Андрей Макин: Плюенето по Русия няма да помогне на Украйна

"Един разговор между Путин и президента на Казахстан обобщава всичко. Последният се опитва да убеди Путин, че създаването на американски бази на негова територия няма да представлява заплаха за Русия, която би могла да се разбере със САЩ. С леко тъжна усмивка Путин отговаря: “Точно това казваше Саддам Хюсейн!”. Когато забраняваш Достоевски, разрушението е гарантирано. Няма победител, разсъждава френско-руският писател Андрей Макин пред “Фигаро”. От 2020 г. той е член на Френската академия. През 1995 г. спечели наградите “Гонкур” и “Медичи” за романа си “Френското завещание”. Роден е в Сибир. Публикувал е петнайсетина романа, преведени на 40 езика, сред които“Музиката на един живот”, “Човешката любов”, “Алхипелагът на един друг живот” и др., издадени и в България.

 

- Какво мислите за тази война като писател от руски произход?

- За мен тя беше немислима. Представям си лицата на моите украински приятели в Москва, които виждах преди всичко като приятели, не като украинци. Лицата на техните деца и внуци, които са в този войнствен котел. Съжалявам за украинците, които умират под бомбите, както и за младите руски войници, които участват в тази братоубийствена война. Съдбата на народа, който страда, е по-важна за мен от тази на елитите. Както казваше Пол Валери “войната са хората, които не се познават и се избиват един друг за благото на хора, които се познават и не се избиват”.

- Част от медиите ви определят като пропутински писател. Такъв ли сте?

- Една журналистка от АФП ми залепи този етикет преди двайсетина години. Беше точно след напускането на Борис Елцин, чиято равносметка беше катастрофална за Русия. Обясних ѝ, че Елцин, които е в постоянно нетрезво състояние, с отговорност за атомния бутон, е истинска опасност. И че са надявам Русия да стане малко по-рационална и прагматична в бъдеще. Но тя написа в заглавие: “Макин защитава прагматизма на Путин”. Тъй като това беше депеша на АФП, бързо го пуснаха навсякъде. И когато влязох във Френската академия, един голям седмичник, чието име ще премълча, на свой ред написа: “Макин, един путинист в Академията”… Това говори много за света от лъжи, в който живеем.

- Вие осъждате руската инвазия…

- Моето противопоставяне на тази война, на всички войни, не трябва да се превръща в нещо като мантра, в сертификат за гражданско съзнание за интелектуалците, които искат да си направят реклама, стремейки се да влязат в морализаторския мейнстрийм. Повтаряйки очевидното, те не предлагат абсолютно нищо и се придържат към манихейска визия, която пречи на всеки дебат и разбиране за тази трагедия. Може да изобличават решението на Вламидир Путин, да плюят по Русия, но това нищо няма да реши, няма да помогне на украинците.

За да може да спре тази война, трябва да се разберат миналите действия, които я направиха възможна. Войната в Донбас продължава от осем години и отне живота на 13 хил. души и още толкова ранени, включително деца. Съжалявам за политическото и медийно мълчание, което я заобикаля, за безразличието към мъртвите, когато са рускоговорящи. Да се каже това не означава да се оправдавае политиката на Владимир Путин. Точно както задаването на въпроси за войнолюбивата роля на САЩ, присъстващи на всички нива на украинското управление преди и по време на “Революцията на Майдана”, не означава освобождаване от отговорност на ръководителя на Кремъл. И накрая, трябва да имаме предвид прецедента, създаден от бомбардировките на Белград и разрушаването на Сърбия от НАТО през 1999 г., без да е получено одобрението на Съвета за сигурност на ООН. Русия преживя това като унижение и пример, който трябва да помни. Войната в Косово беляза руската национална памет и нейните лидери.

Когато Владимир Путин казва, че Русия е заплашена, това не е “претекст”: с право или не, руснаците наистина се чувстват под обсада и това произтича от тази история, както и от военните интервенции в Афганистан, Ирак и Либия. Един разговор между Путин и президента на Казахстан обобщава всичко. Последният се опитва да убеди Путин, че създаването на американски бази на негова територия няма да представлява заплаха за Русия, която би могла да се разбере със САЩ. С леко тъжна усмивка Путин отговаря: “Точно това казваше Саддам Хюсейн!”.

Пак повтарям, по никакъв начин не летимирам войната, но не е важно какво мисля аз, какво мислим  ние. Всички ние в Европа сме против тази война. Но трябва да разберем какво мисли Путин и най-вече какво мислят руснаците, или поне голяма част от тях.

- Представяте войната на Путин като следствие от западната политика. Но не е ли подстрекавал винаги за реванш срещу Запада?

- Видях Владимир Путин през 2001 г., малко след първото му избиране. Това беше друг човек с почти срамежлив глас. Той търсеше разбирането на демократичните страни. Изобщо не вярвам, че вече е имал наум империалистически проект, както твърдят днес. Виждам го по-скоро като човек, който противодейства, отколкото като идеолог. По онова време целта на руското правителство беше да се нареди до западния свят. Идиотщина е да се смята, че руснаците изпитват носталгия по ГУЛАГ или Политбюро. Може би имат носталгия към икономическата сигурност, към липсата на безработица. Към разбирателство между народите също: в Московския университет никой не правеше разлика между руските, украинските студенти или онези от другите съветски републики…

Имаше дълъг меден месец между Русия и Европа, между Путин и Европа, преди руският президент да заеме позата на измамения любовник. През 2001 г. Путин беше първият държавен глава, който предложи помощ на Джордж У. Буш след атентатите на 11 септември. Тогава чрез своите бази в Централна Азия Русия улесни американските операции в този регион. Но през 2002 г. САЩ излязоха от договора ПРО, който ограничаваще инсталирането на противоракетни щитове. Русия протестира срещу това решение, което според нея може само да възобнови надпреварата във въоръжаването. През 2003 г. американците обявиха реорганизация на силите в посока към Източна Европа.

Путин се втвърди от 2004 г., когато бившите социалистически страни се присъединиха към НАТО, преди дори да са влезли в Европейския съюз, сякаш човек трябва да стане антируски настроен, за да бъдеш европеец. Той разбра, че Европа е превърната във васал от САЩ. После настъпи истински повратен момент през 2007 г., когато той произнесе реч в Мюнхен, обвинявайки американците, че запазват структури на НАТО, които вече нямат основание за съществуване, и че искат еднополюсен свят. Впрочем през 2021 г., когато дойде на власт, Джо Байдън не каза нещо по-различно, заявявайки, че “Америка отново ще управлява света”.

- Вие като че ли стоварвате вината и на Запада, и на руснаците. Но в тази война Русия е агресорът…

- Не им стоварвам вината. Но съжалявам, че срещу руската пропаганда има европейска пропаганда. Напротив, точно сега Европа трябва да прояви своето различие, да наложи една плуралистична журналистика, която отваря дебата. Когато бях дете в съветска Русия и имаше само “Правда”, мечтаех за Франция заради свободата на изразяване, свободата на пресата, възможността да се прочетат различни мнения в различни вестници. Войната нанася страшен удар на свободата на изразяване: в Русия, което съвсем не е изненадващо, но и на Запад. Казват, че “първата жертва на войната винаги е истината”. Точно така е, но не бих искал това да е така в Европа, във Франция.

От моя гледна точка, затварянето на телевизионния канал РТ от Урсула фон дер Лайен, неизбраната председателка на Европейската комисия, е грешка, която неизбежно ще бъде възприета от общественото мнение като цензура. Как да не се възмутим от свалянето на “Болшой” от програмата на Кралската опера в Лондон, от отмяната на курс, посветен на Достоевски в Милано? Как можеш да претендираш, че защитаваш демокрацията, като цензурираш телевизионни канали, артисти, книги? Това е най-добрият начин за европейците да подхранят руския национализъм, да постигнат точно обратния на желания резултат. Напротив, трябва да се отворят към Русия, особено чрез руснаците, които живеят в Европа и които очевидно са проевропейски настроени. Както с право казва Достоевски: “всеки камък в тази Европа ни е скъп”.

- Все пак руската пропаганда изглежда безумна, когато Путин говори за “денацификация”…

- Батальонът “Азов”, който превзе град Мариупол от сепаратистите през 2014 г. и който оттогава е включен в редовната армия, афишира открито своята неонацистка идеология и носи каски и значки със символа СС и пречупен кръст. Очевидно това присъствие остава маргинало и украинската държава не е нацистка, и не почита безусловно Степан Бандера. Но западните журналисти трябваше да разследват сериозно това влияние и Европа да осъди наличието на нацистки емблеми на нейна територия. Трябва да разберете, че това събужда у руснаците спомена за Втората световна война и за украинските бойни формации, привърженици на Хитлер, и в техните очи това прави достоверна пропагандата на Кремъл.

- Извън дебата за причините и отговорността на всеки един за войната, какво мислите за европейския отговор?

- Брюно Льо Мер (френският финансов министър - бел. ред.) беше критикуван за това, че говори за тотална война, но той имаше заслугата да каже истината и да разкрие намеренията си, далеч от лицемерието на онези, които изпращат оръжия и наемници и възнамеряват да съсипят руската икономика, но твърдят, че не са във война. В действителност, става въпрос именно за рухването на Русия, за обедняването на нейния народ. Трябва да се каже ясно: Западът е във война срещу Русия.

Въпреки това, ако има някакъв положителен аспект за евентуалната демократизация на Русия, то това е, че ще бъде унищожена олигархичната конструкция, която е истински тумор от 90-те години на ХХ век. Призовавам западните лидери да отнемат имуществото на хищните олигарси, да конфискуват милиардите откраднати и инвестирани в Лондон рубли и вместо да ги блокират, както правят днес, да ги дадат на бедните в Европа и Русия.

 

Роден в Сибир, френско-руският писател Андрей Макин е член на Френската академия. Носител на наградите "Гонкур" и "Медичи"

 

- Какво друго може да се направи?

- За да спрат военните действия, за да дадем бъдеще на Украйна, ние винаги си мислим, че трябва да продължим напред; напротив, понякога е необходимо да отстъпим. Трябва да кажем: “сбъркахме”. През 1992 г., след падането на Берлинската стена, се озовахме на кръстопът. Сбъркахме пътя. Тогава наистина си мислех, че повече няма да има блокове, че НАТО ще бъде разпуснато, защото Америка вече няма врагове, че ще създадем един голям мирен континент. Но също така предчувствах, че това ще избухне, защото вече имаше напрежение: в Кавказ, в Нагорни Карабах в Армения… По онова време написах писмо на Франсоа Митеран.

- Какво беше съдържанието на това писмо?

- Не знам дали го е получил, но говорех за изграждането на една Европа, която няма нищо с бюрократичното чудовище, представено днес от госпожа Фон дер Лайен. Мечтаех за една Европа, която уважава идентичностите, като Mitteleuropa (Централна Европа - бел. ред.) на Цвайг и Рилке. В крайна сметка, една по-силна Европа, защото е по-гъвкава, към която биха могли да се присъединят Украйна, балтийските страни и защо не Беларус. Но Европа без оръжия, без военни блокове, една Европа, съставена от мирни храмове. Двамата гаранти на тази Европа щяха да бъдат Франция и Русия, две ядрени сили, разположени в двата края на Европа, законно натоварени от ООН да защитават тази цялост.

- Реалистично ли е това?

- Mitteleuropa не е утопия, тя е съществувала. Искам да вярвам и да разработя тази идея. Преди няколко години се срещнах с Жак Ширак, после с Доминик дьо Вилпен, които споделяха тази визия за една Европа от Париж до Санкт Петербург. На американците решиха другояче. Това щеше за означава края на НАТО, края на милитаризацията на Европа, която, подкрепена от Русия и нейните богатства, щеше да стане твърде силна и независима. Надявам се все пак, че един нов президент ще приеме тази идея. Европа е Титаник, който потъва, и ние се борим за нея.

Тази ситуация е толкова трагична, толкова хаотична, че би трябвало да се предложи радикално решение, т.е. да се върнем на кръстопътя от 1992 г. и да признаем, че не е трябвало да възобновяваме надпреварата във въоръжаването, а да поемем тази демократична и мирна посока, която би могла да включи и Русия. Това щеше да надделее над крайните тенденции в Русия. Щеше да предотврати политическия и икономически крах, който засяга цялата планета. Щеше да бъде достоен изход за всички и щеше да позволи изграждането на Европа на мира, интелектуалците, културата. Нашият континент е живо съкровище, трябва да го пазим. Уви, предпочитат точно обратното на това предложение: да забранят Достоевски и да воюват. Разрушението е гарантирано, защото няма да има победител.

 

Превод от френски: Галя Дачкова