Александър Пейн: Моят филм трябва да е "печеливш", не актьорите

Александър Пейн: Моят филм трябва да е "печеливш", не актьорите
"Никой няма да гледа един филм, защото Брус Дърн изпълнява главната роля. Ако бях избрал Джордж Клуни или Брад Пит, щях да имам повече пари, но и много повече натиск върху мен. Моят филм трябва да носи пари, да бъде "печеливш", не актьорите". Това казва Александър Пейн в интервю за "Фигаро". Преминавайки през френската столица, която познава добре, защото през 2006 г. е снимал там късометражен филм от колекцията "Обичам те, Париж", американският режисьор се връща към последния си филм "Небраска", заснет в същия щат в Средния Запад, в който е роден той самият и където е прекарал половината от живота си.
<p><strong>- Какво ви хареса в сценария на Боб Нелсън?</strong></p> <p>- Напомни ми за ранния Джим Джармуш и особено <em>Stranger than Paradise. </em>Хареса ми настроението, автентичната страна на историята, връзката, която се изгражда между бащата и неговия син. Промених диалозите - някои са вдъхновени директно от моята майка, но структурата и визията са идентични с тези в първоначалния сценарий.&nbsp;</p> <p><strong>- След &quot;Относно Шмид&quot; и &quot;Отбивки&quot; &quot;Небраска&quot; е още един филм&nbsp;<em>road-movie</em>. Какво ви привлича в тази форма на разказа?</strong></p> <p>- Вярвате или не, но моят интерес към <em>road-movie</em> е несъзнателен. Жанрът не ме привлича особено, а и мразя да снимам в кола! Но ако трябва да си задам този въпрос, забелязвам, че в този тип филми няма нищо ново. Той препраща към книгите със средновековни премеждия и приключенския роман. В известен смисъл <em>road-movie</em><strong> </strong>имитира живота: един човек започва пътуване със смътна представа за посоката и може би някои перипетии по пътя ще му дадат мъдрост и ще го накарат да порасне. Или не.</p> <p><strong>- Действието в четири от филмите ви се разиграва в родната ви Небраска. Определяте ли се като &quot;регионален&quot; режисьор?</strong></p> <p>- Аз съм много чувствителен към местата и регионалните особености. Досега моите художествени филми имат един документален аспект, който съответства на това. А много артисти са привлечени от истории и герои, чиито корени са там, където те са живели, място, едновременно близко и мистериозно. Аз не съм изключение. Разбира се, вашият въпрос произтича от факта, че аз не съм от голям град. Вероятно не бихте задали този въпрос на Уди Алън, Ясуджиро Одзу или Педро Алмодовар, въпреки че те също са &quot;регионални&quot; режисьори.</p> <p><strong>- Както в &quot;Относно Шмид&quot;, героят в &quot;Небраска&quot; също е възрастен човек. Защо?</strong></p> <p>- Бергман направи &quot;Поляната с дивите ягоди&quot; на 39-годишна възраст, а Куросава беше на 42 г., когато засне &quot;Да се живее&quot;. В моя случай това идва може би от желанието ми да си се представя на тази възраст и да се запитам как да избегна съжаленията, нещо, което, разбира се, е невъзможно. Двете истории показват също моите въпроси към нашите непроницаеми бащи.</p> <p><strong>- Откъде идва изборът на черно и бяло?</strong></p> <p>- Може би, за да бъде по-универсален. През повечето време си представям филмите в черно и бяло, като великите класики, които гледах в младостта си. Не приемам това да бъде отказано на съвременните режисьори. Фотографията никога не е изоставяла черното и бялото и никой не би задал този въпрос на Себастиао Салгадо. Но в случая с &quot;Небраска&quot; просто си помислих, че това е подходящо за историята. След като гледа филма, майка ми каза, че ако е бил цветен, щяло да бъде &quot;глупаво&quot;.&nbsp;</p> <p><strong>- Семейството е лайтмотив във вашето кино. Защо е тази натрапчива идея?</strong></p> <p>- Това не е натрапчива идея. Това е случайност в историите, които заснех неотдавна, и един малък процент от това, което, надявам се, ще бъде моята филмография накрая. И тази тема също не е нова. От &quot;Едип цар&quot; до &quot;Кръстникът&quot;, като се мине през &quot;Крал Лир&quot;, много творби разказват за семейството.&nbsp;</p> <p><strong>- Как се сетихте за Брус Дърн (награда за мъжка роля в Кан) и Уил Форт за двете главни роли?</strong></p> <p>- Прочетох сценария преди десет години и веднага се сетих за него. Дъщеря му Лора, която режисирах в първия си филм <em>Citizen Ruth </em>през 1996 г., ми говореше редовно за него, но дори и тя да не го бе направила, аз щях да я помоля. Единственият друг актьор на неговата възраст, който би ме заинтригувал, е Джийн Хекман, но той е в пенсия. Бог пожела Брус Дърн за тази роля. Що се отнася до Уил Форт, срещнах го на едно прослушване и ми хареса неговата простота, искреност, както и усещането му за несполука.</p> <p><strong>- В &quot;Потомците&quot; извикахте Джордж Клуни. Този път се отказахте от звезда. Това засегна ли вашия бюджет?</strong></p> <p>- Никой няма да гледа един филм, защото Брус Дърн изпълнява главната роля. Ако бях избрал Джордж Клуни или Брад Пит, щях да имам повече пари, но и много повече натиск върху мен. Моят филм трябва да носи пари, да бъде &quot;печеливш&quot;, не актьорите.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>

Коментари

  • Conner

    05 Дек 2014 2:34ч.

    And I was just woneirdng about that too!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Chicos

    06 Дек 2014 8:35ч.

    You mean I don\&#039;t have to pay for expert advice like this anermoy?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи