Катрин Деньов: Не се отказвам от нищо

<p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Тук тя е 60-годишната Бети, динамична провинциалистка, която една сутрин излиза от семейния ресторант, за да си купи цигари, и повече не се връща. На волана на стария си &bdquo;Мерцедес&rdquo;, тя се впуска в красиво бягство.</p> <p><strong>- Отвъд художествената измислица, в &bdquo;Тя си отива&rdquo; можем да видим почит към Катрин Деньов и почти документален филм за една актриса...</strong></p> <p>- Така ли? Героинята ми Бети доста се различава от мен. Но е вярно, че Еманюел Берко написа ролята специално за мен.</p> <p><strong>- Какво е общото между вас и Бети?</strong></p> <p>- Има неща у нея, които са ми близки: идеята да тръгнеш просто така, изведнъж, от отегчение, когато вече нямаш деца, за които да се грижиш; този необичаен начин да възприемаш събитията постепенно, докато те се случват, а също и да навлизаш във фрагменти от живота на другите. Най-сетне, този житейски инстинкт на героинята, в който се преоткривам напълно: аз съм човек, който живее на земята, с мигове на екзалтация и на меланхолия.</p> <p><strong>- Меланхолия?</strong></p> <p>- Меланхолията ме дебне, тя винаги е присъствала, такава е природата ми, характерът ми.. Без съмнение, това е обяснението за толкова неща, които правя: боря се.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/CATHERINE-11.jpg" alt="" /></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>- Във филма ви откриваме много активна физически...</strong></p> <p>- Аз съм такава и това е нещо, което вече беше показано у мен. Но вече не ме виждат като изтънчено създание, жителка на Сен Жермен де Пре, с цигара в ръка и черни очила, нещо, което може да е вярно за няколко секунди, но със сигурност не е в основата на поведението ми в живота.</p> <p><strong>- Бети е непринудена майка и баба...</strong></p> <p>- Много млада тя е трябвало да стане истинска майка, но е скарана с дъщеря си. На моменти е непринудена, но дълбоко в себе си не е такава наистина. Когато си влюбена, оставаш влюбена през цялото време. И се случва влюбената да вземе връх. Аз съм способна на непринуденост, но никога не съм била непринудена майка. Никога. Обожавах да имам деца, обожавах да бъда майка. Много млада имах желание за това, без обаче да се отказвам да бъда влюбена. Но аз не се отказвам от нищо... това е проблемът! Понякога трябва да избираш, а аз искам всичко. Опитвам се да съвместявам нещата, но съвсем не съм благоразумна. Майка ми (Рене Дорлеак, на 102 г. &ndash; б.а.), продължава да ме предупреждава: &bdquo;Дъще, наистина не си благоразумна...&rdquo;.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/CATHERINE-ROGE.jpg" alt="" width="629" height="419" /></p> <p><em>Катрин Деньов, Роже Вадим и синът им Кристиан, роден на 18 юни 1963 г. <br /></em></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>- Филмът на Еманюел Берко играе с вашия образ...</strong></p> <p>- Когато имам доверие, както с Еманюел, дори не се замислям за това.</p> <p><strong>- Понякога има много сурови реплики за възрастта на Бети...</strong></p> <p>- Не внимавам много за това, би било излишно кокетиране. Вижте, станах известна много млада, лесно е да се направи сметка, да се прибави или да се извади, както искате. Мисля, че ще говорят за възрастта ми, защото прехвърлям едно десетилетие през октомври. Не това искам в живота, но не е и драма. Това, което би ме притеснило, е да имам по-малко енергия, но аз продължавам да излъчвам много жизненост. Но дори когато, подобно на Бети, все още се чувстваш със сърце на младо момиче, съществува реалност на нещата и добре знаеш, че има роли, които няма да изиграеш. С това бележат времевите преходи в живота на една актриса.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/BELMONDO1.jpg" alt="" width="622" height="434" /></p> <p><em>С Жан-Пол Белмондо си партнират в "Сирената на Мисисипи" (1969 г.) на Трюфо</em></p> <p><em></em><strong><br /></strong></p> <p><strong>- Въпреки това продължавате да играете във филми, в които не ви очакваме...</strong></p> <p>- Бихме искали да идваме девствени на снимки, да можем да забравим кои сме и какво сме правили преди, всеки път да започваме от нулата, но това е невъзможно, когато упражняваш тази професия от толкова дълго време. Но аз имам желание да вървя натам, към бялата страница. Това, в което съм убедена, е, че актьорите печелят, ако бъдат дискретни, защото не могат да контролират имиджа си, неговите изблици, износване. Не трябва да поддържаш образ на гланцирана хартия, това мен никога не ме е интересувало, дори и да си длъжен да приемеш нещата в момента, в който един филм излиза. Сложно е за един актьор да разпалва желание, още повече, че с филмите, които не спират да се въртят по телевизията, очевидно няма нито миг на отсъствие.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/CATHERIENE-TRISTANA.jpg" alt="" width="400" height="548" /></p> <p><em>В "Тристана" на Луис Бунюел, 1970 г.</em></p> <p><em></em><strong><br /></strong></p> <p><strong>- Промени ли се много професията?</strong></p> <p>- Медиите придобиха такова значение! Голяма част от работата на една актриса днес се състои в това да се показва - в пресата, снимки. Образът поглъща всичко, вече не можеш да го защитиш, не можеш да се бориш. Когато искат да ме снимат, аз казвам &bdquo;не&rdquo;, и ако все пак го направят, не се поболявам, освен ако не става дума за личния ми живот. Това не е въпрос на естетика, а на уважение. По същия начин, никога не се снимам у дома, с приятелите или семейството ми, освен ако нямаме личен проект, който трябва да защитим.</p> <p><strong>- Имали ли сте желание, подобно на Бети, да зарежете всичко?</strong></p> <p>- Към 40-годишната ми възраст, по времето на &bdquo;Избор на оръжие&rdquo; (филм на Ален Корно, 1981 г. &ndash; б.а.), несъмнено защото получавах не толкова интересни сценарии. След това се избавих от това желание. В една кариера има гранични моменти, когато вече не си младата влюбена или любовницата, трябва да направиш завой. Имах късмета, че Трюфо ми предложи &bdquo;Последното метро&rdquo; и образа на силна жена.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/CATHERINE-YVES-MONTAND.jpg" alt="" width="630" height="420" /></p> <p><em>С Ив Монтан в "Дивият" на Жан-Пол Рапно, 1970 г.</em></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>- Бягството изкушение ли е? Да излезеш за цигари и да изчезнеш?</strong></p> <p>- Понякога си го представям. Че се настанявам в хотел, без да предупредя никого, чета, не се прибирам. Но никога не съм го правила. Имам семейство, майка, деца. Не можеш да изоставиш хората, които обичаш, или да ги разтревожиш.</p> <p><strong>- Както в новия филм &bdquo;Хубавите дни&rdquo; с Фани Ардан, &bdquo;Тя си отива&rdquo; предвижда трети живот след 60-те...</strong></p> <p>- Да изградиш живота си отново, в който и да е момент, днес е възможно и дори нормално. Но допреди няколко години не беше така, дори за разведените. Моят живот беше такъв и преди, защото, както ви казах, аз не умея да се отказвам. И никога не съм се омъжвала заради условност. Социалните условности са непоносими. Още в началото на кариерата си почувствах социалния натиск, но никога не е властвал над мен.</p> <p><strong>- По онова време, в средата на 60-те, в момента на вашия възход, Брижит Бардо започна да се дистанцира...</strong></p> <p>- Бардо имаше дяволска красота и тялото й беше отнето: то принадлежеше на хората. Тя имаше почитатели, които стигаха до крайност. Аз никога не съм преживяла това. И освен това, аз бях много дискретна. Знае се много малко за личния ми живот. Имам вкус към тайната, това е дълбоко вкоренено в природата ми. Никога не съм позволявала натрапване, когато имаше такива хора, категорично ги отблъсквах.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/CATHERINE-MASTROIANI-1970.jpg" alt="" width="630" height="434" /></p> <p><em>С Марчело Мастрояни</em><em>, 1970 г.</em><strong><br /></strong></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>- Кой ви впечатлява днес?</strong></p> <p>- Американците. Един Брадли Купър, една Кейт Бланш. Те отиват много далеч.</p> <p><strong>- Завършихте снимките на <em>L&rsquo;Homme que l&rsquo;on aimait trop</em> (&bdquo;Човекът, когото обичаха прекалено&rdquo;), седмия ви филм с Андре Тешине. Има ли връзка между всичките му героини, които е измислил за Вас?</strong></p> <p>- Това са жени, които не отстъпват лесно пред социалния натиск. Такива сме и аз, и той. Това е една представа, която той си е изградил за мен и за жената в киното. Той обича героините, които се съпротивляват.</p> <p><strong>- По-лесно ли се отпускате на екрана днес?</strong></p> <p>- Когато гледам най-старите си филми, виждам повече умереност, по-точно сдържаност. Нещо се е задълбочило и нещата отиват в тази посока. Да, по-лесно се отпускам.</p> <p><strong>- Жената гордее ли се с актрисата?</strong></p> <p>- Не, но се гордея, че съм работила с всички тези режисьори. Имах огромен късмет, но може ми има нещо повече от случайност.</p> <p><strong>- Интелигентните актьори имат интелигентна кариера...</strong></p> <p>- Със сигурност, никога няма достатъчно интелигентност и фантазия...</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/CATHERINE-1968.jpg" alt="" width="630" height="694" /></p> <p><em><strong>Катрин Деньов, 1968, когато е на 25 г.</strong><br /></em></p> <p><em><br /></em></p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>