- Автор: Рашко Младенов
- 10 Sep 2020
- 342
- 7
Неотдавна бях в компанията на голям руски актьор и режисьор, който в разговора подхвърли, че системата на Станиславски била за бездарните. Срещайки гневните погледи на събеседниците ни, побърза да се поправи, че гениите нямат нужда от Станиславски. Не знам защо след разговора ми с Мариус Куркински се сетих за тази моя среща. Не преставаме да разговаряме за бъдещето на българския театър, за съдбата и подготовката на идващите след нас. Според Мариус най-важното е младите актьори да внимават да не бъде разрушено тяхното чувство за театър. Но как да стане това? Това чувство придобива ли се? Учи ли си? Кой го дава? И кой го руши?
![Димо Алексиев за свободата, усилията, "осилниците" и "театъра, в който се играе"](https://glasove.com/media/2020/09/10/39964/400x225.jpg?_=1644539114 "Димо Алексиев за свободата, усилията, "осилниците" и "театъра, в който се играе"")
![Весела Казакова за "чичо Тони" и двете буквички ДС](https://glasove.com/media/2020/09/10/39114/400x225.jpg?_=1644539114 "Весела Казакова за "чичо Тони" и двете буквички ДС")
