- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 175
- 9
Лидерът на социалистите отбелязва, че на 13 срещу 14 септември 1923 г. спонтанно оръжие вдигат комунистите в Мъглиж, като действията им изпреварват решението за обявяване на въстанието на 22 срещу 23 септември, защото са в отговор на започналите вече правителствени репресии, които целят да го осуетят.
„Въпреки че не постигат главната си цел, установяване на работническо-селско правителство в България, въстаниците успяват в едно не по-малко важно отношение – да обединят голяма част от левите сили в България“, посочва Миков в своя коментар.
„Въпреки опитите на конюнктурни интереси да неглижират подвига на левите хора на България, никоя политически обременена интерпретация не може да зачеркне имената на онези, отдали живота си в името на светли идеали – за по-демократично и по-справедливо общество, за по-достоен живот.
Хиляди българи загиват в боевете с редовните армейски части и шпицкомандите или стават жертва на съпътстващите потушаването на бунта зверства. Мнозина падат и в последвалия политически терор, за който днес не се говори много. Но мълчанието не може да заличи спомена за жертвите в името на една голяма кауза! Ние помним и няма да забравим техния подвиг!“, категоричен е лидерът на левицата.
Публикуваме пълния текст на обръщението:
Скъпи другари,
Тези дни отбелязваме 92 години от избухването на Септемврийското въстание – още едно от онези исторически събития, важни не само за левицата, а и за България, които в най-ново време станаха обект на усърдно омаловажаване.
На 13 срещу 14 септември 1923 г. спонтанно оръжие вдигат комунистите в Мъглиж, последвани от своите другари в други населени места в Казанлъшко. Действията им изпреварват решението на Централния комитет на БКП за обявяване на въстанието на 22 срещу 23 септември, защото са в отговор на започналите вече правителствени репресии, които целят да го осуетят.
Днес, както при ред други окъпани в кръвта на героите моменти от историята на България през 20 в., знаем за редица интерпретации за същността, мащабите и резултатите на случилото се през есента на 1923 г. За някои анализатори това са просто „Септемврийски събития” – подигравка, струва ми се, с паметта на хилядите, загубили живота си в резултат на тези т.нар. „събития”. По-съгласен съм с онези историци, които нареждат въоръжената борба срещу режима на Демократическия сговор, установен с Деветоюнския преврат, сред първите антифашистки бунтове в Европа.
За да можем да се поучим от историята, ни е нужен обективен прочит, а не фройдисткият й прочит.
Дължим последното уточнение на организаторите и участниците, на ранените и загиналите, на техните съвременници и наследници, на жертвите на белия терор и най-вече на българите днес и утре. Въпреки че не постигат главната си цел, установяване на работническо-селско правителство в България, въстаниците успяват в едно не по-малко важно отношение – да обединят голяма част от левите сили в България.
Въпреки опитите на конюнктурни интереси да неглижират подвига на левите хора на България, никоя политически обременена интерпретация не може да зачеркне имената на онези, отдали живота си в името на светли идеали – за по-демократично и по-справедливо общество, за по-достоен живот.
Хиляди българи загиват в боевете с редовните армейски части и шпицкомандите или стават жертва на съпътстващите потушаването на бунта зверства. Мнозина падат и в последвалия политически терор, за който днес не се говори много. Но мълчанието не може да заличи спомена за жертвите в името на една голяма кауза! Ние помним и няма да забравим техния подвиг!
