ЕС прие нови санкции срещу Русия. По искане на София две руски банки с български капитал отпаднаха от проекта

ЕС прие нови санкции срещу Русия. По искане на София две руски банки с български капитал отпаднаха от проекта

Две руски банки с български капитал са извадени от проекта за новите санкции на ЕС по настояване на София, съобщава Радио Свободна Европа, което е сравнило първоначалния проект със списъка, съгласуван от посланиците на страните членки. Съветът на ЕС одобри на 16 ноември санкции срещу 12 души и 101 дружества, сред които близо 50 руски банки и финансови институции, петролни рафинерии и основателката на Wildberries Татяна Ким. С отделни решения Брюксел санкционира още 30 души и две организации за информационна намеса и кибератаки.

Кои две банки защити България

Става дума за руската Първа инвестиционна банка, в която мажоритарен дял държи българският „Старком холдинг“, и Инвестиционна кооперативна банка (ИК Банк) от Казан, в която участие има българската Централна кооперативна банка. Руската Първа инвестиционна банка е отделно дружество от едноименната банка в България.

Преди заседанието на външните министри в Брюксел Велислава Петрова потвърди, че София е поискала двете банки да бъдат извадени. По думите ѝ те не оперират със средства на санкционирани лица, а българските инвеститори не могат да изтеглят вложенията си от Русия. Петрова посочи, че при санкции активите могат да преминат под контрола на руската държава и така мярката да донесе приходи на Москва.

Според разследващия проект „Система“ на Радио Свободна Европа двете банки са сред четири дружества, извадени при преговорите по списъка. Другите две са банката „РЕСО Кредит“ по искане на Франция и петролната компания „ТАНЕКО“ по искане на Унгария.

Близо 50 финансови институции, рафинерии и търговци на петрол

ТАСС посочва 47 руски банки сред санкционираните, включително „Юнистрим“, „СПБ банк“, „Морской банк“, „Солид банк“, „Датабанк“ и банка „Снежинский“. В списъка са и платежната услуга „ЮМани“ и Петербургският разплащателен център. Съветът на ЕС обяви, че целта е да ограничи финансовите канали, през които Русия получава държавни приходи и финансира войната.

В енергетиката мерките обхващат дружества, които управляват Московската и Омската рафинерия, както и рафинерии в Хабаровск, Саратов и Новошахтинск. Санкционирани са Петербургският петролен терминал и „Русхимальянс“, оператор на строящия се комплекс за преработка и втечняване на природен газ в Уст Луга. ЕС включи и купувачи на руски петрол от трети страни, както и лица, които притежават или управляват вече санкционирани кораби от т.нар. руски сенчест флот.

Сред санкционираните са още предприемачът Александър Чачава, когото ЕС свързва с онлайн търговеца Ozon, и Сергей Матвиенко, син на председателя на руския Съвет на федерацията Валентина Матвиенко. Мерките включват замразяване на активи и забрана да се предоставят средства или икономически ресурси на вписаните лица и дружества. За физическите лица има и забрана за влизане в ЕС.

Отделни санкции за информационна намеса и кибератаки

В отделния списък за информационна намеса влизат 30 души и московската Агенция за социално проектиране. Съветът на ЕС посочва, че 24 от санкционираните са работили за агенцията. Сред останалите са военният блогър Юрий Подоляка, телевизионният водещ Виталий Елисеев и ирландският журналист от RT Чей Боуз. По режима за кибератаки е санкционирана групата NoName057(16).

Проверка за банките. Българското искане е уважено в списъка, съгласуван от посланиците на ЕС, според сравнението на „Система“. Съветът потвърждава, че окончателният акт е публикуван, но при проверката не успях да отворя приложението с имената, за да сверя двете банки и в самия регламент.

Източници: БНР, Радио Свободна Европа / „Система“, „Сега“, ТАСС

 

 

Коментари