Кирстен Дънст, най-европейската актриса в Холивуд

<p><em>Трудно е да си представиш, когато я видиш да идва усмихната и чистосърдечна за закуска на терасата на &quot;Шато Мармон&quot; в Холивуд, че е на снимачните площадки от близо три десетилетия - цяла вечност за актрисата, току-що навършила 32 години. Избрана за реклама (на зърнени храни) на възраст, когато връстничките й се учат да говорят, няколко години по-късно Кирстен Дънст е избрана от Уди Алън, за да изиграе дъщеря му в късометражната лента &quot;Едипово разстройство&quot;, която е част от филма &quot;Нюйоркски истории&quot;, &nbsp;след това е забелязана на 12 г. с една смущаваща целувка с Брад Пит в &quot;Интервю с вампир&quot;, а на 17 г. се превръща в красиво младо момиче в &quot;Обречени да умрат&quot; на София Копола. Кирстен Дънст беше дете звезда. Едно от най-блестящите.</em></p> <p><em>Има една, уви, толкова пъти проверена истина, че прожекторите изгарят крилцата на неразумните пеперуди - попитайте Линдзи Лоън или Дрю Баримор&hellip; Впрочем в тази малка игра, в която трябва да бъдеш нито прекалено близо, нито прекалено далеч от светлината, Кирстен Дънст се отличи. Когато трябваше да договаря прехода си към зрелостта, актрисата го направи с лекота: с коси, бодисани в червено, за една митична целувка - този път с Тоби Магуайър - в един от най-големите холивудски успехи през първото десетилетие на ХХI век - &quot;Спайдърмен&quot; на режисьора Сам Рейми. След това тя продължи да гради търпеливо кариерата си между популярното кино и авторските филми, между лъчезарни героини и унили млади жени, а през 2011 г. спечели наградата за най-добра актриса на кинофестивала в Кан с най-мрачната си роля - тази във филма на Ланс фон Трир &quot;Меланхолия&quot;.</em></p> <p><em>След като я видяхме толкова бляскава редом с Виго Мортенсън в &quot;Двете лица на януари&quot;, очаквахме да срещнем суперзвезда, която се държи като такава. Напротив, тя се оказа млада жена с обезоръжаващо излъчване, харизматична и спонтанна.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37374_0N8ivyv67RY9dZmE9BbPBGYv6HVjDZ.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Вие сте актриса от 29 г. Каква е тайната ви да продължите толкова дълго?</strong></p> <p>- Няма тайна: всичко зависи от избора, който правиш. А също така от хората, с които си обграден. Ако работиш с правилните хора, напредваш и продължаваш дълго. Това зависи само от теб. Знаете ли след &quot;Меланхолия&quot; колко предложения за роли на депресивни жени получих? За щастие веднага след това се снимах в комедията &quot;Последният момински запой&quot; и този избор ме отведе в друга посока.&nbsp;</p> <p><strong>- Именно. Не ви ли се иска да снимате повече комедии?</strong></p> <p>- Да, но всичко зависи от режисьора. Комедията изисква много енергия, тя е по-трудна от това, което изглежда. Мисля, че бих искала да направя филм с Джъд Апатоу (&quot;40-годишен девственик&quot;, &quot;Позабременяла&quot; - б.а.).</p> <p><strong>- Има теория, според която всеки актьор има нужда от режисьор, който да го разкрие на него самия, да му покаже възможностите му. Кой изигра тази роля за вас?</strong></p> <p>- Без да се колебая, бих казала София Копола с &quot;Обречени да умрат&quot;. Бях тийнейджърка и тя разкри жената в мен, тя ми показа на какво съм способна, тя ме формира, както никой друг. &quot;Мария Антоанета&quot; беше друг важен етап&hellip; Все още сме много близки, но тъй като тя живее в Ню Йорк, не я виждам толкова често, колкото бих искала.</p> <p><strong>- През 2011 г. спечелихте наградата за най-добра актриса за &quot;Меланхолия&quot; на Ларс фон Трир на кинофестивала в Кан. Тази награда имаше ли отзвук върху начина, по който ви възприемат в Холивуд?</strong></p> <p>- Не съвсем&hellip; Знаете ли, за тях Кан е нещо много далечно, много екзотично. Няма влиянието на един &quot;Оскар&quot;. В замяна на това за тези, които се интересуват отблизо от кино, това е нещо много престижно. Така че тази награда не развълнува никого, но аз много се гордея с нея!</p> <p><strong>- Имахте ли щастливо детство, въпреки че трябваше да тичате много малка по снимачните площадки?</strong></p> <p>- Ходех в обикновени училища и имах на разположение преподавател, когато работех по някой филм. Наистина имах доста нормално юношество. Ходех в гимназията, на танци, имах група много уравновесени приятелки.</p> <p><strong>- Ако имате деца, бихте ли искали те да последват вашия път?</strong></p> <p>- Това е сложен въпрос. Очевидно бих искала да бъдат щастливи и ако да играят ги прави щастливи, много добре, няма да им попреча. Но няма да ги тласкам към това. Най-вече докато са малки. Тъй като съм го преживяла и въпреки че при мен мина много добре, все пак е доста тежко. Впрочем аз не съм сигурна, че искам да отгледам децата си в Лос Анджелис. Мисля, че ако не бях израсла там, щях да мразя този град. Сега снимам в Ню Орлиънс един филм, наречен <span style="color:#3c3f41">Midnight Special, и това ми припомни колко е хубаво да можеш да ходиш, без да си преследван непрекъснато от шайка папараци.</span></p> <p><strong>- Бихте ли казали нещо повече за този филм?</strong></p> <p>- Там играя майката на дете, което притежава специални сили и е преследвано. Когато филмът започва, не съм виждала сина си от две години, защото съм била изключена от християнската секта, към която принадлежим. Това е филм за бегълци, с фантастични елементи. Прилича малко на &quot;Срещи от третия вид&quot; на Стивън Спилбърг.</p> <p><strong>- Гордеете ли се с всичките си филми?</strong></p> <p>- Несъмнено съм направила някои филми, когато бях много млада, с които не се гордея особено днес. В замяна на това аз съм приела да се снимам в тях по уважителни причини. Някои тръгнаха зле, но аз нямам вина за това. Така че, да, гордея се с избора, който съм правила. Израснах в много европейска среда: баща ми е германец и родителите ми дълго време са работили в Европа. Мисля, че това ми даде особена чувствителност. Чувствам се по-ценена, по-специална във Франция. В САЩ, ако не си в последния филм за супергерои, хората те забравят. Във Франция е различно, все още ми говорят много за предишните ми роли или за по-фундаментални неща.&nbsp;</p> <p><strong>- Какво е вашето определение за блясък?</strong></p> <p>- За мен бляскав е човек, който е уверен в себе си, без да е арогантен. Това трябва да бъде естествено, без усилие. Без да се подмазвам, мисля, че французойките се доближават често до този идеал&hellip;</p> <p><strong>- Коя актриса символизира най-добре този блясък?</strong></p> <p>- Първата, която ми идва наум, е Шарлот Рамплинг. Това е една от най-хубавите жени в света, дори на тези години. Освен това тя е изключително симпатична и е удоволствие да работиш с нея. Харесвам също Джина Роуландс, Анджелика Хюстън, Джулиан Мур&hellip; Жени, които имат доверие в себе си, които не се стремят да докажат каквото и да било. Това е качество, което изчезва в младите актриси.</p> <p><strong>- С кой режисьор бихте искали да работите?</strong></p> <p>- Много са&hellip; Да започна с Михаел Ханеке: той има прекрасен стил и знае как да снима актрисите. Освен това аз говоря немски, така че това може да бъде предимство! А също Куентин Тарантино.</p> <p><strong>- Това е голяма разлика!</strong></p> <p>- Да и какво от това? Именно това е удоволствието да бъдеш актриса: да можеш да преминаваш от един свят към друг, без да дължиш сметка някому.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37374_wfGFAbJ4IZWdUe94XyHNnw51moF7EF.jpg" /></p> <p><em><strong>Кирстен Дънст</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>