- Автор: "Фигаро"
- 18 Фев 2022
- 1461
- 8
Франсоаз Даржан, “Фигаро”
Японският писател публикува една лична книга за своя баща и сборник с разкази.
“Аз съм обикновен син на обикновен човек”: така Харуки Мураками завършва кратката илюстрирана книга, която посвещава на баща си, нещо ново за потайния писател, който никога не е правил много признания за живота си. Харесва джаза, бейзбола, бягането, котките: това са единствените лични подробности, появили се досега за писателя. За котките става дума в този автобиографичен текст и особена за една котка, с чиято история започва сборникът.
Веднъж, когато бил дете, малкият Харуки тръгнал с баща си с велосипед, държейки кутия, в която била затворена котка. Оставили я няколко километра по-нататък на един плаж, преди да се върнат у дома. Мураками вече не си спомня причината, поради която баща му решил да изостави животното, но си спомня лицето му, което изразило последователно “изумление, възхищения и облекчения” при вида на малкото коте, което ги чакало на прага при завръщането им.
Този спомен е останал закотвен в паметта му, като мистерията, обгръщаща бащината личност. Не си правете заключението, че бащата на писателя е бил лош и безсърдечен човек. “Това беше в началото на епохата Шова, т.е. около 1955 г. Близо до нас стояха развалините на сграда, в която се е помещавала банка, бомбардирана от американската армия”, уточнява Мураками. Той си спомня детството, белязяно от травмата, породена от военния ангажимент на баща му, чирак-монах, зачислен по погрешка в 16-ти батальон, ужасно кръвожаден, отговорен за клането в Нанкин.
Той разказва също за облекчението си, когато пет години след смъртта на баща си, на 90-годишна възраст, открива, че баща му не е могъл да участва в това клане, тъй като няколко месеца по-късно този батальон е бил унищожен. От 18 хил. мъже оцелели само 580, изчислил синът му, който се чуди каква е вероятността да се роди или да не се роди. Затова ли толкова често има чувството, че неговото съществуване е “просто мимолетна илюзия”?
Случайността, която нахлува в живота ви и го променя завинаги, алхимията на срещата между двама души, усещането за приплъзване от реалното към нереалното обгръщат разказите, публикувани едновременно с “Да изоставиш котка. Спомени за баща ми”. Другият сборник е озаглавен “Първо лице единствено число”. В него авторът използва “аз”. Той дотолкова потъва в него, че никога не знаем дали разкрива собствената си личност или тази на своите литературни герои. Някаква меланхолия обитава тези разкази, изплетени от нишката на спомените.
Какво място трябва да отделим на мечтите в живота си? Неговият любител на джаз в крайна сметка ще чуе насън Бърд да изпълнява Corcocado: “Да, сигурен съм, че тази музика е съществувала в нашия свят”. При Мураками вратата е широко отворена.
Превод от френски: Галя Дачкова
