Алберт Швайцер: Материалното не създава надежда за човечеството

<p><strong>Как преценявате изгледите да възстановим нашата култура предвид развитието през този век?</strong></p> <p>Kогато писах това, над нас се бяха сгъстили облаците на зловеща буря. Сега, в средата на ХХ век, ужасните предзнаменования на катастрофата са станали още по-явни. Изгледите да възстановим нашата култура са наистина мрачни.</p> <p>Все още на всички конференции безцелно се приказва за чисто материални, чисто физически неща и сили. Но в тази посока няма надежда за човечеството. Налице са съвсем малко признаци, че облаците над нас ще се разкъсат и ще настане ерата на етичното. Само в такава ера културата би могла да оцелее.</p> <p><strong>Преди много години вие написахте: &bdquo;Ние се намираме под знамето на упадъка на културата. Тази обстановка не бе създадена от войната. Самата война е само една нейна проява&rdquo;. Вие писахте това по време на Първата световна война. С какво според вас Втората световна война повлия на този упадъчен процес?</strong></p> <p>Без съмнение Втората световна война ускори процеса на разложение на културата. Войните не бяха причината, а проявление на създалата се обстановка. Тя продължава да съществува и става все по-страшна&hellip; Ние се носим по буйна река, която ни влачи към голям водопад, без да забелязваме, че течението става все по-бързо и че скоро не ще можем да избегнем дебнещата ни долу гибел.</p> <p><strong>Тогава писахте още: &bdquo; ...омаловажаването на мисленето бе решаващият фактор за разрухата на културата.&rdquo; Какво се е променило през изминалите години?</strong></p> <p>Събитията послужиха само за да докажат правилността на тази диагноза. Развитието на културата зависи от това, всеки човек да развива за себе си идеали, които целят напредъка на общността и така да ги свързва с даденостите на живота, че те да придобиват образ, с който най-благоприятно да повлияват условията на времето. Колко хора днес развиват идеали, които целят напредъка на общността и ги свързват с даденостите на живота?</p> <p><strong>Преди четвърт век вие писахте: &bdquo;...У днешното човечество по еднакво страшен начин са намалели и свободата, и способността да се мисли&rdquo;. Продължавате ли да наблюдавате това?</strong></p> <p>Материалната и духовната свобода са неразривно свързани. Културата не пада в скута ни като зрял плод. За дървото трябва да се полагат добросъвестни грижи, ако искаме то да роди. Но това не може да става с насилствен труд. Необходимо е тези грижи да бъдат дело на свободни хора, които носят в сърцето си бъдещия образ на мечтаната цел.</p> <p>Днес човечеството няма образ за бъдещето и не ще може да го изгради, докато продължават да упадат свободата и способността да се мисли. Всичко случило се между двете световни войни ускори този упадък. Не виждам нищо ново в сегашното положение. Липсват каквито и да било сериозни усилия да се противодейства на това развитие.</p> <p><strong>Изгубена ли е хуманността?</strong></p> <p>В основни линии преклонението пред живота повелява същото, което учи етическият принцип на любовта. Само че преклонението пред живота обосновава и самата повеля на любовта и изисква състрадание към всяко живо същество.</p> <p>Важно е също, че етиката на любовта ни вменява само поведението към другите, но не и как да се отнасяме към нас самите. От нея не може да се изведе изискването да бъдем верни на собствената същност, което е основен елемент на етическата личност.</p> <p>В действителност обаче именно преклонението пред собствения ни живот ни кара да бъдем верни на себе си, като се откажем от всякаква престореност, която в една или друга ситуация би ни послужила, и никога да не ни налегне умора в борбата за собствената ни същност.</p> <p>Етиката, която се занимава само с поведението на човека към себеподобните му, може да е много дълбока и жизнена. Но тя остава нецялостна. Затова беше неизбежно един ден човешката мисъл да се смути от жестокото и незабранено от никой закон отношение към другите създания и да настоява пред етиката да се смили над тях. Етиката подходи боязливо към тази сериозна задача. Едва от кратко време това начинание среща внимание в света.</p> <p><strong>Още ли поддържате мисълта си, че &quot;в света волята за живот е в конфликт със самата себе си&quot;?</strong></p> <p>Духът ни повелява да бъдем различни от света. Прекланяйки се пред живота, по елементарен, дълбок и жизнен начин ние ставаме благочестиви.</p> <p>Сега е ред всеки от нас да проявява добротата, която е заложена в същността му, за да се разкрие тя като сила, даваща насока на историята, и да възвести началото на ерата на хуманността.</p> <p><em>Алберт Швайцер (1875&ndash;1965), мислител, лекар, органист, мисионер.&nbsp;На него принадлежи мисълта, че иска да направи живота си аргумент на своето лично разбиране за човечност.&nbsp;</em></p>