![Коста-Гаврас: Консервативна Европа няма причина да остави "Сириза" да успее](https://glasove.com/media/default/400x300.jpg?_=1644538743 "Коста-Гаврас: Консервативна Европа няма причина да остави "Сириза" да успее")
- Автор: L'HUMANITÉ
- 10 Sep 2020
- 207
- 10
Гърция е изправена срещу консервативна Европа, която, поради идеологически съображения, няма никаква причина да остави “Сириза” да успее. Това коментира още през февруари, след изборната победа на партията на крайната левица в Гърция, известният френски режисьор от гръцки произход Коста-Гаврас пред “Юманите”.
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53735_N51d8SrOp1EVejxHoMiqMqiD66I8CC.jpg" /></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>- Роден сте в Гърция преди Втората световна война. Как определяте избирането на “Сириза” в съвременната история на Гърция?</strong></span></p>
<p><span style="font-size:14px">- Мисля, че е нужно да се върнем малко по-назад в тази история. От 1830 г. Гърция е под чужда опека. Създаде се демокрация с повече или по-малко демократични ръководители, но винаги задължени на тези опекуни. Без да е в хронологичен ред, става дума за Австро-унгарската империя, за Англия, Франция, Русия. Други вмешателства имаше с появата на Съветския съюз. След Втората световна война надделяха САЩ. Партиите, политическите фракции в Гърция се неразривно свързани с една или друга от тези чужди сили. Това беше необходимо, за да съществуват политически. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Първият лидер след войната, който се противопостави на политиката на НАТО, критикувайки присъствието на американски военни бази, Григорис Ламбракис, бе убит. (<em>Ив Монтан играе ролята на убития през 1963 г. от крайнодясна фракция депутат във филма “Дзета” - б.а.</em>). </span></p>
<p><span style="font-size:14px">По-късно Андреас Папандреу извърши важни социални промени по време на първия си премиерски мандат, дори и по време на втория му мандат всичко да преля в клиентелизъм, популизъм, към което трябва да се прибавят многобройните скандали и личния му живот, който далеч не бе за пример. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">За мен Алексис Ципрас е третият ръководител от съвременния период, решен да проведе дълбоки реформи.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>- С какво ви убеди той?</strong></span></p>
<p><span style="font-size:14px">- Някои страни от неговата личност и програма. В началото се отнасях с недоверие към речите му, имах въпроси, а след това се срещнахме в Париж преди изборите. По време на една вечеря разговаряхме с часове. Първо, той не говореше за своите противници или другите политици с твърде фамилиарния обиден тон. Когато го попитах за искането му за “радикалност”, той ми даде отговор, който много ми хареса, а именно, че терминът “радикалност” идва от думата “корени” (<span style="font-family:arial"><em>racines</em></span>), а двата “корена” на Гърция са демокрацията и културата.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">След това прочетох програмата на “Сириза”, засягаща и културата. Това е много важно измерение в Гърция, в различните й дисциплини и изражения, музика, театър или кино. Видях, че програмата е много справедлива по форма и по съдържание, с необходимата подкрепа на държавата, оставяйки същевременно културата в ръцете на онези, които я създават. След като чух речта му преди изборите в Солун, където бях по онова време, му изпратих послание за подкрепа. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Това, което се случва за три или четири милиона гърци, е трагедия. Одобрявам волята на Ципрас да изведе страната от ноктите на Тройката. Неотдавна гледах един много сериозен документален филм за нейното функциониране. Виждат се бюрократи с изключителна строгост. Има изобилие от числа, никога хора. Това, че 300 хил. гърци живеят без ток и отопление, че три милиона нямат никаква социална защита, не ги вълнува. Те са в религиозната догма. Техните политики не действат. Ципрас го показа в голям мащаб, разбира се, благодарение на ораторския си талант, но най-вече защото това отговаря на реалността, в която живеят гърците.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>- А що се отнася до сегашната ситуация след изборите?</strong></span></p>
<p><span style="font-size:14px">- Гърция е изправена пред една консервативна Европа, която няма никаква причина да остави Ципрас да успее, било то по идеологически причини. Съжалявам, че изборите бяха спечелени само с 37 на сто от гласовете, за да натежат срещу толкова опасни европейски противници. Това принуди Ципрас да направи съюз с десноцентристи, което несъмнено ще породи конфликти в собствения му лагер. Той започна да провежда своите реформи. Може би няма да успее да направи всичко, но важното е да направи всичко, за да го постигне. Това поражда огромна надежда и може да предизвика етични промени, от които Гърция има голяма нужда.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Когато ръководителите мамят, всеки чувства, че има правото да мами, това се отразява на манталитета. За разлика от повечето политици, Ципрас не се представя за последна инстанция, нещо, което само му е спечелило почитатели. Освен че е млад, Ципрас се изплъзва на историческия континуитет на династиите от ляво или от дясно, управлявали Гърция. Страната си има истинска история и малко ме дразни позоваването на митологията, когато се говори за Гърция. Аз съм особено доволен, не само в етичен и символен план, от натурализирането на повече от един милион деца на родители имигранти, които по този начин са приети в една страна, в която 10 на сто от населението идва от цял свят. Не съм партиен човек, но уверих Ципрас, че ще бъда там заради Гърция. Мисля, че той наистина има шанс. </span></p>
<p><span style="font-size:14px"><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></span></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
