Джаред Лето: Може би някои са ме подценили

<p><strong>- В &quot;Клубът на купувачите от Далас&quot; вие сте Рейон, транссексуален, болен от СПИН, през 1986 г. Как един актьор обитава подобен персонаж?</strong></p> <p>- Той ви поглъща. И аз мисля, че това е важно, защото позволява да съзреш страданията, които един такъв човек среща. За един актьор този тип предизвикателство е нещо добро. Да почувстваш тази болка е благотворно. Рейон е също човек, който мечтае, очарова, обича и иска да бъде обичан, който има сърце и много чувство за хумор: харесвам тези качества и ми хареса да ги извадя наяве. Но сюжетът на филма е напрегнат и снимките също бяха такива, физически и емоционално. Беше като опасна планина, която трябва да изкачиш, но самите рискове правят един такъв проект изключителен. Трябваше да се изправя срещу тази роля. В началото не исках, но това беше по-силно от мен.&nbsp;</p> <p><strong>- Често сте играли самотници, несретници, хора извън нормата, неразбрани: умишлен или несъзнателен избор?</strong></p> <p>- По малко и от двете, мисля. Когато си привлечен от една роля, то е непосредствено, неосъзнато. Но напълно съзнателно търся &nbsp;проекти, които са способни да ме пленят, и роли, които ме изкушават, изпълнени с нюанси и различия, които водят към малко посещавани пътища. Актьорите, които избягват подобен избор, подминават това, което е същността на професията. Винаги съм искал да правя интересни филми, не просто да играя в киното. В началото, разбира се, просто бях доволен, че работя, но не мисля, че съм бил пленник на моя образ&hellip; Но може би някои са ме подценили&hellip;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33060_rXjZfTgKKBwSuSrbLIuHjDAq1jH7lc.jpg" /></p> <p><em>С Матю Макконъхи в кадър от&nbsp;&bdquo;Клубът на купувачите от Далас&rdquo;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Значи главно в независимото кино намирате това, което ви харесва.</strong></p> <p>- Винаги съм харесвал това кино, арт филмите: те ме накараха да избера тази професия. Очевидно има чудесни студийни филми, но що се отнася до моя избор, става дума главно за съвсем малки проекти, които се реализират трудно заради липсата на средства и време. Рядко те се превръщат в това, което си очаквал, и са толкова добри, колкото си се надявал, но когато се случи, е важно да се отпразнува, както днес.</p> <p><strong>- Вашата музикална кариера в групата &quot;</strong><strong>30 Seconds to Mars&quot; влияе ли на работата ви като актьор и обратното?</strong></p> <p>- Да. Не разделям това, което правя, и му се отдавам напълно. И всичко, което започвам, е обединено от креативността. Започнах с рисуване - зарязах го след тригодишно учение, но предполагам, че то продължава да влияе на моя поглед към съществуването&hellip; Всичко, което предприемам, изхожда от творческа и артистична гледна точка. Така че, да, процесът е различен, когато играя и пея. Когато съм на сцената с групата си не изграждам образ, аз съм себе си, по-дълбоко, отколкото във всеки друг миг.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33060_RFkRSXjMdsSk8d6XYvlVpjtn05D0Rn.jpg" style="height:344px; width:550px" /></p> <p><em>Джаред Лето в ролята на Рейон</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- В </strong><strong>&quot;Клубът на купувачите от Далас&quot; сте неузнаваем. Не за първи път. Начин да изчезнете в героя и да ни накарате да забравим кой сте?</strong></p> <p>- Много е магично е да можеш да играеш с образа си и да се преобразяваш напълно. Харесвам този тип предизвикателства. Някои актьори имат дарбата да бъдат самите себе си: това е чудесно, когато имаш съответната личност и чар. Кари Грант винаги играе Кари Грант и е съвършен в тази роля. Но при мен никога не е било така. Винаги съм се чувствал като на пътешествие, на което да изследвам и откривам: да се потопя в една роля е вид изследване. Но можеш и да се удавиш в една роля. Да кача 27 кг. за два месеца за &quot;Глава 27&quot; беше безотговорно: това е физически и психически опасно. Във всеки случай, аз смятам, че умираш по малко след всяка роля.</p> <p><strong>- Помогна ли ви оттеглянето от киното в продължение на шест години?</strong></p> <p>- Имах нужда да живея и да уча. Да видя как изгрява слънцето в Ливан, да се влюбя в Южна Франция, да ям фалафел в Льо Маре&hellip; Да обогатя живота си, за да мога след това да го споделя. Колкото повече опит имаш, толкова повече можеш да даваш. А аз имам толкова за даване!</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>