- 10 Окт 2026
- 361
- 0
Забрана на допълнителните такси за основни кредитни услуги, ограничения на оскъпяването и колекторските обаждания през нощта, както и отстраняване от пазара на системните нарушители предлагат от „Прогресивна България“. Пакетът предвижда кредиторите да губят правото си на лихви при фиктивна проверка на платежоспособността на клиента. Обсъжда се и промяна в Наказателния кодекс за наказателна отговорност за лихварството.
Предложенията за промени между първо и второ четене на проекта за нов Закон за потребителския кредит бяха представени на 9 октомври в парламента от председателя на бюджетната комисия Константин Проданов, председателя на икономическата комисия Стефан Белчев и депутата Здравко Марков.
Според Проданов целите са изсветляване на сектора и защита на потребителите. Промените обхващат проверката преди отпускане на заем, разходите по него, събирането на задълженията и контрола върху небанковите финансови институции.
За малки кредити се предлага да бъдат определени заемите до две минимални работни заплати. За тях се предвижда специална скала: до 20% оскъпяване за първия месец, а след това таванът да нараства линейно на дневна база. До края на първата година ограничението трябва да се изравни със сегашния таван от пет пъти законната лихва. При едномесечен заем от 1000 евро това означава максимален разход от 200 евро.
Предлага се да бъде пресечено и раздробяването на един заем на поредица от по-малки краткосрочни кредити с цел увеличаване на разходите за клиента.
Кредиторите няма да могат да събират отделни такси и възнаграждения за дейности, присъщи на отпускането и обслужването на заема. Сред тях са обработката на заявлението, оценката на кредитоспособността, решението за отпускане на средства и изготвянето на договора.
Друга мярка е задължителната реална оценка дали кандидатът може да изплаща кредита. Според представеното предложение формалната проверка ще бъде основание за нищожност на договора. Клиентът ще връща само получената главница, без лихви и наказателни такси.
Предсрочната изискуемост също ще бъде ограничена. За да поиска кредиторът връщане на целия остатък от заема, ще трябва да са просрочени поне две месечни вноски и да е отправено 30-дневно предизвестие. Предлага се и изрично ограничение лихвата за забава да не надвишава законната лихва.
Пакетът предвижда публичен регистър на неравноправните договорни клаузи към Комисията за защита на потребителите. Съдилищата ще изпращат на КЗП съответните съдебни решения, а комисията ще следи за системни нарушения. При установяването им тя ще трябва да сезира БНБ с искане за заличаване на нарушителя от регистъра. Централната банка ще има срок за отговор за предприетите действия.
Минималният капитал на кредитните дружества се предлага да бъде увеличен от 500 000 на 2 млн. евро. Предвижда се забрана на франчайз модела, при който кредити се отпускат чрез други оператори от името на регистрираното дружество.
Осъждани за умишлени престъпления от общ характер няма да могат да заемат позиции във фирмите за кредитиране и събиране на вземания. Предлага се също забрана за използване на записи на заповед при кредити до 5000 евро.
Сред ограниченията при събирането на дългове е забрана на обажданията до длъжници между 20 и 8 часа. За ограничаване на кредитите, използвани за хазарт, се предвиждат забрана на отпускането на заеми през нощта и ограничение за нов кредит в рамките на 24 часа.
Обсъжда се доброволен регистър към КЗП, в който гражданите да могат да се впишат, за да преустановят достъпа си до кредити. Предлага се кредиторите да получат възможност за справка в регистъра на хазартно уязвимите лица на НАП. Вписването в него обаче няма автоматично да изключва отпускането на заем, тъй като средствата могат да бъдат необходими за други цели, например лечение.
Отделно от поправките в потребителското кредитиране депутатите обмислят наказателноправни мерки срещу лихварството, съобщава „Медиапул“. Идеята е да се предотврати пренасочване на хора, които не получават заем от регистрираните компании, към нелегални кредитори.
Правният контекст е тълкувателното решение на ВКС от 15 март 2024 г. С него съдът приема, че отпускането по занятие на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове, не представлява банкова дейност и извършването му без разрешение не попада в състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Представените мерки са предложения, които предстои да бъдат разгледани и гласувани. Наказателната отговорност за лихварството е обсъждана възможност за отделна законодателна промяна.
Източници: Медиапул, „Прогресивна България“, DarikNews, Бизнес.dir.bg, OFFNews, БГНЕС, ВКС.
