![Проучване на "Алфа рисърч": Търси се дясна алтернатива на ГЕРБ извън СДС и ДСБ](https://glasove.com/media/default/400x300.jpg?_=1644538743 "Проучване на "Алфа рисърч": Търси се дясна алтернатива на ГЕРБ извън СДС и ДСБ")
- 10 Sep 2020
- 19
- 9
Десните избиратели все повече не намират представителство в настоящите партии и при много от тях се наблюдава нарастващо очакване за формиране на изцяло нова десница извън формулата СДС + ДСБ. Това става ясно от проучване на социологическата агенция „Алфа рисърч“. Изследването показва стабилизиране на управляващата партия ГЕРБ след изборите и запазване на подкрепата от 25,6%. Нито една от партиите, които се обявяват за опозиция на Бойко Борисов, не успява да натрупа електорални позитиви от отминалия вот.
<p>БСП остава на позициите си отпреди изборите с подкрепа от около 16%, ДПС се подкрепя традиционно от 4<em>–</em>5% от избирателите, а ксенофобската формация „Атака“ продължава да се топи и достига нива на подкрепа от около 2%. След последните вътрешнопартийни конфликти очакванията са отливът от партията на Волен Сидеров да продължи. В подобно положение е и Синята коалиция, която получава общо 2,3% от доверието на избирателите, а лидерите й Иван Костов и Мартин Димитров се ползват едва с 4% от доверието на гражданите.</p>
<p>До момента нито една от сегашните партии не успява да консолидира подкрепата на разочарованите избиратели. Делът на нежелаещите да гласуват се възвръща до 41%, като в тях се отличават две основни електорални групи: млади, икономически активни и потенциални десноцентристки избиратели и представители на най-ниските социални слоеве, които обикновено споделят по-радикални нагласи. Ако вторите най-често не отиват до урните, първите са активни хора, които търсят свое адекватно политическо представителство.</p>
<p>В изследването рейтингите на най-харесваните политици са посочени по следния начин: Кристалина Георгиева – 52%, Росен Плевнелиев – 42%, Бойко Борисов – 38%, Георги Първанов – 33%, Меглена Кунева – 24%.</p>
<p>Според проучването голяма част от хората подкрепят протестите в БДЖ и протеста на зърнопроизводителите. 68% декларират подкрепа за протестите на земеделските производители, също толкова – за стачката на служителите в БДЖ, а за протестите срещу пенсионната реформа одобрението достига 76%. Това се отразява на подкрепата за министрите Симеон Дянков, Тотю Младенов и Мирослав Найденов. Рейтингът на Дянков се срива и той е най-неодобряваният министър в правителството. Втори по неодобрение е социалният министър Тотю Младенов. Рейтингът на Мирослав Найденов пък се срива с 8%.</p>
<p>Българските граждани изпращат отминаващата 2011 г. с нарастващ икономически песимизъм и тревога за близкото бъдеще.</p>
<p>В очакванията за 2012 доминира страхът от задълбочаване на кризата, повишаване на инфлацията и безработицата, от по-нататъшно свиване на доходите.</p>
<p>2011 г. е оценена като най-лошата за българите години от 1997 г. насам. Едва 10 на сто, колкото и през 2009, я оценяват като по-добра от предишната. Повишава се обаче делът на хората, за които тя е била по-лоша (51%). Икономическата и политическа оценка налага своя отпечатък и върху начина, по който се мисли цялостното развитие на страната през последните 20 години.</p>
<p>Ако през по-успешните финансови периоди 2004<em>–</em>2008 една четвърт са смятали, че България върви в правилна посока, а веднага сред парламентарните избори през 2009 този дял се е покачил почти до 30%, днес едва 14% са на мнение, че страната върви към по-добро.</p>
<p>Проучването показва, че одобрението към полицията и МВР намалява с близо 10 на сто спрямо декември миналата година. Този резултат отразява както цялостното отношение към тях, така вероятно и конюнктурния ефект от почти еженощните палежи на коли.</p>
<p>По степен на тревожност оценките за финансовото състояние на страната и домакинствата се доближават до тези за периода преди 2001 г. Близо две трети от българските граждани (65%) смятат, че икономическото състояние на страната се влошава, а всеки втори вижда спад във финансовото състояние на домакинството си (53%). Освен с нарастване на негативните оценки за икономическото развитие на страната и домакинствата, годината се откроява като една от най-песимистичните относно очакванията за близкото бъдеще. Ако първите години на кризата се характеризираха със силни надежди за скорошен изход от нея (в рамките на около 40%), днес едва 20% очакват подобрение на икономическата ситуация на страната, а 23% <em>–</em> на финансовото състояние на домакинството си.</p>
