Луи дьо Фюнес: актьорът, постигнал успеха неволно

<p><strong><br /></strong></p> <p><strong>Меланхолията.</strong> Луи дьо Фюнес дълго време едва свързвал двата края. В началото е пианист в един бар и понякога свири по 12 часа без прекъсване. През 50-те г. комикът е много потиснат. На повече от 40 г., той напразно дава частни уроци, без да стане известен, изпълнява по три роли на вечер на сцената и вече не вярва в кариерата си. Единствено втората му съпруга, Жан, го кара да продължи. Тя има право: критиците го забелязват най-накрая в &bdquo;Преминаване през Париж&rdquo;, редом с Бурвил и Габен. Неговият час е настъпил.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/FUNES-2.jpg" alt="" /></p> <p><em>&bdquo;Преминаване през Париж" (1956 г.) с Бурвил и Габен</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Майка му, неговият ментор.</strong> Майка му Леонор е от испански произход и е истинска героиня от комедия дел арте. Крайна, властна, избухлива, тя изпада в неудържима ярост, ако й противоречат, което белязва завинаги малкия Луи. <em>Тя беше много смешен образ, много ярък, много забавен,</em> ще признае по-късно актьорът. <em>Когато бях хлапе, записах всичко и заимствам непрекъснато от тези истории...</em></p> <p><strong>Прекалените гримаси.</strong> Те бяха неговото богатство, но накрая го умориха. Няколко изражения в погледа и веждата бяха достатъчни да дадат тона и да наложат неговия стил, този на малкия, жалкия, който изведнъж става долен мръсник, когато е произведен в по-горен чин. Комичен стил, който става негов специалитет, дори ако той е искал да бъде признат за много по-богатата си игра. Когато излизал на сцената, не понасял някой да дебне с поглед прочутите му мимики. Тогава се затварял като мида, с риск да мине за надменен.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/FUNES-3.jpg" alt="" /></p> <p><em>"Ах, тези прекрасни вакханки" (1954 г.)</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Даниел, тайното дете.</strong> Това е първият му син, роден от първата му жена, Жермен Каройе, преди Втората световна война. През 1942 г. двамата се разделят, Даниел остава с майка си, докато баща му се впуска в театъра. Луи го вижда от време на време покрай новото си семейство: праща му билети за представления, кани го на ресторант, води го на снимките на някои филми. <em>Имам три деца</em>, свенливо казва той пред журналистите, но никога не навлиза в подробности за личния си живот.</p> <p><strong>Тайният бележник.</strong> Комикът не се разделя никога с един малък бележник, който държи в джоба си, за да наблюдава тайно недостатъците на себеподобните си, които са източник на неизчерпаеми сцени. <em>Незначителните професии ме научиха много за отношенията работодатели&ndash;служители</em>, доверява той. <em>Видях много неща, които ми служат днес</em>.</p> <p><strong>Много тревожен.</strong> Голям перфекционист, той иска сцените да бъдат повтаряни до съвършенство, което понякога поражда напрежение на снимачната площадка. Обича да бъде обграден от хора, които познава и които го успокояват, като прочутата му партньорка Клод Жансак (съпругата му в серията филми за полицаите), която смята за свой &bdquo;талисман&rdquo;. При излизането на филмите си отива инкогнито в киносалона с двамата си синове, за да дебне реакциите на публиката: при първите изблици на смях си тръгвал успокоен.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/FUNES-4.jpg" alt="" /></p> <p><em>"Полицаят се жени" (1968 г.) с Клод Жансак<br /></em></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>Био</strong>. В къщата си в Клермон, близо до Нант, той се отдава на истинската си страст: градинарството. <em>Ако трябваше да избирам отново, щях да бъда градинар</em>, признава актьорът. Всичко, което отглежда, е био, без никакви химически примеси. Грижи се със страст за зеленчуковата си градина, която е неговата гордост и храни семейството.</p> <p><strong>Маша Беранже, жената в сянка.</strong> Големият срамежливец е очарован от женския глас, който води нощем по &bdquo;Франс Ентер&rdquo;, радиото, което слуша редовно. Заражда се нежна връзка, изпълнена с целомъдрени срещи и откровености... понякога на испански. Обсипва я с рози, тя успокоява тревогите му, двата буйни характера трептят в хармония. <em>Напомняте ми за майка ми</em>, казва й той един ден. <em>И ме разсмивате също като нея</em>. Мистериозна връзка, за която нито единият, нито другията е говорил някога публично.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/FUNES-5.jpg" alt="" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>&bdquo;Крилце или кълка&rdquo; под строг контрол.</strong> През 1975 г. актьорът получава два инфаркта и лекарите му забраняват да играе. До деня, в който продуцентът Кристиан Фешнер му предлата да снима &bdquo;Крилце или кълка&rdquo; с Колюш. Застрахователите се съгласяват, при условие че актьорът ще бъде под стриктен медицински контрол: пълен здравословен отчет, всекидневен преглед при кардиолог и присъствие на реанимационен екип по време на снимките.</p> <p><strong>Парите, вечният проблем.</strong> Луи дьо Фюнес винаги се е страхувал да не загуби всичко и да се върне към мъките от началото на кариерата си. Несъмнено той е белязан от изпадането на баща си, който се разорил като търговец на синтетични смарагди, преди да изостави семейството си и да замине за Венесуела. <em>Един неуспех и всичко е свършено!</em>, казвал той често на двамата си сина. Живеел икономично, без излишества и дори имал скрити пари в градината на имението си, &bdquo;които никога не могъл да намери&rdquo;, по думите на неговия приятел Мишел Галабрю.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>