- Автор: Рашко Младенов
- 10 Sep 2020
- 647
- 4
Едва ли разговорът ни с Георги Андреев би изчерпил всички въпросителни около настоящето на Ансамбъл "Филип Кутев". Отначало се зарадвах, че ансамбълът най-после има свое седалище, влязох в кабинета на неговия главен диригент и композитор, разбрах че колективът има прилично място за своята подготовка и работа. И оттам нататък отново потънахме в тъжните констатации за мястото на този Национален институт в духовното ни ежедневие, за мизерното заплащане на артистите, полагащи непосилен труд, за липсата на постоянна сцена. Присъствието на уникалното ни народно творчество в живота на българската култура някак си се разпиля в частни формирования и групички, много често със съмнителни възможности и качества. И дали грижата на културното ни министерство към този единствен държавен фолклорен ансамбъл с огромна популярност и традиции се изчерпва единствено с разпределението на нищожните средства за заплати?
![Димо Алексиев за свободата, усилията, "осилниците" и "театъра, в който се играе"](https://glasove.com/media/2020/09/10/39964/400x225.jpg?_=1644539114 "Димо Алексиев за свободата, усилията, "осилниците" и "театъра, в който се играе"")
![Весела Казакова за "чичо Тони" и двете буквички ДС](https://glasove.com/media/2020/09/10/39114/400x225.jpg?_=1644539114 "Весела Казакова за "чичо Тони" и двете буквички ДС")
