Алфонсо Куарон: Повествованието, това е отровата на киното

<p><strong>- От началото до края на "Гравитация" се питаме как сте направили това. Как успяхте да пресъздаде липсата на гравитация?</strong></p> <p>- Сами трябваше да измислим технологията, за да направим този филм, защото тя не съществуваше. Първият етап беше да "преанимираме" филма много подробно, изучавайки ефектите на нулевата гравитация. Забавното беше, че когато сте аниматор, вие се учите да рисувате, изхождайки от понятията за гравитация и хоризонт. Чертаете линия, която е вашият хоризонт, след това рисувате героя си и ако сте добър, успявате да вдъхнете чувство за тежест в рисунката си. Тук трябваше аниматорите да забравят всичко, което са научили, защото нямаше нито гравитация, нито хоризонт. След като беше преанимиран филмът, той трябваше да бъде програмиран. Използвахме автомати за камерите и светлината. Сандра (Бълок) прекара голяма част от снимките вътре в един куб три на три метра. Кубът я раздрусваше малко, но главно камерата и светлините се движеха около нея според предварително подготвената хореография.</p> <p><strong>- Горката!</strong></p> <p>- Да, тя се помъчи&hellip; Когато не беше в куба, изолирана от останалата част от екипа, тя правеше мускули. Но беше много красиво да се наблюдава. Единият от роботите носеше камерата; друг, светлината, която изобразяваше слънцето; трети, гигантска снимка на Земята. И всичко това се движеше синхронизирано. Всъщност всичко това не приличаше на снимачна площадка, а на артистична инсталация. И това беше само техническият аспект на нещата. По-сложното беше да успеем да разкажем вътрешното пътуване на тази жена, която е преживяла ужасна драма, като избегнем обяснителните тиради за това, което се е случило. Повествованието, ето това е отровата на киното.</p> <p><strong>- Наистина ли мислите така?</strong></p> <p>- Ще ви обясня кое ми създава проблем в съвременното кино: отивате в един мултиплекс, сядате, затваряте очи, филмът започва, ядете пуканки, свършва и&hellip; нищо не сте запомнили. Защо? Защото е имало само едри планове на хората, които ви разказват историята: "Ще направим това или онова". "Да, но внимавайте, защото това или онова". Казват ви всичко. Аз се простирам възможно най-малко върху миналите изпитания, независимо дали става дума за траур, болест, уволнения, любовна раздяла. Това е част от живота и вие излизате от него. Но какво сте научили от тези изпитания? Ето това е въпросът.</p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong><img src="/uploads/editor/1153.jpg" alt="" width="630" height="420" /></strong></p> <p><em>Сандра Бълок, Джордж Клуни и Алфонсо Куарон по време на снимките на "Гравитация"</em></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>- В "Децата на хората" човешкият вид беше изплашен от изчезване. Там също ставаше дума за някакво възраждане&hellip;</strong></p> <p>- Този сюжет ме интригува. Но няма нужда да умрете, за да възкръснете. Няма нужда да бъдете поразен от невероятно откровение. Всъщност това е въпрос на самосъзнание. Със Сандра веднага се разбрахме, защото се срещнахме в момент, в който и двамата преживявахме трудности. Можеш да бъдеш циничен и да кажеш, че хората не се променят дълбоко в себе си, но аз знам, че това не е вярно. Трябва не само да се промениш, трябва също да се пресъздадеш. Преживях това с "И твойта майка също" (2001 г.), когато имах нужда от него: в този момент бях на път да умра.</p> <p><strong>- Да умрете?</strong></p> <p>- Да, в творчески план. Отивах в посока, която не ми отиваше. Опитвах се да вляза в холивудската матрица. В крайна сметка се затворих у дома в продължение на две седмици и гледах старите филми от Новата вълна, които ме накараха да заобичам киното. И така поех в нова посока. Е, не нова наистина. Това просто беше пътя, от който не трябваше да се отклонявам.</p> <p><strong>- Какво ви вдъхнови за "Гравитация"? Откъде дойде идеята за филма?</strong></p> <p>- В този момент синът ми Джонас подготвяше втория си пълнометражен филм като режисьор (<em>A Boy and His Shoe</em>). Преди четири години и половина той ми донесе сценария на филма си и след като го прочетох, му казах, че нямам кой знае какво да му кажа и по-скоро аз имам нужда от помощта му. Неговият сценарий ме накара да се замисля за "Един осъден на смърт избяга" на Робер Бресон - това е историята на един тип, който бяга от затвора - само че Бресон е направил филм върху идеята за превъзмогването на собствените граници. Нещо като "Великият екстаз на дърворезбаря Щайнер" на Вернер Херцог, който разказваше за един шампион на ски скокове. Това видях в сценария на Джонас: очевидна простота, почти абстракция, която позволяваше да се докоснеш до нещо по-голямо. И така започнахме да пишем "Гравитация" заедно.</p> <p><strong>- Мислите ли, че филмът щеше да бъде различен, ако не бяхте работили с него?</strong></p> <p>- Не мисля, че щях да го направя без него. Той ми казваше неща от рода на: "Знаеш ли, харесвам твоите филми, те са готини, но понякога проповядваш малко повече. Можеш да кажеш всичко това по по-забавен начин".</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/1154.jpg" alt="" width="630" height="417" /></p> <p><em>Кадър от "И твойта майка също" (2001 г.)</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Но защо "Гравитация"? Защо космос?</strong></p> <p>- Аз съм от поколението, което видя Армстронг да стъпва на Луната. Бях на 8 г., когато това се случи, и бях очарован от факта, че тези хора се сблъскват с една толкова враждебна среда, без живот. В мехур. В малка капсула. Една от причините, поради които ни е трудно да излезем от старите си схеми, е, че живеем в сигурност в нашите малки мехури. Във филма, пред лицето на опасността, героинята на Сандра Бълок буквално ще трябва да излезе от своя: когато напуска скафандъра си, тя си сменя кожата, принадлежейки същевременно към по-голям мехур - нейната орбитална станция - след това към друга - космическия кораб&hellip; За да се възроди, тя ще трябва да се освободи от различните си кожи.</p> <p><strong>- "Децата на хората" беше доста мрачен филм, докато "Гравитация" прославя триумфа на човешкия дух. От кой вид сте - от песимистичния или от оптимистичния?</strong></p> <p>- Аз съм голям песимист, що се отнася до настоящето, но съм оптимист за бъдещето. Проблемът е, че човешката природа е егоистична. Някои видове се стремят да пожертват себе си за следващото поколение, но не и ние. Неотдавна прочетох една статия, която казваше, че ако един метеорит се движи бързо към Земята с риск да я разруши, ще видим как всички правителства ще заработят ръка за ръка, за да изпратят Брус Уилис да го унищожи, както в "Армагедон". Впрочем нещо подобно се случва от гледна точка на околната среда: катастрофата наближава. Но никой не прави нищо, защото не ние сме заплашени, а поколението след нас.</p> <p><strong>- Противно на повечето мащабни филми на киностудиата, "Гравитация" не е адаптация, а оригинален сценарий. Беше ли трудно да продадете проекта на "Уорнър"?</strong></p> <p>- Да, но те веднага се присъединиха към замисъла. Така че инвестираха много пари и време в технология, за която до последния момент не бяхме сигурни дали ще проработи.</p> <p><strong>- Днес един билет за космоса струва 200 хил. долара. Това интересува ли ви?</strong></p> <p>- Да, но за да отида там като турист, защото повече няма да правя филм, чието действие се развива в космоса. По време на снимките попаднах на Дани Бойл на едно летище. Той прояви съчувствие: "Аз също отидох там заради "Проект Съншайн" и повече никога няма да се върна!". В замяна на това мисля, че на "Уорнър" много би им се искало да ме изпратят и да ме оставят там!</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/1155.jpg" alt="" /></p> <p><strong><em>Алфонсо Куарон</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>