- Автор: Рашко Младенов
- 10 Sep 2020
- 284
- 1
С Ани Вълчанова можем ей сега да седнем на пианото и да засвирим на четири ръце. И сме го правили. Имам особен афинитет към, колеги, които от най-ранна възраст са започнали да трупат любов и отговорност към изкуството. Да знаят какво означава трудът в изкуството. Ако в случая прибавим и гена, като споменем целият род Пипкови по майчина линия, Рангел Вълчанов по бащина, Славето Минеков по съпружеска, нищо не би ни изненадало, когато я видяхме на последните Икари да грабва статуетката за най-добра женска роля. Толкова й се зарадвах... На добър час нататък, Ани!
![Димо Алексиев за свободата, усилията, "осилниците" и "театъра, в който се играе"](https://glasove.com/media/2020/09/10/39964/400x225.jpg?_=1644539114 "Димо Алексиев за свободата, усилията, "осилниците" и "театъра, в който се играе"")
![Весела Казакова за "чичо Тони" и двете буквички ДС](https://glasove.com/media/2020/09/10/39114/400x225.jpg?_=1644539114 "Весела Казакова за "чичо Тони" и двете буквички ДС")
