Бернхард Шлинк: Нито Русия, нито Украйна ще получат това, което искат

Бернхард Шлинк: Нито Русия, нито Украйна ще получат това, което искат

Всичко сочи, че Путин няма да завладее цяла Украйна. В същото време нищо не показва, че Украйна ще си върне Крим и Източна Украйна. Нито една от страните няма да получи това, което иска. Но ще отнеме време преди да го осъзнаят и да постигнат мир на тази основа. Това казва в интервю за "Ди Велт" немският юрист и писател Бернхард Шлинк, станал известен през 90-те години с романа си “Четецът”. 

 

- Вие сте един от малкото немски писатели, от които се интересува сп. “Бунте”. Смятате ли това за иронично, имайки предвид тяхната сериозност?

- Рут Гейгер, чудесното пресаташе на издателство “Диоген”, ми каза какво трябва да правя по отношение на пресата. Един ден тя ми предложи сп. “Бунте”. Смятам се повече за популярен писател, отколкото за писател от културната рубрика, така че ако мога да достигна читатели, които страниците за култура на “Франкфуртер Алгемайне” или дори в. “Ди Велт” не достигат, значи съм “за”.

- Въпреки изтъкнатите ви позиции като конституционен съдия и професор по право, изглеждате истински близък с народа. Наистина ли се интересувате от всички части на нашето общество?

- Веднъж, когато бях на десет години, майка ми ме попита: “Какво научи днес в училище?”. Бях в пети или шести клас и отговорих: “Твърде сложно е да ти обясня”. Майка ми, която беше следвала, но също така беше швейцарка по произход, не отговори: “Но ти ставаш малко арогантно момче, кажи ми!”, а: “В една демокрация трябва да можеш да обясниш всичко на всеки”. Бях малък, но това дълбоко ме беляза, никога не го забравих. Независимо дали писането ми е научно, есеистично или литературно, аз се опитвам да пиша така, че да не се налага да бъде дешифрирано, а да може да бъде прочетено и разбрано.

- Големите институции в нашата страна - били те политически, научни, религиозни или медийни - от години са в криза. Хората вече не ги уважават така, както през ХХ век. Това също ли се дължи на липсата на четливост?

- Проблемите на нашата общност със сигурност са свързани и с факта, че нямаме достатъчно общи схващания и общ език. Но кризата на институциите, донякъде прикрита от единството, което днес дължим на ситуацията в Украйна, се корени в едно друго отношение на хората към общността. Ангажиментът е налице - мнозина се отдават на защита на околната среда и излизат на улицата като част от движението “Петъци за бъдещето”, или се интересуват от влажния биотоп, овощна градина или застрашени видове. Това не представлява и не замества обаче ангажимента, от които институциите се нуждаят. Обвързването с партии, синдикати, църкви и други социални институции не се приема като нещо готино и секси от младите. И все пак е необходимо - демокрацията не може да устои на авторитарните атаки без силни, непокътнати и почтени институции.

- Институциите представляват тип комуникация, която днес се заклеймява. Днес имаме чувството, че много активисти изобщо не се интересуват от компромис, т.е. от истинска дискусия, а точно обратното, стремят се да наложат максимално позициите си.

- Често с голяма морална претенция. Това е един от проблемите. Другият проблем, който видяхме по време на Арабската пролет или движението “Окупирай Уолстрийт”: това, което остава само движение, в крайна сметка няма никакъв ефект. Често едно движение успява да завладее улицата и вниманието. Но за да промени реално нещата, движението и хората, които са в него, трябва да навлязат в институциите.

- Вие лично сте преживели много ключови моменти от ХХ век. Роден през войната, вие заминавате за Берлин като млад западногермански студент и сте преживели също периода на краткото и предпазливо отваряне на ГДР. Това е и темата на настоящия ви роман. По-късно участвахте в изработването на новата конституция на обединената страна.

- Положението на двете Германии ме занимаваше от най-ранна възраст. Отидох да следвам в Берлин, защото исках да опозная цяла Германия. Ние, западногерманските студенти, можехме да отидем в Източен Берлин, докато жителите на Източен Берлин не можеха да отидат в Западен Берлин, а Източен Берлин беше столица на другата Германия. Впоследствие ходих няколко пъти в ГДР, следях източногерманската литература със същото внимание, както и тази във ФРГ, а през януари 1990 г. веднага постъпих в Хумболтовия университет. Обединението беше специален и особено щастлив момент в живота ми.

- Имали ли сте понякога чувството, че принадлежите към особено щастливо поколение? Не се ли умножиха  кризите след 11 септември?

- Не бива да забравяме Студената война. Без значение доколко този конфликт беше реално заплашителен, заплахата беше осезаема. През 80-те години, период, в който вие сте били дете, положението беше спокойно; Изтокът беше уморен, а Западът беше силен. Ако ни бяха попитали навремето и още повече след падането на стената: “Вярвате ли в прогреса?”, ние вероятно щяхме да отговорим “не” - кой вярва още в прогреса? Но в действителност ние вярвахме. Противопоставянето Изток-Запад принадлежеше на миналото, третият свят ставаше по-богат, болестите бяха победени, мечовете се превръщаха в рала. Всичко сякаш се подобряваше неумолимо. От 11 септември, войната в Ирак и нейните последици, тази вяра в прогреса е загубена. Не мисля обаче, че в Германия и Европа в момента сме по-застрашени, отколкото през 50-те и 60-те г. на миналия век.

- Липсата на разбиране на Запада за Изтока играе важна роля във вашия роман “Внучката” (Die Enkelin). Героят, който по някакъв начин представлява Запада, отдавна има фалшива представа за собствената си сила и не разбира раните, които нанася на другата страна. Помага ли тази констатация и на опита за разбиране на сегашните събития?

- На Запад и по-специално в САЩ беше особено разпространено едно отношение след края на Студената война: “Ние спечелихме Студената война, те я загубиха и ние не трябва да се съобразяваме с губещия”. Ако Западът се беше отказал от разширяването на НАТО на Изток, ако беше действал по различен начин с Елцин и след това се беше отнасял по друг начин с Путин, особено след като Путин се обяви за откритост и сътрудничество в речта си в Бундестага, какво би могло да бъде възможно? Можеха ли нещата да се развият другояче? Наистина можем да си представим друго развитие. Но може би Путин винаги е искал да завладее Украйна. Не знам.

- Отдавна се интересувате от Източна Германия, но познавате ли по-далечните райони на Източна Европа?

- Много малко.

- Това е така за много хора. Типичният западногерманец от много десетилетия гледа към Средиземноморието, евентуално към Скандинавия, но рядко към Полша, Украйна или дори по-далеч.

- Студентите можеха и могат винаги да заминат на обмен в Канада, САЩ и дори Нова Зеландия. Англоговорящият Запад винаги е бил по-отворен за младите хора от Изтока. Не знам за студентски обмен с Русия, Украйна или Полша.

- От 90-те години на ХХ век можеха да отидат по програмата “Еразъм”. Но тези дестинации вероятно не са били много привлекателни. Както току-що казахте, тези общества мълчаливо бяха смятани за губещи. Апропо, войната и нейните големи несправедливости тема ли са за юристите? Или по-скоро ще реагирате на тях като писател?

- Несправедливостта е очевидна. Всичко беше казано по тази тема. Най-лошото във всичко това е, че не му се вижда края. Нито Русия, нито Украйна ще получат това, което искат. Ще е нужно време, за да се примирят двете страни и да са готови да намалят амбициите си - Украйна, губейки малко, Русия, печелейки по-малко от предвиденото. Тайната на мира е изтощението. А Русия, както и Украйна, все още далеч не са изтощени.

- Какво мислите за дебата за германските доставки на оръжие, особено тежки оръжия?

- Ако НАТО смята, че може да доставя тежки оръдия, без да рискува да предизвика Трета световна война, въпросът не стои по-различно за Германия, отколкото за другите партньори в НАТО.

- Много ваши колеги писатели от Източна Европа вече виждат Трета световна война да се задава на хоризонта. Катя Петровская или Сергий Жадан, например, непрекъснато го повтарят.

- Световна война е война, в която участва голяма част от света, като воюва. Тук не става дума за това. По-скоро разбирам изявленията на моите колеги източноевропейски писатели като покана: “Ангажирайте се много повече, отколкото правите в момента”.

- Вие смятате също, че ако никой не го спре, Путин няма да спре до западните граници на Украйна. За момента обаче нищо не предполага, че ще се стигне дотам.

- Всичко сочи, че той няма да завладее цяла Украйна. В същото време нищо не показва, че Украйна ще си върне Крим и Източна Украйна. Имам предвид, че нито една от страните няма да получи това, което иска. Но ще отнеме време преди да го осъзнаят и да постигнат мир на тази основа.

 

Интервюто с Бернхард Шлинк е преведено и публикувано във “Фигаро”, в рамките на програмата за европейско журналистическо сътрудничество. Публикуваме го със съкращения.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Коментари

  • Вие по-добре себе си вижте

    14 Май 2022 20:12ч.

    Европейци. Пфу!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ретранслатора

    14 Май 2022 23:04ч.

    'Нито една от страните няма да получи това, което иска.". Лавров си го каза, че Русия"къса" със Запада. Ето защо руснаците не се интересуват какво ще каже G-7, напълно нелегитимна организация наложена от САЩ с цел да заобиколи ООН и по-точно Съвета за сигурност! Дори в руската информационна система се появиха предложения за преместване на столицата зад Урал Акцентът явно е към Тихия океан!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Украйна е без какаквото и да е значение

    14 Май 2022 20:15ч.

    В ход е демонтаж на ЕС и Германия. Храносмилане. 200 германски държавици като преди Бисмарк едва ли ще станат, но три със сигурност: Бавария, ГДР и Еврабия

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Простото изкуство на убийството

    14 Май 2022 20:47ч.

    Да говориш, без да казваш нищо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Джо

    14 Май 2022 21:11ч.

    Ако СССР губи студената война, къде е мирният договор, и подписът признаващ загубата. Докога СССР ще е равно на руснак и Русия? Антисъветската пропаганда е антирусия. Декомунизацията се използва за дерусификация.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ала_Бала

    14 Май 2022 22:23ч.

    Добро мнение. Хората не познават Русия. Вървете вижте и тогава говорете за комунизъм. Договор няма. Има наивници, които саповярвали на Империята на лъжата - САЩ. Затова в Русия смятат Горбачов за предател!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Путин

    14 Май 2022 21:14ч.

    Украйна иска бъдеще, което да я освободи от мафията. ЕС искат за бъдеще. Мафията и нацистите искат пари. Русия иска мир, ако даде Крим и отцепниците, предаде, няма да има мира - а геноцид и гражданска война. ДАЧКОВА НЕ ВИЖДА ФАШИЗМЪТ В БЪЛВОЧИТЕ КОИТО ПРЕВЕЖДА

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • И тоя списател явно пише което не разбира

    14 Май 2022 21:29ч.

    щом се изказва на аба, само лаф да става и да се продава на будалите. Ало Враца, Толстой е изкарал Кримската война в Севастопол като артилерийски офицер преди да напише "Война и мир". Можеше и да няма кой да я напише, ако от англо-френската ескадра се бяха прицелили по-добре. Базата ѝ тогава също е била във Варна като сега.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Purple

    14 Май 2022 22:23ч.

    Май стария Алоис ще познае. Интересно ще бъде къде точно ще прелетят самолетите , защото от където минат после няма да има значение тази територия за никого. Другото са подробности.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • И този Шлинк

    14 Май 2022 22:35ч.

    Си признава че не разбира нито Русия, нито Изтока по-далеч от Полша. Което не му пречи да философства и да дава военни прогнози... Това е трагедия. Но не за Путин или Изтока, това е трагедия за Шлинк и страната която представлява... Игноранщината е издигната в ранг на нищо не казваща интелектуалщина.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Едва ли някой в иже форум

    15 Май 2022 0:14ч.

    е чел "Четецът", съдейки по коментарите. Едва ли някой е чувал за Шлинк. Тъжно за хора дето се обявиха за експерти по нацизма.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Свободно по Хана Арендт и баналността на злото

    15 Май 2022 0:26ч.

    може би просветнанлао, но не. Ние следваме сляпо Путина. Случвало се е и преди... В Германия, през 30-те години на миналия век. Пак ще кажа тъжно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ние следваме сляпо Путина.

    15 Май 2022 8:46ч.

    Не. Ние следваме осъзнато ! И не Путин, а Русия. Това е генетично заложено в нас , докато има един останал жив, поне един българин, така ще бъде !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Su38

    15 Май 2022 11:01ч.

    Очевидно човекът не е разбрал, за какво иде реч.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Чезаре Ламброзо

    15 Май 2022 14:31ч.

    "Не бих казал, че "Четецът" е гениална творба. Смесица от фройдистки елементи, откровено нацистки порядки, жестокости и престъпления на красиви надзирателки в концлагер, последвал съдебен процес след края на войната(все пак автора е юрист) и опит за катарзис в края, ама не съвсем. Типично по немски. п.с. Авторът си няма хабер от сложността и дълбочината на украинския конфликт.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Омуртаг

    15 Май 2022 16:50ч.

    Чезаре напълно съгласен с теб,ако позволиш само едно допълнение.Автора може частично да си има идея за дълбочината на този конфликт но някакси е по удобно да сееш необективни заключения,това може да се разглежда и като част от пропагандата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кончита Вурст

    15 Май 2022 17:21ч.

    Русия нямало да получи това което иска защото нямало да успее да завладее цяла Украйна - ама то само в болните западни глави Русия е предвиждала да завладява западна Украйна !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи