Едит Пиаф: един френски мит

<p>&nbsp;</p> <p>Луи Льопле, собственикът на кабаре &bdquo;Жернис&rdquo; открива Едит Гасион и дава старт на кариерата й под името &bdquo;Малката Пиаф&rdquo;. Но нейното издигане е рязко прекъснато от убийството на ментора й, в което полицията подозира, че тя е замесена.</p> <p><strong>Пиаф на 20 г., почти неграмотна<br /></strong></p> <p>След аферата &bdquo;Льопле&rdquo;, малката, която има много &bdquo;приятелчета&rdquo;, вече няма много приятели, извън местата с лоша слава около &bdquo;Пигал&rdquo;, от които не се е откъснала напълно. (...) Тогава на сцената, или по-скоро зад кулисите, се появява една личност, непозната за публиката, която обаче ще изиграе важна роля в живота на Едит. Жак Буржа бил заведен в &bdquo;Жернис&rdquo; от свой приятел, който му представил Луи Льопле (...), той ще бъде едновременно неин водач, учител,&nbsp; довереник, дори изповедник. Роден през 1888 г. в Курбувоа, Буржа, който живее на ул. &bdquo;Де пьоти шан&rdquo; 6, зад Пале Роял, ще публикува биография на Пиер Жозеф Прудон, малка книжка с поеми, и няколко статии в исторически списания под псевдонима Камий дьо Нугие. По-голямата част от деня си прекарва, доста мрачен, в Националната библиотека, която се намира в съседство до дома му. Към края на живота си Буржа имал умната идея да завещае част от писмата, които му е пращала Едит, на същата тази библиотека, където те са достъпни от 2003 г.</p> <p>На 5 август 1936 г., т.е. четири месеца след убийството на Льопле, &bdquo;Малката&rdquo; пише от Лозана, където я е отвело турнето <em>La Jeune Chanson 1936</em>, върху ученическа тетрадка послание от 12 страници, които приличат на вик. Едит, която не е прекарала повече от година на чиновете в общинското училище в Берней, не е напълно неграмотна и озовавайки се от училището на улицата трябва да е понаучила доста, за да напише, както и да изрече и да успее да изрази, понякога почти фонетично, своята самота, горчивина, войственост, надежди и, над всичко това, своята решимост да се измъкне, именно скъсвайки със своята върволица от бивши любовници:</p> <p><em>Друго нещо вече не съм с Жано, нито Жорж, нито Марсел, нито Жак, всичко отрязах защото реших да бъда сериозна и да работя сериозно, за да доставя удоволствие на моя стар баща Льопле и когато се върна в Париж ще бъде съвсем сама и ти се заклевам за това над праха на г-н Льопле, ще се върна при татко и ще взема моята малка приятелка Симон, за която толкова съм ти говорила. (...) Аз иска да сложа край на сводниците между нас вземах ги за наивници, Жорж е мръсник ще ти обясня това което ми направи защото е много дълго за едно писмо. Жано е смелчага и за него аз съжалявам най-много от другите не говорим но ти знаеш аз съм отвратена напълно и моите пари ги пазя за себе си извинявай за хартията но съм в Швейцария и тъй като не обичам да купувам заради обмяната на парите ти пиша на тази хартия</em>.</p> <p><strong>Да се раздели със Сердан?</strong></p> <p>Легендарната любов на Пиаф със Сердан е също баналната история на една изневяра: певицата мечтае да заживее с боксьора, който не бърза да напусне жена си, децата и фермата си в Мароко. През пролетта на 1949 г. отношенията им стават напрегнати.</p> <p>Един нов телефонен разговор се превръща в бурен спор. Марсел е направил &bdquo;малка сцена&rdquo; на Едит, защото е разбрал, че най-добрата защита е нападението. Изведнъж, на 6 юни, Пиаф отвръща: <em>Как ме наруга вчера по телефона!</em>, започва тя преди да оправдае своите излизания през изминалите 18 дни, а именно заради спектакъл на Ивет Жиро, заради рецитал на Дамия и песните на Люсиен Бойе, който е отворил отново кабарето си. След това тя се връща към вечерта с Габен: <em>Отидох дежурно и за да върна любезността на Габен, който беше дошъл в &bdquo;Плейел&rdquo;. Оказа се, че пиесата е чудесна и аз прекарах приятна вечер в компанията на Габен, придружен от жена си, която е бременна</em>&rdquo;.</p> <p><strong>Раждането на &bdquo;Химн на любовта&rdquo;</strong></p> <p>Едит съобщава, че е написала песен, за която мисли, че е сполучлива, но не разкрива никаква подробност за този текст, който въпреки това ще стане легенда. Става дума за &bdquo;Химн на любовта&rdquo;. Вместо да го запази само за себе си, тя го дава на Ивет Жиро! Двете певици дълго време са се мразели и въпреки това Ивет, която е станала приятелка на Едит, трябва да я запише на 16 юни. През есента, т.е. след трагичния край на Сердан, Пиаф ще поиска от Ивет да забави излизането на плочата си, за да запише първа това заглавие през май 1950 г. Така завинаги ще се смята, че &bdquo;Химн на любовта&rdquo; е посветен на боксьора, &bdquo;единствената голяма любов в живота й&rdquo;... Следващите писма са посветени до голяма степен на броенето на дните, които двамата любовници ще успеят да прекарат заедно през лятото.</p> <p>Това лято ще бъде мрачно. На 16 юни в Детройт Марсел Сердан губи световната си титла в средна категория от Джейк ла Мота. Едит Пиаф не е присъствала на мача, задържана от ангажимент в парижко кабаре.</p> <p>Докато Сердан отива при жена си и тримата си сина в Казабланка, Пиаф завършва договора си в Копакабана на 4 юли и осигурява няколко летни галавечери в курортите, връща се в Париж на 21 юли, за да запише <em>L'Orgue des amoureux</em> и <em>Pleure pas</em> и тръгва същата вечер в посока... Казабланка! Въпреки това Сердан не е в Мароко, а в Рим, където снима <em>Au diable la c&eacute;l&eacute;brit&eacute;!</em>, мрачна история за боксьор, който продава свой мач, но в последния момент побеждава съперника си. Тя пише на Марсел:</p> <p><em>Когато забелязвам, любов моя, мястото, което заемат в сърцето ти твоите три деца, имам желание да замина много далеч, казвайки си, че може би един ден ти ще ми бъдеш благодарен, че съм го направила. Твоят живот е толкова солидно изграден върху нещата, които си искал и построил сам че много пъти имам ужасни страхове (...). Докога ще можем да живеем така. Едно писмо, един телефон, едно глупаво съвпадение може да ни предаде и тогава...? Какво ще стане с нас? Каква ще бъде реакцията ти? Мислил ли си за всички тези неща?</em></p> <p>След като е изпяла своите 14 песни в кабаре &bdquo;Ла Генгет&rdquo;, в продължение на три вечери, тя пише отново на Сердан: <em>Научих, че си щял да строиш вила за десет милиона в Каза и ще се установиш все повече тук. Виждаш ли, това ме убива и ме кара вече нищо да не мога да разбера</em>.</p> <p><strong>&bdquo;Аз съм само негова любовница&rdquo;</strong></p> <p>Любовниците се срещат в Ню Йорк през септември. Тя пее във Версай, а той подготвя реванша си срещу Ла Мота. Но мачът е анулиран заради травма на американския боксьор. Сердан тръгва за Казабланка на 2 октомври, оставяйки Пиаф в Ню Йорк.</p> <p>Писмо на Едит до Жак Буржа с дата 3 октомври, на следващия ден след заминаването на Сердан, изразява едно разочарование, което се колебае между горчивината и яростта:</p> <p><em>Пише ти твоето много тъжно момиче, което няма много кураж, разбираш Жак аз съм разочарована ужасно разочарована, мислех, че Марсел ме обича над всичко и виждам, че съм само негова любовница, това е всичко, което представлявам за него той можеше да остане с мен три месеца без да има никаква грижа за домакинството и желанието да се прибере беше по-силно от всичко, това време, което ни падна безплатно от небето той го изпусна можеш ли да минеш от страната на своето щастие без да поемеш цялата отговорност за него? Той беше много зле с жена си аз направих всичко, за да се оправи с нея и когато нещата потръгнаха, той нямаше търпение да се прибере у дома, той ме видя почти да умирам пред него но нищо не направи, той трябваше да остане петнадесет дни с мен но всичко отлетя и той с него, знаеш Жако не правя номера (...) Никога повече ние няма да имаме шанса да живеем три месеца заедно без да причиняваме мъка на никого той имаше сто причини да остане с мен и когато се върне това няма да е заради мен, а заради мача си аз минавам винаги назад ако има място тогава мисли за мен, заключавам едно нещо то е че Марсел има нужда и е много щастлив близо до семейството си и аз нямам право да разруша това, аз също съвсем тихо ще изчезна от неговия живот</em>.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/EDITH-5.jpg" alt="" /></p> <p><em>Едит Пиаф с боксьора Марсел Сердан през март 1948 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>