- 10 Sep 2020
- 183
- 3
Напоследък навън по тротоарите, площадите и улиците хората освен обичайната си грозота излъчват вече окончателно сковалата ги уплаха. Разбира се, че виновниците за това положение на нещата тук продължават да въртят баналните си рецитации за най-ниски данъци в Европейския съюз, за образцовата фискална дисциплина и за всякаквите други начини, с които това правителство усърдно превръща гражданите на тази държава в гении на смъртта. Погледнете, те ни превръщат в гении на смъртта, повтори таксиметровият шофьор. Беше млад човек, говореше тихо и на „вие”, чак се учудих. От години не използвам градски транспорт, самият аз не шофирам и когато жена ми не ме вози, аз неизменно отивам там, където трябва да отида, с такси и смея да твърдя, че отлично познавам разнообразните породи и природи на таксиметровите шофьори.
<p>Ами, да, този беше фен. Беше удоволствие да седиш в колата му. Той дори се изразяваше като Паул Целан, изключителния австрийски поет, който написа НИЧИЯТА РОЗА, какво заглавие само! Возех се и размишлявах, наум си повтарях ГЕНИИ НА СМЪРТТА, чудесно, наистина чудесно. Говорихме за много неща. Изпълвах се със задоволство. Винаги ми се е искало хората, сред които ми се налага да съществувам, да умеят да мислят, да слушат, да говорят. Моят човек сподели доста мисли, които харесах. Аз също метнах две-три приказки, които се приеха добре. Извън колата хората, които виждах по тротоарите, освен обичайната си грозота излъчваха вече окончателно обхваналата ги уплаха.</p>
<p>Дали ще настъпи денят, в който уплахата ще се превърне в гняв, мислех си?</p>
<p>Таксиметровият шофьор ми довери, че когато човек отива на среща, трябва да бъде винаги готов да изглежда като глупак. После ме попита дали съм богат човек. Аз отвърнах, че това не е негова работа. После дадох приличен бакшиш, пожелах му лека смяна и слязох. Бях пристигнал. Бях готов за следващите случки. Тук.</p>
