- 01 Март 2024
- 3282
- 12
Румен Радев във Фейсбук:
Колкото и дълбоки да са противоречията, колкото и изострени да са конфликтите в съседство на Европа, постигането на тяхното устойчиво разрешаване е възможно само със средствата на дипломацията. Затова е особено важно дипломацията да бъде насърчена и използвана като инструмент за предотвратяване на кризите и войните. Признателен съм на президента Recep Tayyip Erdoğan за поканата да участвам в Третото издание на дипломатическия форум в Анталия, посветен на ролята на дипломацията, както и за ползотворните срещи с премиера на Унгария Orbán Viktor и с министър-председателя на Молдова Dorin Recean.
Възстановяването на диалога между Русия и Украйна със средствата на дипломацията е особено актуално на фона на ескалацията на военните действия. Изявленията на световни лидери през последните няколко дни будят тревога. В никакъв случай не можем да взимаме решения, които водят до разрастване на този сблъсък както териториално, така и с употребата на нови оръжия. Стигне ли се до употреба на ядрени оръжия, всичко губи смисъл.
Една от целите на срещите ми днес и с президента Ердоган, и с министър-председателя Орбан, беше да възстановя доверието към България като надежден партньор в енергетиката. Явно управляващите в България вече са забравили срама от т. нар. „енергийна вноска“ за допълнително облагане на преноса на газ, която промушиха през парламента и само след два месеца бяха принудени да я отменят, но нашите партньори не са забравили.
Сключеното споразумение с турската енергийна компания „Боташ“, предоставящо възможности България реално да търгува с природен газ, за което само преди 4 месеца „Булгаргаз“ сключи меморандум с унгарската компания MVM, се оказа безполезно след погрома, нанесен върху доверието с „енергийната вноска“. Унгария избра пряко да се договаря с „Боташ“, а България отново се превръща в територия, през която само преминава газ. Някой ще потърси ли отговорност от управляващите за пропилените възможности? Качеството на управлението зависи от нивото на амбиции и от наличието на способности за тяхното осъществяване. В момента нито едно от двете е налично.
Бъдещето на българското правителство зависи най-вече от доверието между партиите в коалицията и от самооценката, която си дават. Напоследък обаче забелязваме странни критерии за оценка на министри – някои от лидерите в коалицията казват, че министърът на отбраната трябва да освободи поста, защото не прави достатъчно за Украйна. Друг лидер от управляващата коалиция пък в типична невинна наивност дори възкликна, че министърът трябва да остане, защото много го харесвали в Украйна. Кога тези хора ще запитат дали министърът на отбраната го харесват в Българската армия и какво прави той за сигурността на България? Моето очакване е да видя министър, който ще прави всичко възможно и ще работи приоритетно за сигурността на България.
