- 10 Sep 2020
- 28
- 13
ГЕРБ ще има общо между 90 и 106 депутати в следващия парламент, БСП – между 56 и 68, ДПС – между 32 и 37, „Атака“ - между 18 и 21, Синята коалиция – между 12 и 14. На ръба на 4-процентовата бариера, но под нея, са ЛИДЕР и „Новото време“, РЗС и НДСВ. Мажоритарни депутати ще имат само първите три политически сили – ГЕРБ между 14 и 19, БСП – между 6 и 11, а ДПС – между 5 и 6. Данните са от националното представително изследване на на Центъра на анализи и маркетинг, направено между 16 и 19 юни, представено днес. На парламентарните избори се очаква да гласуват три милиона и половина души.
<p><strong>Разликите в резултатите идват, именно защото не е ясно, дали трите политически сили, които са на ръба, ще успеят да прескочат бариерата,</strong> обясни директорът на центъра Юлий Павлов. „<em>Има много силни</em> <em>извънсоциологически</em> <em>съображения, които сочат, че те ще направят необходимото и ще влязат в парламента</em>“, каза Павлов.</p>
<p><strong>При петпартиен парламент БСП, ДПС и „Атака“ ще имат над 120 депутати, т.е. ще имат блокиращо мнозинство за съставяне на дясно правителство.</strong> А ако влезе някоя от малките партии, например НДСВ, тогава ГЕРБ, Синята коалиция и „Атака“ биха блокирали съставянето на ляво правителство, според Павлов. Той обаче не се нае да прогнозира каква роля биха играли в бъдещия парламент РЗС и ЛИДЕР – дали биха участвали в създаване на кабинет или биха го блокирали. Според Юлий Павлов е твърде малко вероятно да се състави правителство при тази конфигурация. И ще се наложат нови избори.</p>
<p><strong><em>„Нищо страшно няма да се използва могъщото оръжие на демокрацията – нови избори“,</em></strong> подчерта Юлий Павлов. Той изтъкна, че обществените нагласи са срещу противоестествени коалиции и правителство на ГЕРБ и БСП може да има парламентарна подкрепа, но обществената подкрепа ще бъде равна на нула“. На въпроса „Ако след изборите няма възможност за съставяне на самостоятелно правителство на ГЕРБ заедно с други десни партии, кое е по-добре според вас?“,<strong> 26,1% отговарят, че това е коалиция между ГЕРБ и БСП, а 48,3% - разпускане на парламента и нови избори</strong>. От десните симпатизанти 70% са „за“ повторни избори, а от избирателите на ГЕЛБ - 61%. На точно обратния полюс <strong>е левият електорат – 67,2% искат коалиция между БСП и ГЕРБ,</strong> а едва 19,7% - нови избори.</p>
<p>Юлий Павлов коментира, че мажоритарни депутати ще имат партиите с най-голямо влияние в съответния район. „<strong><em>Личните качества са много важни, но най-важното лично качество е от коя партия е издигнат кандидатът</em></strong>“, посочи той. Според избирателния закон мажоритарния избор печели този, който събере най-много гласове, т.е. победата може да е и с един глас. Но законът дава възможност за гласуване на друго място. „Какво пречи на една политическа сила да мобилизира своя най-верен електорат и от един район да го изпрати в друг?“, попита Павлов. Той изтъкна, че подобни действия са недопустими в страните, в които вотът по традиция е магоритарен. "<em><strong>Как в САЩ избирателите от Тексас и ще заминат да гласуват в Небраска?</strong> И в САЩ, и във Великобритания, ако избирателят се намира на друг адрес в деня на вота, гласува по пощата за собствения си избирателен район“,</em> каза още Павлов.</p>
<p><strong>Съотношението на хората, които смятат, че ГЕРБ ще управлява по-добре от сегашното правителство е 2:1 – така мислят 37% от анкетираните, а 18,5% са на мнение, че ще управлява по-зле</strong>.</p>
<p><strong>Дебат между Бойко Борисов и Сергей Станишев задължително трябва да има,</strong> е мнението на 36,3% от интервюираните, а 25,5% смятат, че е „добре да има дебат“. Така общо 62% мислят, че дебат трябва да има. Сред симпатизантите на ГЕРБ 67 % са на това мнение, а 75% от електората на БСП искат дебат.</p>
<p><strong>Бойко Борисов е единственият политик с положителен рейтинг, макар и с половин процент.</strong> Доверието към него е 46,6%, а недоверието – 46,1%. Втори по одобрение е президентът Георги Първанов с 42, 5%, неодобрението към него е 51,8%, сочат данните. Трета с 30% одобрение е Меглена Кунева, тя е качила 5% след евроизборите. На четвърто място е Сергей Станишев с 20,6% одобрение, следван от председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов с 20,6% и Емил Кошлуков с 20,5%.</p>
<p><strong>Антикласацията на нехаресваните политици традиционно води председателят на ДСБ Иван Костов с 85,9%</strong> <strong>неодобрение,</strong> следван веднага от Ахмед Доган с 85,4%. Сред политиците с над 80% неодобрение остава Волен Сидеров с 80,9%. В компанията на тримата вече попадат и Мартин Димитров с 80,1% и Анастасия Мозер с 83%. „<em>Лидерите на Синята коалиция се доближават по неодобрение и потвърждават поговорката – с какъвто се събереш – такъв ставаш</em>“, каза Юлий Павлов.</p>
