- Автор: Фигаро
- 10 Sep 2020
- 223
- 5
Швейцарската Киноакадемия отдаде почит миналия уикенд на големия режисьор от Новата вълна. Авторът на “До последен дъх” не пожела да отиде на церемонията в Женева, но изпрати на организаторите късометражния филм "Мъртъв или жив", в който сам излиза на сцената. Ето какво казва той.
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49391_9NVy43a7PUNRr1lR2In7BpzqRcLLkn.jpg" style="height:299px; width:530px" /></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">Жан-Люк Годар не обича церемониите и с годините става все по-голям домошар. Така че от дома си в Швейцария той изпрати новини за себе си. Миналия уикенд той трябваше да получи Наградата на швейцарското кино, връчвана от Киноакадемията в страната.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Наградата му бе присъдена, за да отличи “един режисьор визионер и виртуоз на монтажа”, но той не си направи труда да отиде, а изпрати до фестивала късометражен филм вместо благодарности.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">В него режисьорът на “Сбогом на речта” (последният му филм, който получи наградата на журито на фестивала в Кан миналата година) излиза на сцената въпреки напредналата си възраст (84 г.). С бастун в ръка, той се движи трудно в дома си, след това пада на земята. С треперещ и мърморещ глас, въпреки че е паднал на земята, режисьорът вдига високо знамето на седмото изкуство:</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><em>“Странно е да се връчва награда на швейцарското кино. Защото няма швейцарско кино. О, има швейцарски филми, има и български филми, финландски филми, африкански филми. Но киното, това е нещо друго”.</em></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>Жан-Люк Годар все още не е “До последен дъх”</strong></span></p>
<p><span style="font-size:14px">Оставайки да лежи на земята, той продължава да изрича в своя монолог откъслечни изречения за кино и история, които се чуват трудно. Споменава гръцката Античност, правейки паралел с ХХI век. Посочва и четирите големи кинематографии: руската, германската, френската и американската, които <em>“вдъхнаха вяра на нациите в самите тях”.</em></span></p>
<p><span style="font-size:14px">Но, ако <em>“времето е отминало”</em>, както казва той, и оставя физически следи, Жан-Люк Годар все още не е стигнал “До последен дъх”, съвсем не. Това доказва за пореден път този късометражен филм, който показва жизнеността на неговия дух.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Режисьорът се изправя впрочем, готов да се залови за работа, с молив в ръка, пура в устата, на своето бюро, иронизирайки швейцарската законодателна система. <em>“Казват, че трябва да имаш мотив, така че аз се прбирам у дома с “Прахът на Грамши”, поема на Пазолини”.</em></span></p>
<p> </p>
<div>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/BuRQW9xhD4k?wmode=transparent&jqoemcache=w22fI" width="425"></iframe></div>
</div>
<p> </p>
<div> </div>
<div><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></div>
<div> </div>
<div> </div>
<div> </div>
<div> </div>
<div> </div>
<div> </div>
<div> </div>
<div><em> </em></div>
<div> </div>
<p> </p>
