- 10 Sep 2020
- 161
- 0
Модният фотограф Бърт Щерн е този, който разсъблече Мерилин Монро шест седмици преди смъртта й през 1962 година. За три дни той й прави точно 2571 снимки, запечатвайки усмивката й, нейната ефирност, дори белега от скорошната й операция на жлъчния мехур. Фотографът почина в Ню Йорк на 83-годишна възраст в края на юни. Кариерата му продължи повече от половин век. Освен Мерилин Монро, Бърт Щерн е имал шанса да снима най-красивите жени на света: Одри Хепбърн, Лиз Теилър, Туиги, Брижит Бардо, Катрин Деньов... Той беше известен също като автор на много рекламни фотографии, както и с факта, че през 60-те г. преобрази света на рекламната фотография, превръщайки я в изкуство.
<p> </p>
<p>Американският фотограф, който накара Мерилин да позира като Саломе зад воал няколко седмици преди смъртта й на 5 август 1962 г., почина в Манхатън на 26 юни 2013 г.</p>
<p><em>Това, което искам, е Мерилин в чисто състояние. Не виждам това, което дрехите внесоха в историята. Да я разсъблека е също толкова просто, колкото да отида в Египет, за да обърна пирамида в чаша с мартини</em>, обобщава Бърт Щерн, припомняйки една своя прословута снимка от 1955 г. за реклама на водка "Smirnoff” в книгата си „Последният сеанс” (The Last Sitting (1982).</p>
<p>На 21 юни 1962 г. Бърт Щерн има среща с Мерилин в Лос Анджелис за септемврийския брой на „Вог” (появява се посмъртен брой в чест на Мерилин). Той работи за изданието и се връща от Рим, от снимките на „Клеопатра” с Лиз Тейлър, голямата й съперница. <em>Когато се говори за Мерилин Монро, се споменава прочутата снимка на Том Кели от 1949 г., на която тя позира на фона на червено кадифе или за бялата й рокля, която литва около нея в прочутата сцена на „Проклетите седем години”. Мен не ме интересуваше миналото: трябваше да открия нещо в нея, което още не беше уловено от другите фотографи</em>, пише Щерн в книгата "Норман Мейлър - Мерилин Монро - Бърт Щерн" (<em>Norman Mailer- Marilyn Monroe- Bert Stern).</em></p>
<p>По време на презокеанския полет, този фотограф стратег, който е оцелял при Лиз Тейлър, вече организира в главата си сеанса с Мерилин. Решава да го направи в <em>„Бел Еър”, най-спокойният хотел в Лос Анджелис, обзаведен и декориран с вкус, където прелива от дървета и цветя. Малък мост на входа, щъркели в езерото: кадър от приказка. Всяка стая имаше камина и беше замислена да съхрани максимално интимното пространство на наемателите</em>.</p>
<p>По пътя той спира в Ню Йорк, рови съзнателно в огромната колекция с модни аксесоари в седалището на „Вог”, за да намери това, което ще използва за „своята” Мерилин. Стилистите на списанието преравят заради него бутиците на „Диор”, „Шанел” и „Гучи”. Резултатът на филмовата лента е скандален. „Вог” не иска първата серия голи снимки на звездата и по-късно те са публикувани в сп. „Ерос”.</p>
<p> </p>
<p><img src="/uploads/editor/MARILYN_MONROE-1962.jpg" alt="" /></p>
<p> </p>
<p>По негово нареждане хотелската стая е опразнена от всякакви мебели и украса, за да се превърне в светло студио. И изведнъж се появява Мерилин. <em>Изненадата беше пълна. Тя беше много отслабнала и напълно преобразена. Изглеждаше по-добре от актрисата с щедра плът, с почти прекалени извивки, която бях виждал във филмите. В бледозелен панталон и кашмирен пуловер, тя беше слаба и фина, с точно толкова извивки на точното място, колкото бяха необходими. Шал на косата. Тя не беше гримирана – съвсем не! – и тя беше.. върховна. Красота с главна буква. Останах безмълвен</em>, разказва Бърт Щерн в книгата си. <em>Добре, колко време имате?</em>, пита скоро фотографът, който само определя себе си като безочлив. <em>Колкото е необходимо!</em>, отговаря му Мерилин. <em>Тогава разбрах, че тя няма какво друго да прави. След това не отиваше никъде. Тя беше моя</em>, обобщава ловецът на образи.</p>
<p>Мерилин вижда шаловете, веднага разбира за какво са. <em>Тя взе шаловете един след друг, разгледа ги, погали ги, а след това вдигна един от тях към светлината. Можех да я видя през леката тъкан. Очите й станаха ясно сини. Тя свали шала, погледна ме право в лицето: „Голи снимки ли искате да направим?”. Тя изведнъж прозря всичко</em>.</p>
<p>Останалото е фотографска легенда, която непрекъснато подхранва разкази, книги, филми, изложби и продажби на търг. В документалния филм <em>Bert Stern: Original Madman</em> (2010 г.) фотографът подчертава, че <em>да държи в своя власт Мерилин Монро в хотелска стая е уникално преживяване в живота</em>.</p>
<p><em>През този уикенд и следващия направих повече от 2500 снимки на Мерилин в 20 различни дрехи... накрая, ако се смята един шал за дреха (...) Със сигурност тя не се съмняваше, че моят живот ще бъде определен от снимките, които й направих</em>, доверява през 2011 г. това дете на Бруклин, чийто баща бил фотограф и портретист на деца.</p>
<p> </p>
<p><img src="/uploads/editor/liz.JPG" alt="" width="622" height="424" /></p>
<p><em>Лиз Тейлър и Ричард Бъртън</em>, <em>снимка: Бърт Щерн</em></p>
<p> </p>
<p>Роден през 1929 г., Бърт Щерн е самоук: напуска гимназията на 16 г. и започва да работи като куриер за сп. <em>Look</em>, където среща Стенли Кубрик, който по онова време е най-младият фотограф в изданието. През 1962 г. Бърт Щерн става негов фотограф на снимачната площадка на „Лолита”. В <em>Look</em> той бързо се издига и става асистент на художествения директор Хършал Бреймсън и започва сам да снима.</p>
<p>След като се връща от военна служба, през която се грижел за фотоотдела на армията в Япония, през 1955 г. Бърт Щерн е нает, за да снима рекламната кампания на водка <em>Smirnoff</em>. Решава да постави чашата пред голямата пирамида в Гиза – тя се отразява в питието: кадърът е иновация в онази епоха. Следва процъфтяваща кариера на търговска и рекламна фотография. Документален филм от 2013 г. определя дори Бърт Щерн като „оригиналният Mad man”, прототипът на всемогъщите рекламисти в известния сериал „Момчетата от „Медисън авеню”.</p>
<p>В над половинвековната си кариера Бърт Щерн е снимал много звезди: от Одри Хепбърн до Труман Капоти, от Гари Купър до Туиги. <em>Това, което прави един модел голям, е неговата нужда, неговото желание. Вълнуващо е да снимаш желанието</em>, казва той.</p>
<p>Този фотограф с особен шик си оспорваше титлата „последният фотограф на Мерилин” със своя сънародник Лари Шилер, който следва звездата по време на снимките на „Нещо за даване”, последният филм на Мерилин Монро, прекъснат от смъртта й. В историята Бърт Щерн ще остане като фотографът, който накара голата Мерилин да се усмихне.</p>
<p> </p>
<p><img src="/uploads/editor/BERT-MARILIN.jpg" alt="" /></p>
<p><em>Бърт Щерн</em></p>
<p> </p>
<p>По материали от "Фигаро" и "Монд".</p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
