Брижит Бардо: Бях и съм непокорна

<p><strong>- През 1949 г., когато сте 14-годишна, се появявате на корицата на &quot;Ел&quot;&hellip;</strong></p> <p>- О, спомням си. Това беше началото на моя публичен живот, такъв какъвто го познавате&hellip;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41598_e88AlzMcWXYVvXj7nnELtB2QLpLFoA.jpg" /></p> <p><em>Първата й корица на сп. &quot;Ел&quot;, 1949 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Бяхте непокорна. Смятате ли, че сте допринесли за еволюцията на нравите?</strong></p> <p>- Аз бях, съм непокорна, абсолютно. Що се отнася до нравите, те не еволюират, те плачевно западат, вашето списание би трябвало да се поинтересува по този въпрос&hellip;</p> <p><strong>- Вие сте една от първите икони на френската мода. Сякаш сте имали вродено чувство за стил!</strong></p> <p>- Несъзнателно измислях мода, без никога да следвам модата. Понякога предизвиквах скандал! В Елисейския дворец впрочем, през 1967 г.: бях поканена от генерал Дьо Гол на един прием в чест на изкуството, пристигнах с разрошена коса, панталон и военен мундир. Жена му не можеше да ме погледне.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41598_ruT0hYdpfmgpfisrh4OXonYtE1tJay.jpg" /></p> <p><em>1967 г. на приема в Елисейския дворец</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Един ден влизате в бутика на Жан Букен в Сен Тропе в търсене на рокля за фотосесия за &quot;Ел&quot;, а след това той стана вашият любим моделиер.</strong></p> <p><strong>-</strong>- За мен Жан Букен беше най-чудесният моделиер на света. Със скъпи платове или &quot;парцали&quot; той създаваше криво-ляво разкошни рокли, които не приличаха на никоя друга и изглеждаха уникални. Някои бяха толкова зле ушити, че се разкъсваха в един прекрасен момент и разкриваха краката или гръдта. Беше гениално и забавно! Той беше предшественик, лансира стила сафари и смокинга преди Ив Сен Лоран. Жан Букен е мой приятел, верен и прекрасен, и ще остане такъв завинаги.</p> <p><strong>- Били сте обект на фантазии, всички мъже са били в краката ви&hellip; И въпреки това казвате, че сте се смятала за грозна?</strong></p> <p>- За разлика от много други жени, никога не съм била уверена в себе си. Вероятно това съмнение, което никога не ме напусна, ми вдъхна, в замяна на това, тази дързост и непокорство.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41598_f1TPvG5BbsgBkhExjUTBXT5RilTLxu.jpg" /></p> <p><em>На корицата на &quot;Ел&quot; през 1952 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Била сте хвалена, но също така и жестоко атакувана, една жена дори ви нападна с вилица. Какъв спомен пазите?</strong></p> <p>- Предпочитам да забравям лошите спомени.</p> <p><strong>- Тази жестокост ли Ви накара да се откажете от киното през 1973 г.?</strong></p> <p>- Не, не заплахата с вилица преобърна живота ми&hellip; Трябва нещо повече от това! От дълго време изпитвах вътрешна потребност да посветя живота си на животните.</p> <p><strong>- Тази година бе приет закон, който казва, че животните не са &quot;движимо имущество&quot; и признава, че могат да страдат. Франция отбелязва напредък, това успокоява ли Ви?</strong></p> <p>- Предишният закон датираше от времето на Наполеон I. Той трябваше да бъде променен много отдавна!</p> <p><strong>- В книгата си отдавате почит на онези, които са се посветили на защитата на животните. Кой Ви беляза най-много?</strong></p> <p>- Повече или по-малко съм срещала всички (или почти всички). Това са възхитителни хора. Те винаги са ми давали нещо важно, но най-вече са дали изключително много на каузата на животните. Тази книга е насочена повече към другите, отколкото към мен самата. Тя свидетелства за битката, която водим и която трябва да бъде насърчена.</p> <p><strong>- Вегетарианка ли сте?</strong></p> <p>- Да, абсолютно, и призовавам и вашите читателки да станат такива!</p> <p><strong>- Откъде идва любовта Ви към животните? Толкова много ли са Ви наранили мъжете?</strong></p> <p>- Нося от рождението си любовта към животните. Що се отнася до човешките същества, те трябва да отбележат голям напредък, за да заприличат на животните и да ни дадат толкова любов, колкото те ни дават.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41598_XQsxfxCTJYi0l4x4WCoHkMgrHF1Z1V.jpg" /></p> <p><em>На корицата на &quot;Ел&quot; през 1956 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Казахте: &quot;Дадох младостта и красотата си на мъжете, сега давам мъдростта и опита си на животните&hellip;&quot;</strong></p> <p>- Животните ми спасиха живота. Мисля, че без тях нямаше да понеса да продължа да живея.</p> <p><strong>- Кой е филмът от Вашата филмография, с който най-много се гордеете?</strong></p> <p>- &quot;Истината&quot; на Клузо, а също и &quot;Мечката и куклата&quot; на Дьовил.</p> <p><strong>- От Вашите любовни истории има ли някоя, която най-много ви е белязала?</strong></p> <p>- Да, тази, която съм изживяла само в мечтите си.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41598_UhcRlr128lIwGVQ73hCBjKCY3rt9eO.jpg" /></p> <p><em>На корицата на &quot;Ел&quot; през 1966 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Невинаги сте била сама в живота си&hellip;</strong></p> <p>- Дълго време мразех самотата. Накрая я опитомих, тя ми прави компания.</p> <p><strong>- Станахте прабаба, какви са отношенията Ви със семейството?</strong></p> <p>- Това не засяга никого.</p> <p><strong>- Ще празнувате 80-та си годишнина, какво можем да Ви пожелаем?</strong></p> <p>- &quot;Честит рожден ден!&quot;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41598_5J1leuHpIP2QRtXX6OmQhTZbEwd6Xl.jpg" /></p> <p><em>Брижит Бардо</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>