Нейнски се обяви за обединение в нова дясна партия

Нейнски се обяви за обединение в нова дясна партия
"От много години се говори за обединение на десните партии, но то все не се случва. Протестите са последният шанс на десницата да направи преоценка и да намери пътищата на обединението, заяви в интервю за "Нова телевизия евродепутатът Надежда Нейнски. "Гражданите по площадите са обединени от протеста си срещу олигархията. Кабинетът "Орешарски" е най-яркият пример за задкулисието. Вън от съмнение е обаче, че сред протестиращите има много десни хора", добави тя. Според Нейнски, е много важно около какви принципи би могло да се постигне евентуалното обединение на десницата.
<p>Има идея разговорите за сближаването на позициите да се провеждат онлайн, за да могат да бъдат проследени от хората.</p> <p>"Десницата в никакъв случай не бива да остане в плен на миналото си", категорична бе Надежда Нейнски.</p> <p>По думите й вариантите са или десницата да бъде обединена в една партия, или десните партии да се явяват на избори в коалиция и уточни, че тя подкрепя първия вариант.</p> <p>Тя е категорична, че ГЕРБ не може да е част от евентуално обединение в дясното политическо пространство.</p>

Коментари

  • ????

    24 Юни 2013 16:33ч.

    Работа от дома и много добри доходи - www.internetbiznes-reklama.com

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • БАНДИТ БОЙКО

    24 Юни 2013 20:21ч.

    Юни Те не се притесняват за тока и хляба. Не им пука за парното, детските, пенсиите. Те имат своята прекрасна работа и европейски заплати, те са сигурни и осигурени, лъскави и блестящи, с фамозни CV-та, с оня преуспял курикулум вите, наченат някога в тоталитарните коридори на властта. Те извират в юнската жега из своите офиси, бюра, дирекции, фондации, агенции и администрации, прииждат към площада с музика и барабани, с кларинети, тимпани, латерни, флигорни, тромбони, тръби, тъпани и вувузели, с ролери, скейтбордове, колела, кучета, бебета. Все гении, таланти, оратори, оператори, агитатори, фабриканти, писатели, тук-таме генерали, поети, съдържатели на локали, музиканти, програмисти, артисти и всякакви пиар специалисти. Те идват за своя пореден купон, за своята весела променада из софийските улици – едно празнично шествие с дечица на рамо (да свалят комуняги от малки), една разходчица на любимото куче, малко рисунки по асфалта, после – мощно свиркане, после химна, малко хорца, малко ръченици, тук прехвръкне камъче, там пльокне яйчице, ето, слънцето се претъркулнало, станало хладно, сенчесто, време приятно за един тегел по стъргалото на протеста – състудент ще срещнеш, с приятели ще побъбриш, срещу червените боклуци ще повикаш, ей тъй, да ти се отпусне душата… Медиите преливат от умиление, задавят се от възторг, сини динозаври хлипат от щастие в крупен план, репортерките са тъй вдъхновени, сякаш отново са пипнали Борисов по бицепса… “Февруари не е юни”, каза една млада дама, “случайно” поканена в телевизора. “Защото, каза дамата (доскорошна пиарка на служебното правителство), това е протест на нормалността, на младите, красивите, истинските, интелигентните, вдъхновените”. От което следва, че ония, февруарците, са невежествени смотаняци, тълпа ненормалници, кухавелници, грозни, отвратителни и даже фалшиви. Така беше начертана една демаркационна линия между юни и февруари, между ситите и гладните, преуспелите и премазаните, между елит и простолюдие. Нарцистично и високомерно. Те са успешни, другите са лузъри. Те са добрият материал, другите са лошият мат`рял. (Какво единодушие с Борисов!) Добрите са 10 000. Останалите до 7 272 041 (според последното преброяване) са кофти направа, не стават. Те презират всеки, който не може да си плати тока и парното, който от безизходица се самозапалва, самообесва, самоосъжда, който блъска от сутрин до вечер, който не може да купи на детето обувки, нито учебници, нито лекарства за майка си. Те не знаят какво е това. Не разбират. Не искат да разбират. Няма да разберат. Те не искат да бъдат като ония “селяци/ работници/ груби простаци/ безимотни/ неграмотни/ профани/ хулигани/ глигани/- скот като скот:/ хиляди/ маса/ народ”. Те са млади, умни, красиви, образовани, интелигентни, вдъхновени, лъчезарни, усмихнати, мили, културни, артистични, симпатични. И сити. Другите, някакви жалки 7 272 041, са тъпи, прости, спихнати, сдухани, безграмотни, некултурни, уродливи, дрипави, отблъскващи, ограничени, заблудени, досадни, нецивилизовани, жалки и мрачни. “Да мрат! Дори им е малко!”, казваха преди време “експертите на прехода” за тия неандерталци, които си заслужават “да пукнат малко по малко”. Защото – “Така им се пада на тия тъпаци!”. И ги пращаха в Сибир – “за да има мир”. И сега ги пращат на същото място със същата цел.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи