Първото нещо, което ми идва на ум: нека не говорим за проклятието на маите.
Медиите, които все по-често цитират пророчеството на Касандра, всеки ден предсказват все по-ужасяващо бъдеще: океаните заливат бреговете, годишните времена изчезват и т.н.
<p>Работата стигна дотам, че 10-годишният син на мои приятели, послушал своите родители, които му разказали за съдбата на света, се разплакал и попитал: "И какво сега, нищо добро ли не ме чака?".</p>
<p>За да го успокоя, бих могъл да цитирам безбройни и достатъчно мрачни предсказания за бъдещето, които са били съвсем нормални за предишните епохи.</p>
<p>Ето какво пише в съчиненията си Винсент от Бове през XIII век:</p>
<p>"След смъртта на Антихриста... Страшният съд ще бъде предшестван от много събития, които са посочени в Евангелията... В първия ден нивото на морето ще се вдигне над планините и ще застане като стена. Във втория ден то ще се качи толкова нависоко, че ще е трудно да се види. В третия ден морските чудовища ще излязат на повърхността и техният вой ще достигне небесата. В четвъртия ден морето и всичките води ще горят в огън. В петия ден тревата и дърветата ще се покрият с кървава роса. В шестия – ще се разрушат сградите. В седмия – камъните ще се сблъскат един с друг. В осмия ще има земетресение по целия свят. В деветия земната повърхност ще се изравни. В десетия хората ще излязат от пещерите и ще бродят като луди, загубили ума и дума. В единайсетия ще въстанат мъртъвците. В дванайсетия ще паднат звездите. В тринайсетия ще умрат всички живи, за да възкръснат с мъртвите. В четиринайсетия небето и земята ще изгорят. В петнайсетия ще има ново небе и нова земя, и всички ще възкръснат".</p>
<p>Както виждате, тук имаме всичките съставни части на апокалипсиса, с който ни плашат и днес, включително климатичните промени и гигантското цунами.</p>
<p>Нека пропуснем шест века с всичките им зловещи пророчества и цитираме Балзак, който през 1836 година пише:</p>
<p>"Съвременната индустрия, която създава масово производство, разрушава творбите на старите майстори, чиито произведения носеха отпечатъка на личността на техния създател и бяха уникални. Днес имаме "продукция", а не "творчество"".</p>
<p>Ако Балзак беше прав, то към "продукцията", лишена от всяка художествена ценност, щяхме да причислим "Пармският манастир" на Стендал, който излиза само след две години.</p>
<p>След три Шопен ще напише Сонатата си бемол минор (Соната за пиано № 2), а в рамките на следващия половин век Флобер ще публикува "Мадам Бовари", ще се появят импресионистите и ще бъде издаден романът "Братя Карамазови".</p>
<p>Както виждате, и преди бъдещето е било рисувано в мрачни тонове.</p>
<p>Втора мисъл. По традиция очакването на края на света от типа mala tempora currunt (настават лоши времена) се оправдава от факта, че в момента на действието светът се руши.</p>
<p>Замислете се, някога богатите живели в центъра на Рим във великолепни дворци, а бедните се сгушвали в мрачните покрайнини. Днес сградите срещу Колизеума се продават на безценица, а корумпираните политици живеят в покрайнините – в някога бедния квартал Quarticciolo.</p>
<p>Довчера бедняците пътуваха с влакове и само богатите можеха да си позволят пътешествие със самолет. Днес авиобилетите струват евтино (цената на най-евтините съответства на цената на превоза на добитъка във военните времена), а в същото време влаковете стават още по-луксозни – с барове и салони, резервирани само за представителите на "господстващата" класа.</p>
<p>Някога богаташите ходеха в Ричоне или в по-лошия случай в Римини, за да потопят краката си в морето, а островите на Индийския океан бяха пълни с бедняци или затворници. Днес към Малдивите пътуват високопоставени политици, а в Римини се отправят руснаци, чиито прадядовци са били крепостни селяни.</p>
<p>Ето на - светът се руши. </p>