"Тъжно ми е, Чоче, тъжно ми е... Мисля, че ти сега си усмихнат и аз съм така сега. Ние с теб, Чоче, знаем, че Театъра не е сграда, нито боя, нито субсидия или мазня. Ние знаем, че това е душа и съдба, Чоче. Че Театъра е жена и самота."
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/34884_1jwlpRsgYZ3rqR3LLrjLR0y5UQpk6J.jpg" style="height:306px; width:550px" /></p>
<p>"Аз сега пиша, защото се подразних, натъжих и разплаках...(както винаги, Чоче) и исках да споделя с хора, които ще четат, че ти честитя Празника и нищо, че за първи път на този празник няма да отпием вино заедно бих искал да ти кажа, че ........................."</p>
<p>Тези тъжни и емоционални редове, адресирани до близкия му приятел, който миналата година си отиде от този свят Чочо Попйорданов, написа на страницата си във Фейсбук актьорът Иван Ласкин в чест на Деня на театъра 27 март.<em><strong><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/34884_cnvsFOFPvNMG740AHGBr2tTNcFaoYQ.jpg" style="height:266px; width:200px" /></strong></em><br />
<em><strong><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/34884_r72XtrOWINVLemCi7oJr9BrHHlx6FD.jpg" style="height:283px; width:621px" /></strong></em></p>
<p><strong>ПРИЯТЕЛИ ЗАВИНАГИ</strong></p>
<p> </p>