- 24 Окт 2026
- 687
- 0
Станахме свидетели на предгражданска война между новата Франция и старата Франция, казва Филип дьо Вилие, бивш държавен секретар на културата във второто правителство на Жак Ширак, бивш депутат и евродепутат, основател и президент на “Движение за Франция”. "Има един израз, който обозначава Рим след нахлуването на варварите – това е Barbaricum. Днес Франция е Barbaricum (варварски свят), по улиците видяхме Barbaricum, т.е. станахме свидетели на безпрецедентните прояви на трибализъм, на териториално завладяване. Трябва да наречем нещата с истинските им имена", казва Филип дьо Вилие в ефира на френската телевизия CNews. "Националният интерес означава, че правителството, държавата трябва да гарантира сигурността на французите, следователно да възстанови границата, да извърши ремиграция на хората, които нямат работа във Франция, например, онези, които са осъдени, трябва да се върнат в родината си. Националният интерес се състои в това парите на французите да останат за французите вместо да се пращат в Украйна. Националният интерес се състои в това да кажеш “Искам процъфтяващо селско стопанство, благоденстващо селячество с френско жито, френски зеленчуци, френски плодове, вместо да вкарваме хлорираните пилета от Украйна или агрохимията от МЕРКОСУР", добавя Филип дьо Вилие.
Според него него бунтовете от миналия уикенд не са повторение, а повратен момент, исторически поврат. Защо поврат? “Също като вас видях бунтовете през 2005 г. Тогава кипящата вълна беше ограничена до Сен Сен Дени. После бунтовете през 2023 г., смъртта на Наел. Тогава кипящата вълна се разпространи във всички предградия с искане за суверенитет в изгубените територии, което лексиколозите на официалното празнословие нарекоха с една чудесна дума - „чувствителните квартали“. А след това на 31 май се премина от бунтове към шайки, беше премината още една степен. Има разлика в степените и естеството, защото има три жеста на завоевателно нашествие. Първият жест е повсеместното плячкосване, което не е плячкосване за забогатяване, като войниците на Кловис, които след победата над Сиагрий при Соасон са имали право на два дни, за да отнесат всичко.
Днешното плячкосване е ликуващото плячкосване на постколониален реванш, т.е. хората, които грабят, си връщат за колонизацията.
Така че за тях да чупят в някакъв смисъл означава да поправят: „Вие дойдохте при нас, ние идваме при вас и се обслужваме“, казва Филип дьо Вилие.
“Вторият жест на завоевателно нашествие е сблъсъкът с полицията. Полицията, която вече не е сила на реда, на сигурността, която човек се опитва да избегне, както в младостта ми, дори през 2006 г., по времето на Никола Саркози, тогава човек се стремеше да избегне полицията. Не, тя се превърна в окупационна сила, срещу която искат да се изправят, това е окупационна сила и дори, бих казал, съперническа банда, защото това е война на териториално завладяване. И накрая, сблъсъкът с държавата, това е очевидно, защото тук са изгорени, повредени, превърнати в мишена сгради, които олицетворяват държавата, т.е. кметства, префектури, участъци. Всъщност държавата е гола, в безпомощно състояние, тя вече не може да защити населението,
държавата като носител на върховната власт е мъртва, повалена,
т.е. хората, преди всичко търговците, разбират, че дома сменя обитателя си, сменя се носителят на суверенната власт и сме съвсем близо до следващия етап, а следващият етап е сваляне на ключалките, разбиване на ключалките и на кодовете на макронистката буржоазия на бул. „Фош“, ще се качат горе и това ще бъде универсалният якобински и креолизиран човек в името на „чувствителните квартали“ на градската политика и еманципацията на младите.
Кой е отговорен за този хаос? Франция, новата Франция, защото новата Франция организира съгласуването на двете социологии, които видяхме на улицата, които преляха в гражданска принадлежност - Уокистан и Ислямистан, ул. „Сен Гийом“ и арабската улица. Първите, които са буржоа, си играят на революционери, обличат се като санкюлоти, червеногвардейци и болшевики, тези младежи искат да възродят Франция, т.е. революция, революционен импулс, а другите - Ислямистан, т.е. младежи, които търсят постколониален реванш: “Нашите прадядовци, нашите деди я възстановиха, нашите бащи я изчистиха, а ние ще ви я разкажем”.
Тоест “Ние сме си у дома, а вие вече не сте у дома”.
Как се стигна дотук? Достатъчно е да вземем основните автори на бунтовническото движение, за да разберем как се стигна дотук: 4000-6000 “черноблокници”, дошли от Германия, Англия, Нидерландия, а това означава, че вече няма граници, няма контрол, има страна, която вече не е контролирана, няма граници, няма сигурност, това е нашият случай. Вече няма политика за сигурност, няма сигурност, сигурността вече не е залог за елитите. На второ място, след черноблокниците, хулиганите - вкараха по 500 хил. души годишно, за десет години това прави 5 милиона по времето на Макрон, добавя Филип дьо Вилие.
На забележката на водещата, че не всички са хулигани, Филип дьо Вилие отговаря: “Много е трудно, Кристин, за един млад африканец да се лиши от своите корени, да се съгласи раната да бъде изгорена и да премине през процеса на превръщане във французин. Защо е толкова трудно? Какво предлагат на младите? Да ненавиждат Франция във Франция. Как искате да има цивилизация в момента, в който наследниците вече не знаят нищо за своето минало, а новопристигащите ненавиждат настоящето си?
Всъщност преживяхме три периода: първо, изчезването на националното съзнание с Жискар д’Естен, когато той каза “Франция е твърде малка, трябва да я претопим в Европа". След това, вторият етап, обезфранцузяването, краят на асимилацията, официално, в името на интеграцията, скоротечната ислямизация с прословутата фраза от миналата пролет, която не съм забравил, на г-н Нюнес (вътрешният министър на Франция, бел. пр.), който каза в голямата джамия в Париж
“Еманюел Макрон държи на развитието на исляма във Франция”.
Тоест това беше казано. Решаващият въпрос е следният: всеки го вижда, или го усеща, или го предчувства, това е смъртта или завръщането на вечната Франция. Когато говорим за вечната Франция, за завръщането на вечната Франция, възвръщането на жизнените сили не е достатъчно. Трябва да се изкачим по-нагоре, да потърсим дума, която съответства на нещо по-висше от възвръщането на жизнените сили и това е думата възкресение. Всъщност думата възкресение означава, че се връщаме към ценността на оцеляването. Думата “възкресение” означава, че можем да преоткрием пълнотата на живота, ако Франция се възроди и ако се възроди, както е родена. Франция е родена, за да носи символите на живота.
Какъв е проектът на новата Франция?
Новата Франция напредва в една Франция, която се крие, изчезва. Прочетох всичко за Меланшон - какво иска, поне за последните му намерения, защото той много се промени. Едно от екстравагантните неща, които той иска, е креолизацията на Франция, защото Меланшон иска да креолизира Франция. Това не го казвам аз, а той. Той иска да креолизира Франция чрез инвазивно смесване. Той се е вдъхновил от Едуар Глисан, поет и философ от Мартиника, който задава като исторически модел робовладелски общества на Антилските острови, казвайки следното, повторено след това от Меланшон: “Тези хора бяха изтръгнати от своята култура по произход и си създадоха нова идентичност. Ето това предлагам аз за Франция”. Тоест той има философия за човек, който отрича всяка форма на определена природа, на определена национална идентичност, той отрича идеята, че има легитимна култура, която трябва да се предаде. Меланшон има нещо общо с Макрон - той иска да промени Франция. Единият иска да направи пост-Франция, а другият - след-Франция, не-Франция. Този човек е опасен, защото креолизацията на Франция означава промяна на населението, промяна на цивилизацията. Завръщането на вечната Франция изисква едно предварително условие. Това е краят на изчезването на националното съзнание, преоткриването на онова, което се наричаше “национален интерес”, когато бях дете. Тази дума изчезна.
Какво означава националният интерес? Това означава, че правителството, държавата трябва да гарантира сигурността на французите, следователно да възстанови границата, да извърши ремиграция на хората, които нямат работа във Франция, например, онези, които са осъдени, трябва да се върнат в родината си.
Националният интерес се състои в това парите на французите да останат за французите вместо да се пращат в Украйна.
Националният интерес се състои в това да кажеш “Искам процъфтяващо селско стопанство, благоденстващо селячество с френско жито, френски зеленчуци, френски плодове, вместо да вкарваме хлорираните пилета от Украйна или агрохимията от МЕРКОСУР. Националният интерес се състои в това да кажеш “Искам индустрия, искам да я защитя, защото никой няма да го направи вместо мен. Националният интерес изисква национална независимост, а националната независимост означава връщане на суверенитета, т.е. нещо глупаво, което сме забравили. Страна, истинска страна, която иска да върне надеждата на своята младеж. Това започва с връщането на контрола върху законите, граници, валута, правова държава.
Спасителните малцинства, за които говоря, са поколенията, които се надигат, на които им дойде до гуша от всичко това, поколение французи по потекло или по желание, французи по предпочитание, както казваше поетът, и които казват “Стига толкова! Ние сме си у дома и искаме нашият дом да прилича на наш дом, т.е. на вечната Франция, на Франция, която сме наследили. Това наричам будните съвести. Франция е стара, много стара страна, духовна страна, метафизична страна. Когато една страна е много стара, тя ще потърси неподозирана сила в огледалото на старата си мъдрост, за да се изправи отново. Тоест двухилядолетното минало на Франция е като въже за спускане. И аз усещам физически загадките на тези невидими наслагвания, които са енергийни пълнители и които правят така, че всеки малък французин, без да го знае дори, живее, оцелява, шепне на хилядолетен френски, който гарантира на този млад французин предаването на смелостта и на отличителните ценности. Във Франция е напът да се роди един французин, който ще помете всичко и ще изправи страната. Този французин принадлежи на вечната Франция.
Превод: “Гласове”
Свързани статии: Филип дьо Вилие: Украйна не е наша война. Путин не е наш враг. Дните на Зеленски са преброени заради корупционната афера
Свързани статии: Филип дьо Вилие: Путин беше пределно ясен. Мирът ще се случи без нас, европейците, а ние ще го платим
Свързани статии: Филип дьо Вилие: Русия не е екзистенциална заплаха, това е лъжа. Макрон е Тартарен Тарасконски - тарикат, който се прави на храбър
Филип дьо Вилие: Ние сме съвоюващи страни срещу Русия, а никой не ни е питал
Филип дьо Вилие: Европа стана американски протекторат, преди да премине към фазата на халифата
Филип дьо Вилие: Европейските лидери наказват своите народи, за да обогатят Чичо Сам
