Меркел настоя за налагане на външен контрол върху Гърция

<p>&bdquo;Действителността налага такава дискусия", заяви Меркел след срещата на върха на ЕС по отношение на спорните предложения за изпращане в Атина на специален комисар, който да оценява последните гръцки реформи. Все пак обаче, подчерта Меркел, е ясно, че по-силният контрол може да бъде наложен само със съгласието на Гърция.</p> <p>&bdquo;Гърция е специален случай по две причини&ldquo;, заяви германският канцлер. Тъй като не е спазила споразуменията за преодоляване на задлъжнялостта на страната и защото става дума и за участието на частни кредитори, за разлика от случаите в Португалия или Ирландия, &bdquo;за Гърция се породи нуждата от такова наблюдение", посочи тя</p> <p>&bdquo;Има известно разочарование за развитието в страната. Въпросът сега е дали нещо може да се подобри&ldquo;, заяви канцлерът.</p> <p>Още през октомври бе взето решение за &bdquo;продължителен мониторинг&ldquo; заедно с гръцки експерти, припомни Меркел.</p> <p>Същевременно тя настоя разговорите за преструктуриране на дълга и за втория спасителен пакет да бъдат приключени възможно най-бързо и едновременно с това отклони възможността за увеличаване на парите за балканската държава.</p> <p>Вместо това частните кредитори и Гърция трябвало да направят повече, за да намалят дела на задължения на страната до 120% от БП до 2020 г.</p> <p>На вчерашната среща стана ясно също така, че европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) ще започне да функционира от 1 юли. Решението взеха&nbsp;лидерите на Европейския съюз, които се събраха на първата си среща на върха за годината.</p> <p>Спасителният фонд ще започне да функционира една година по-рано от предвиденото, едновременно с Европейския механизъм за финансова стабилност, съобщи "Дойче Веле".</p> <p>Съществуващите правила ограничават комбинираното кредитиране и от двата фонда до 500 млрд. евро.</p> <p>Официални представители на ЕС обаче смятат, че рестрикциите ще бъдат премахнати, така че да могат да се отпускат средства на затруднени държави от еврозоната до достигането на 750 млрд. евро.</p> <p>Юридическите документи, свързани с новия спасителен фонд, вероятно ще бъдат подписани на срещата на финансовите министри на страните от Еврозоната през март.</p> <p>Очаква се тогава Европейският стабилизационен механизъм да бъде увеличен, за което настояват САЩ, Китай и Международният валутен фонд (МВФ), съобщи "Ройтерс".</p> <p>Лидерите на държавите от ЕС освен това приеха декларация за борба с безработицата и насърчаването на растежа.</p> <p>&ldquo;Където е възможно, усилията, полагани на национално ниво, ще бъдат подкрепени от действия на ЕС, включително по-добро насочване на наличните средства на ЕС към работни места и растеж в рамките на договорените тавани&rdquo;, пише в декларацията.</p> <p>Меркел съобщи още, че и на тази среща няма да се изчистят детайлите по втория спасителен пакет за Атина заради продължаващите преговори с частните кредитори за опрощаването на част от гръцкия дълг.</p> <p>По време на заседанието 25 държави-членки от ЕС приеха новия план за бюджетната дисциплина. Към него не са се присъединили единствено Великобритания и Чехия, предаде "Франс Прес", цитирана от БТА.</p> <p>Полша, Словакия и Унгария са поискали също така да получат право да участват в редовните срещи на държавите от еврозоната, за което настоява и България.</p> <p>Британското правителство още през декември застана срещу новия договор на ЕС. По думите на шведския премиер Фредрик Рейнфелд Чехия е заявила, че засега няма да се присъедини към пакта поради проблеми с парламентарната процедура.</p> <p>Чешкото правителство предвижда да постави въпроса за приемането на пакта на референдум. По въпроса с фискалния пакт няма единство в управляващата коалиция в Прага. Против новия договор е и президентът на Чехия Вацлав Клаус, всеизвестен с евроскептицизма си.</p> <p>Според премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер новият договор не е само за консолидацията на европейските финанси, но и осигурява така нужните на ЕС перспективи за растеж, пише The Financial Times.</p>