- Автор: Рашко Младенов
- 10 Sep 2020
- 109
- 3
Когато преди 14 години Иржи Менцел започна работа в Сатиричния театър, скептиците бяха повече от доброжелателите. Промъкваха се дори обидни квалификации - „изпята песен”, „старо театро” и т.под. Тогава никой не си беше и помислил, че неговите две постановки ще се играят до ден днешен. Как изглеждат тези два спектакъла сега, е отделен въпрос... Трябваше да минат 14 години, за да се сети някой кой е Иржи Менцел и да му отдаде заслуженото. Тогава едно младо момче превеждаше на Иржи Менцел по време на неговия гастрол. Учеше славянска филология и въодушевено крачеше по сцената до големия режисьор. Кой да допусне, че същият този Николай Гундеров днес ще е сред известните чешки режисьори. За спецификата на жанра, за вкуса на публиката в Европа и у нас, си говорим с Николай Гундеров.
![Димо Алексиев за свободата, усилията, "осилниците" и "театъра, в който се играе"](https://glasove.com/media/2020/09/10/39964/400x225.jpg?_=1644539114 "Димо Алексиев за свободата, усилията, "осилниците" и "театъра, в който се играе"")
![Весела Казакова за "чичо Тони" и двете буквички ДС](https://glasove.com/media/2020/09/10/39114/400x225.jpg?_=1644539114 "Весела Казакова за "чичо Тони" и двете буквички ДС")
