- Автор: "Фигаро"
- 11 Март 2022
- 11564
- 29
Заради руската инвазия в Украйна университетът "Бикока" в Милано забрани Достоевски (тук неговият портрет) от курсовете по литература
Жан-Кристоф Бюисон, “Фигаро”
Каква гадост е войната. Особено когато води до глупости, като поставянето под съмнение дали е уместно “да продължаваме да разпространяваме руските артисти, да изпълняваме тяхната музика или да излагаме техните творби в името на универсалността на култура”, както направи един вечерен вестник.
Университетът “Бикока” в Милано отиде още по-далеч, премахвайки Достоевски от курсовете по литература, “за да избегне всяка форма на полемика”.
Но дали фестивалът в Кан, който иска да забрани всеки руски филм в следващото си издание, постъпва по-добре? А Радио “Франс”, който отнема на руските музиканти правото да участват в Концерта за Украйна и мир? А Страсбургската филхармония, която премахна думите “руски” и “Москва” от своите програми, където се изпълняват Прокофиев, Стравински и Рамханинов?
Дори и най-големите участници в съпротивата от 1939-1945 г. не са си представяли да спрат да четат Гьоте или да слушат Вагнер, все пак любимият композитор на Хитлер. Напротив! Според тях Фюрерът въплъщавал пълната противоположност на вечна Германия…
Ние не твърдим, че бившият кагебист, който управлява Русия, е точно обратното на вечната Русия, но имаме една увереност: да обичаш Русия, нейната култура, артисти, писатели, шеги, гастрономия, влакове и жители не те прави привърженик на путинизма. Но ако съдниците на моралната изящност го вярват, приемаме предварително опозорителния етикет. Както казват мъдрите селяни в Урал: “Който хвърля коприва при съседа, ще я види как расте в градината му”.
Междувременно да прочетем или препрочетем пред свидетели “Война и мир”, “Анна Каренина”, “Бесове”, “доктор Живаго”, “Нос”, “Престъпление и наказание”, “Мъртви души”, “Живот и съдба”, “Майстора и Маргарита”, “Дъщерята на капитана”, “Хаджи Мурат”, “Дама пика”, “Кучешко сърце” и “Тарас Булба”. Да си пуснем на max “Борис Годунов”, “Руслан и Людмила” и симфониите на Шостакович. Да гледаме отново “Балада за войника”, “Изпепелени от слънцето”, “Москва не вярва на сълзи”, “Летят жерави”, “Завръщане”, “Осровът”…
И най-вече, да пием водка с вик: “Смърт на тъпаците!”
Превод от френски: Галя Дачкова
