- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 84
- 23
"За тези, които вече са тук, е редно като православни християни и като общество да се погрижим доколкото можем и ни стигат оскъдните ресурси, но повече не", казват от Синода.
"Който е създал повода за този проблем, той да го преодолее, не е редно православният български народ да плаща с цената на изчезването ни като държава".
От синода се обявяват още за това на всички международни форуми правителството да постави най-остро въпроса за незабавно прекратяване на войните в Близкия Изток и Северна Африка и за отстраняването на причините, довели до масовото прокуждане на милиони хора от родните им земи.
"На второ място искаме най-категорично нашето правителство да постави въпроса дали е налице религиозно прочистване на тези територии от християнството и как това се вписва в повелите за междуетническа и междурелигиозна толерантност. Искаме нашето правителство да постави пред международните организации въпроса как е гарантирана междурелигиозната толерантност в Египет, Сирия, Ирак и т.н. и какви мерки ще вземе световната демократична общност за гарантиране спазването на този принцип в тези страни", се казва в обръщението.
Според синода правителството трябва да концентрира външнополитическите си ресурси за спиране на войните, а не само да проявява солидарност с последствията от тяхното безкрайно продължаване. И да има грижата и да обърне внимание, че е добре бежанците, които евентуално бъдат приети по квота и за които Българската православна църква изразява готовност да помогне в полагането на грижи, да са такива, които биха се чувствали добре сред нас.
Ето и пълния текст на обръщението на Светия синод:
Многократно през последните месеци в публичното пространство се поставя въпроса каква е позицията на Българската православна църква по отношение на т.нар. "бежански проблем". Както обикновено Църквата ни бива обвинявана в пасивност. Пасивност като позиция и пасивност като действие.
Нека се знае, че в хилядолетния опит на Православната църква не се предвижда вземането на прибързани решения, продиктувани от моментни ситуации. Нито пък вземането на решения под влиянието на популистки съображения и с намерение да се угоди на някакво мнение, което се приема в дадения момент за меродавно. По своя характер Православната църква е длъжна да мисли с категориите на Свещеното Писание, Божиите заповеди, така също и с категориите на историята, което означава да промисля позициите и решенията си с оглед на последствията от дадени събития и как те биха се отразили дългосрочно на православния народ, на паството ни, което Господ Иисус Христос е поверил на нашите грижи.
Това се отнася особено за ситуации като тази с бежанската криза. Ситуация, която по своя характер, освен моментните въпроси на материалното обгрижване и материалната солидарност с прииждащите тук хора, поставя въпроси за стабилността и съществуването на българската държава, по принцип. Както и въпроса за това в какъв духовен контекст, в каква духовна среда, ще пребивава православния български народ, ако този поток продължи до степен, в която да бъде разместен съществуващия етническия баланс на територията на нашето Отечество България, която Бог е определил православния наш народ да обитава.
През последните месеци сме свидетели на вълна от прииждащи от разорените от война страни на Близкия Изток и Северна Африка и търсещи прибежище в европейските държави хора. Вълна, която придобива всички белези на нашествие. Нека няма никакво съмнение за това, че Православната църква изпитва състрадание и призовава към солидарност с всички тези хора, които вече са попаднали сред нас и действително, а не мнимо се нуждаят от грижа и материална подкрепа според възможностите ни. Но нека е също така ясно, че Православната църква е категорично против войната, която е причина за това човешко нещастие.
Църквата винаги изследва причините за нещастието и призовава към отстраняването на причините. Битката с последствията, ако не бъдат отстранени причините за явлението, е обречена. Ние помагаме и ще помагаме с каквото можем на бежанците, които вече са попаднали в нашето Отечество, и не ги делим по вяра и народност, но считаме, че нашето правителство в никакъв случай не трябва да допуска в страната ни повече бежанци. За тези, които вече са тук, е редно като православни християни и като общество да се погрижим доколкото можем и ни стигат оскъдните ресурси, но повече не. Който е създал повода за този проблем, той да го преодолее, не е редно православният български народ да плаща с цената на изчезването ни като държава.
Изхождайки от това виждане, Българската православна църква призовава българското правителство, ако то е правителство на християнска държава, на всички форуми и във всички международни организации, в които то участва, да постави най-остро и категорично въпроса за незабавно прекратяване на войните в Близкия Изток и Северна Африка и за отстраняването на причините, довели до масовото прокуждане на милиони хора от родните им земи. Прекратяването на войните е първото и задължително условие за решаване на проблема и това прекратяването на войната следва да е първи дълг на всяко правителство, което иска да покаже човеколюбие и съблюдаване на европейските принципи на хуманността.
На второ място, искаме най-категорично нашето правителство да постави въпроса дали е налице религиозно прочистване на тези територии от християнството и как това се вписва в повелите за междуетническа и междурелигиозна толерантност. Искаме нашето правителство да постави пред международните организации въпроса как е гарантирана междурелигиозната толерантност в Египет, Сирия, Ирак и т.н. и какви мерки ще вземе световната демократична общност за гарантиране спазването на този принцип в тези страни.
Считаме че, българското правителство трябва да концентрира външнополитическите си ресурси, както казахме, за спиране на войните, а не само да проявява солидарност с последствията от тяхното безкрайно продължаване. И второ, да има грижата и да обърне внимание, че е добре бежанците, които евентуално бъдат приети по квота и за които Българската православна църква изразява готовност да помогне в полагането на грижи, да са такива, които биха се чувствали добре сред нас. И за които, грижата, полагана за тях именно от една православна християнска общност, не би представлявала морален или друг проблем. Защото ако те биха имали проблем да приемат подкрепа от християнска общност, то това ще означава, че християнската общност в бъдеще би имала по-голям проблем, отколкото в момента подозираме.
