1998 г.) на Стивън Спилбърг</em></p>
<p> </p>
<p><strong>- Не се ли поколебахте да изиграете ролята на хомосексуалния жиголо?</strong></p>
<p>- Не. Но Майкъл Дъглас и аз бяхме наистина любопитни как Стивън Содърбърг ще заснеме секс сцените. В сценария беше написано буквално: „Скот прави любов с Лий!”. Казахме му: „Мерси за указанието към актьорите, но как конкретно да го направим?”. Накрая Стивън постави камерата под леглото, така че се вижда само частично и в никакъв случай това не е порнография.</p>
<p><strong>- Как беше в леглото с Майкъл Дъглас?</strong></p>
<p>- <em>(Смях).</em> Най-накрая разбрах какво са почувствали Шарън Стоун („Първичен инстинкт”) и Глен Клоуз („Фатално привличане”). Всички си спомнят, че са видели задника на Майкъл в „Първичен инстинкт”... Тук се вижда моя, малко замъглено, но в центъра на екрана, със следи от банския ми...Подобен детайл бележи кариерата!</p>
<p><strong>- Сигурно е било трудно за Майкъл Дъглас да изиграе сцената, в която Либераче умира от СПИН?</strong></p>
<p>- Разбира се, но той успя да го направи по разтърсващ начин, защото е придобил мъдростта, дълбочината и дистанцията на човек, който също е познал болестта (рак на гърлото, открит през 2010 г. – б.а..) и я е победил.</p>
<p><strong>- Вие сте политически ангажиран. Мислите ли, сегашната американска администрация служи на вашите интереси?</strong></p>
<p>- За страната щеше да бъде по-добре, ако имаше администрация, готова да се бори за средната класа. Дори и това да означава да ми повишат данъците. Хората са склонни да гледат на нещата като кон с капаци, за да защитят собствените си интереси, без да гледат дългосрочно в по-широка перспектива. Това ме съкрушава.</p>
<p> </p>
<p><img src="/uploads/editor/08-invictus-matt-damon-and-clint-eastwood-2009_0.jpg" alt="" width="629" height="419" /></p>
<p><em>През 2009 г. Клинт Истууд го избра за ролята на южноафрикански ръгбист във филма си "Несломим"</em></p>
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong>- Все така близък ли сте с приятеля си Бен Афлек?</strong></p>
<p>- Разбира се. Ние сме съседи в Лос Анджелис, жените ни се виждат и ние непрекъснато работим заедно, обградени от група приятели и близки сътрудници, които ни следват във всичките ни проекти. Неговото мнение е много ценно за мен.</p>
<p><strong>- Вие снимате много. Как успявате да се грижите за семейството си?</strong></p>
<p>- Със съпругата ми сме установили правилото за раздяла максимум от 15 дни, което никога не нарушаваме. Но... аз току-що го наруших, защото бях далеч от нея и от четирите ни дъщери в продължение на 16 дни, а това е много дълго. Когато навършиш 40 г., времето ти става скъпоценно и трудно преживявам всяка раздяла със семейството си.</p>
<p><strong>- Как преживявате славата си във всекидневието?</strong></p>
<p>- Известността е странен и сюрреалистичен опит. Чисто теоретично, знам, че това, което е било важно вчера, е такова и днес, и че проблемите на света си остават същите. Но собственият ми опит никога няма да е същият. Така че, когато ми кажат: „Променил си се”, аз отговарям: „Ти също!”.</p>
<p> </p>
<p><img src="/uploads/editor/12-monuments_men_matt-damon-2013_1.jpg" alt="" width="630" height="473" /></p>
<p><em>С Джордж Клуни в The Monuments Men, който излиза по кината на 5 февруари 2014 г.</em></p>
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong>Мат Деймън отблизо</strong></p>
<p><em><strong>Печеливш.</strong></em> През 2007 г. той беше определен от сп. „Форбс” като „най-печелившият актьор в Холивуд”. За всеки долар, платен за него, той е донесъл 29 долара печалба, и принадлежи към клуба на десетте най-рентабилни актьори в Холивуд. Същата година е избран за „най-сексапилният мъж в света” от сп. „Пийпъл”.</p>
<p><em><strong>Ангажиран</strong></em>. Мат Деймън създаде фондацията Water.org, за да доставя питейна вода на хората, които са лишени от нея. <em>На всеки 20 секунди умира едно дете заради липсата на питейна вода. Това прави 3,5 млн. души годишно. Решениета са известни, те са прости. Достатъчто е да се приведат в действие</em>, казва актьорът.</p>
<p><em><strong>Влюбен.</strong></em> Той се ожени на гражданска церемония в Ню Йорк през 2005 г. за Лусиана Баросо, която нарича Луси, сервитьорка, която срещнал в бар в Маями през 2003 г., която вече имала една дъщеря Алекса, родена през 1998 г. Актьорът осиновява момиченцето. Двамата имат още три дъщери – Исабела, родена през 2006 г., Джиа през 2008 г. и Стела през 2010 г. На 13 април 2013 г., след 8-годишен брак, Мат и Лусиана подновиха брачните си клетви, в присъствието на Бен Афлек и Дженифър Гарнър, Брад Пит и Анджелина Джоли, Джордж Клуни, Майкъл Дъглас и Катрин Зита-Джоунс.</p>
<p> </p>
<p><img src="/uploads/editor/MATT.jpg" alt="" width="630" height="280" /></p>
<p><em><strong>Мат Деймън</strong></em></p>
<p> </p>
<p><em>Клое Лакур, „Мадам Фигаро”</em></p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>