Мартин Димитров циментира съюза СДС - ДСБ

Аз не съм правил тая партия, за да я оглавяват такива!
Умно момче е Мартин Димитров! Как умело извади на бял свят всички догански и червени агенти, всички плужеци излязоха на свтло! Това са новите, чисти лица на демокрацията - хората като него и Петър Москов!
да се заформи нещо като десния съюз в Германия межу ХДС и ХСС? Някой немски идиот като да върти интриги и да прави две в едно? Хората си управляват, а отвреме-навреме си правят коалиция и със социалдемакратите, както беше навремето с Геншер - почти несменяемият външен министър на бундесрепубликата. Е, може да се спретне и чисто това партийка, хем единна - от люспите на СДС и ДСБ, за което "Монитор" навива наивнта Антонелка Понева, само дето резесето вече им изяде хлебеца...Тва е положенето - наистина може да стане като немската десница, тъй като наистина е вече работеща. Тва е положението, тов. Дачков, мандалото лопна. Апропо - ти в Кърджали или крпай Босфора ще ходиш да си пуснеш гласчето?
Ха-ха-ха! Това момиченце Миленчето по-долу направо ще ме умори от смях! Миленчето, този младеж е напълно некомпетентен! Той не познава собствения си устав! Това е повече от срамно! Юруков може да е бил за изключване, но вместо да го изключи общинската организация, както това изисква Уставът на СДС, този млад фюрер свикал едно незаконно сборище под формата на Национален съвет, което изключило Юруков (и други). Това, Миленчето, се нарича болшевизъм! Айде, бягай, мила, да си учиш уроците, като наблегнеш на историята и на общата гражданска и правна култура! И като понаучиш нещо, веднага ела пак тук да докладваш!
Когато някой ни обяснява, че еди какво си било единственото разумно решение е или много глупав или ни лъже. Дали пък Мартин не ни лъже глупаво? На скоро някакво нещо ни обясняваше, че само Костов може .... Един колега казваше "лесно му е на човек, когато е невежа...." Трябва да застрелваме хората, които са открили, че нещо е единствено възможно... За доброто на обществото. p.s. трябва да застрелваме и каруцарите-смиотици любители... но не и професионалистите...
Лъжа №1: Костов преподавал научен комунизъм Това е особено популярна лъжа. Според нея, преди 1989 г. сегашният десен лидер Иван Костов преподавал Политикономия на социализма. Или направо научен комунизъм. И кандидатствал да става член на БКП, жена му била партиен секретар. А сигурно ще да е имал и досие. Истината обаче е различна. Преди 89-та Костов е преподавал Политикономия на капитализма. И наистина е имал досие, но като жертва на политическо преследване. Това досие се пази и днес. В него могат да се прочетат интересни неща, например това, че през 1984 г. Костов е бил уволнен от асистентското си място във ВИИ “Карл Маркс”, заради “немарксистки възгледи” или например, че е давал “негативна оценка на новия икономически подход и в научните му разработки има антикомунистически постановки”. Лъжа №2: Фалитът на “Балкан” Честно казано, не зная защо една от най-абсурдните лъжи е и най-устойчива. Ще го кажа тук, ще го повторя и малко по-долу. Още през 1995 г. тогавашното правителство на БСП, оглавявано от Жан Виденов направи един списък за предприятия за ликвидация. Не приватизация, а ликвидация. Това бяха тези над 70 големи компании, изначално нерентабилни и източвани години наред от комунисти и ченгета. Правителството на Костов взе политическо решение тези фирми да бъдат приватизирани, въпреки икономическата логика, но в името на хората работещи в тях. От всичките предприятия фалира САМО едно – “Балкан” и едно от години е на ръба – “Кремиковци”. Всички други оцеляха. Така че не Костов, а БСП съсипа “Балкан”, източвайки го години наред. През последните десет години от своето съществуване превозвачът гълташе по 20 милиона долара държавни помощи годишно и въпреки това имаше дълг от 100 милиона. Лъжа №3: Криминалната приватизация Легендата твърди, че преди Костов да дойде на власт, държавата притежавала активи за 20–25 млрд. долара, а той после ги бил продал за 1,5 милиарда. Само, че истината е друга. Още през 1988–89 г. комунистическата икономика фалира напълно и именно заради това беше наложен мораториумът на Луканов. В периода 1989–1996 г. на входа и на изхода на всички държавни предприятия бяха инсталирани фирми на комунистическата номенклатура, които ги източваха. Според официалната статистика от 1996 г. собственият капитал на всички държавни предприятия е под 4 млрд. долара, а общият им финансов резултат е загуба от над 580 млн. на година. И това преди голямата криза от януари–февруари 1997 г. Така че, отново не десницата, а БСП източи държавата, а предприятията които правителството продаваше за по един долар, бяха в списъка за ликвидация и имаха дългове, често от стотици милиони. Лъжа №4: Отварянето на досиетата Досиетата бяха за пръв път отворени през 1997 г. с един калпав закон; и отново, вече в синхрон с нормалната централноевропейска практика – със закона от 2001 г. Действащата, според него, комисия “Андреев” започна да осветлява агентите по същия начин, по който го прави и сегашната комисия. През 2002 г. обаче правителството на Симеон Сакскобургготски спря процеса, за да намърда отново агентите в държавната администрация. През 2006 г. под европейски натиск отварянето на досиетата беше възобновено и продължава и досега. Ако има нещо, което не беше направено от парламентарното мнозинство на ОДС, това беше приемането на закон за лустрацията, заради обструкциите на тогавашния президент Стоянов и нарочно решение на Конституционния съд. Лъжа №5: Най-корумпираното правителство Според застъпниците на тази теза, Иван Костов е стоял начело на “най-корумпираното правителство” и нещо повече – превърнал е тази корупция в официална политика. Да, ама не. Първо – всичките критики в тази посока идваха от таблоидите, притежание на бивши височайши ченгета; и нито една от международна организация или друга сериозна институция. Второ – Костов беше ЕДИНСТВЕНИЯТ премиер, който се раздели с министри, подозирани в корупция и прати материалите за тях в прокуратурата. И единственият, който рискува да разцепи партията си, за да прогони отново подозираните в корупция Христо Бисеров и Йордан Цонев от парламентарната си група. Днес положението е друго. Не жълтата преса, а ОЛАФ, Европейската комисия и българската прокуратура вадят информацията за злоупотреби за милиарди левове. А Бисеров и Цонев отново са в политиката – и, колко любопитно – в ПГ на ДПС. Лъжа №6: Коалицията с Царя Та според тази лъжа, след изборите през 2001 г., бившият цар давал мило и драго да направи коалиция с тогавашното СДС, но СДС (под диктата на Костов, разбира се) му отказало. Само че, истината е друга. Тогавашното СДС (начело с Екатерина Михайлова) постави пред НДСВ условие Доган и партията му да не участват в управлението. НДСВ не просто не отговори на условието, а фактически дори не предложи параметри за общо управление. После се оказа, че разговорите с десницата са се водели формално, а задкулисно са се водели други преговори – с ДПС, ген. Любен Гоцев и фигури от БСП. Прочее, нерадостната съдба на НДСВ днес показва, че това да направиш безпринципна коалиция с победилата те на избори партия, само и само да останеш във властта, не винаги е блестяща идея. Лъжа №7: Парите от Чорни Типичният ченгесарски скандал с “дарението” от Майкъл Чорни, пазен две години за “проговарянето” на Костов, е типичен и за подхода на българските таблоиди в такива случаи. Когато Чорни обяви, че кипърска фирма – негова собственост, е направила такова дарение, всички вестници го обявиха с огромни заглавия на първите си страници. Когато обаче по-късно кипърски съд официално обяви, че фирмата “Ромент трейдинг”, не е била собственост нито на Майкъл Чорни, нито на свързани с него лица, когато е било направено дарението, същите вестници обявиха това в малки дописки на шеста–седма страница. И лъжата продължи свободно да се лее в пространството. Лъжа №8: ДСБ/СДС няма да влезе в парламента Тази лъжа е евъргрийн. Повтаря се преди всеки вот като целта й е проста – да обезкуражи привържениците на партията, дано се откажат да гласуват за нея. През пролетта на 2005 г. например, прогнозите за ДСБ бяха за 2–2,5%. И никой социолог не си направи труда да обясни, че реално на изборите 2,5% от хората с право на глас означава 5% от реалните гласоподаватели. И всички бяха много изненадани как ДСБ спечели 6,5% на изборите през юни. Днес отново същото – 2–2,5%. Белким този път някой се прилъже.
Свърши времето на Костов, стига му развявахте бакиите. Каквото преподавал, преподавал, каквото крал, крал. Сега дойде моето време. Костов и зашеметения Мартинчо ще ми послужат да се легитимирам пред Европа и после да си изтрия с тях задника.
Ми на бетонните глави цимент им подхожда, С 200 не фаща, кикики. Миленче мари, намери ли 5 човека да ти гласуват? Щото мойте намерени 30 от миналите избори ме гонят с пушката, а ти внимавай след 4 години да не те подгонят и тебе, кикики
Лъжа № 1: Бил преподавал политикономия на социализма?! "Истината обаче е различна. Преди 89-та Костов е преподавал Политикономия на капитализма". Да, глупачко, но това е още по-лошо, защото заклеймяваше капитализма и се основаваше на "Капиталът" на Маркс
Едвин Сугарев: Амнезията е опасна болест, Яворе Преди два дни се случиха два текста, които намирам за симптоматични: призива за подкрепа на Синята коалиция, подписан от трийсетина интелектуалци, и апострофа на Явор Дачков, отпечатан освен в неговите “Гласове” и във в. “Труд”. Като PS към тях се добави и коментара на Иво Инджев към писанието Яворово. Съвкупността от тези три текста обяснява много неща – включително и защо в България няма нормална десница. Няма, защото липсва памет. Защото амнезията ни пришпорва и вършим същите глупости, които сме вършили преди години. Няма, защото липсва срам от стореното. Няма, защото все не можем да надмогнем голямото си и тежко като воденичен камък его. И защото нагонът да си върнем за личните обиди ни изглежда по-важен от съдбата на страната ни. Няма, защото щом липсва разбиране и уважение към гледната точка на другия, липсва и способност да разберем и уважаваме самите себе си. Веднага ще отбележа, че не съм сред подписалите този призив. Ала не съм случайно: вероятно съставителите му просто са забравили за моето съществуване. Подкрепям го – и имам право да кажа защо го подкрепям, а също и защо не подкрепям написаното от Явор. И този двустранен отговор е неизбежен: защото се отнася към съвестта. Затова директно ще ти кажа: не съм забравил нищо, Яворе. Знам много добре кой е Иван Костов, коя е Надежда Михайлова, кой е Бойко Борисов, знам кои са всички, изборени в твоя списък. Но знам и какво е България, и къде сме ние сега. А това е нещо, което и ти би трябвало да знаеш, но изглежда ти е по-удобно да забравиш. Ние сме на ръба – между цивилизования свят и Русия, между демокрацията и деспотията. Вече те виждам как ми се хилиш и отговаряш: а нима Иван Костов и Бойко Борисов ще ни изтеглят встрани от ръба, ще ни спасят от голямото пропадане. Не знам. Най-вероятно не. Най-вероятно ще минат десетилетия, преди най-сетне да станем нормална страна, ако изобщо станем. Но ако не знам кой ще ни помогне (никой няма – трябва да си помогнем сами), знам кой няма да ни помогне, кой ще ни бутне от този ръб, кой ще ни натика директно в прегръдките на Путин. Ти също знаеш кой. Само че някакъв си Костов и някакво си Наде са ти по-важни от това, което може да се случи с България. Защото още един мандат на сега управляващите ще изведе България от ЕС, ще я изведе изобщо от цивилизования свят. Или ще я маргинализира в него до степен, при която тя сама ще се оттегли. Това е избора, който правим; това е избора, който ти правиш с писанията си във вестника на Бор. Случайно да си спомняш той какво е писал по твой адрес? Случайно да си спомняш ти какво си писал по негов? Как си обясняваш тогава охотата, с която публикува твоя текст? И как ще избягаш от знаенето, че би го направил само при едно условие – ако този текст работи за неговите работодатели, за тези, които подсмърчат пред портите на Кремъл. В една предизборна ситуация, при която шансовете не за нормализация на политическия живот, а дори за нищожна промяна на статуквото са несигурни и слаби, ти де факто работиш за това статукво. Моли се Бог да ти прости това прегрешение – защото ти сам няма да си го простиш, когато след време разбереш какво си направил. Не, не ме питай дали аз знам какво правя, дали съзнавам, че агитирам за хора, които са лъгали и могат пак да излъжат. Да, грешили са, да, лъгали са – кога съзнателно, кога не. Но не са теглили България натам, накъдето днес я теглят комунягите. Когато нямаме друг шанс за промяна на статуквото, какво следва да направим? Да скръстим ръце и да го оставим да векува ли? Като подкрепям Синята коалиция, аз не подкрепям този или онзи. Подкрепям нейната идея, подкрепям свободата и демокрацията, подкрепям достойнството – както личното, така и националното. Мога пет пари да не давам за Иван Костов, но не мога да оставя България в ръцете на нейните осквернители. И ако някой е дори и с една стотна от процента по-достоен от тях, аз ще предпочета него, няма да се примиря с комунягите, няма да оставя моята носталгия да работи за тях. Пак ще повторя: помня много добре кой кой е и какво е направил. Помня какво съм писал и не се отказвам от нито един ред. Помня предателствата, помня болките, които понесох, помня приятелите, които не ме поздравяваха, помня унижението да бъда наречен “търговец с политическото тяло на СДС” за истините, които казвах тогава. (Прочее ти спомняш ли си кой го каза това? А помниш ли, че ти тогава правеше същото, само че теб те потупваха по рамото и ти казваха “Браво, Яворе!”). Само че сега оставям всичко това настрани. Забравям го, не се интересувам от него. България ми е по-важна и от унижението да бъдем наричани “троянски кон на Русия в Европа” повече ме боли, отколкото от незакърнелите отдавнашни рани. Ти обаче помниш ли какво си писал и правил? Помниш ли например, че ви взех с Люба в “Седем”, след като ви изхвърлиха от TV Европа, а вие за благодарност ме принудихте да напусна, щото не съм бил лоялен към Иван Костов? Помниш ли какви скандали предизвика текста, с който обяснявах защо съм несъгласен и защо напускам вестника? Помниш ли, че на страниците на “Седем” се появи един дълъг списък с хората, които били искали политическата смърт на Иван Костов, където моето име се мъдреше редом с това на Тошо Тошев и Бриго Аспарухов – във вестника, който самият аз бях основал? Трябва ли да ти припомня, че този род спискъци имат дълга традиция – и че се наричат “дадзибао”? Пита се: какво прочее търсиш именно във вестника на заклеймения от теб Тошо Тошев, с текстове, от които политическа полза могат да имат само комунягите – и срещу фаворизирания някога от теб Иван Костов, в правенето на чиято партия ти взе дейно участие? Помниш ли всички тези неща или не? Ако не ги помниш, опомни се, Яворе. Амнезията е лошо нещо.
Мисля, че г-н Дачков трябва да отговори на г-н Сугарев. Обвиненията му са сериозни. На самият г-н Сугарев се прави на много разсеян, когато му се припомнят неговите собствени деяния, бездействия, политически лупинги и т.н. Да припомня някои негови "подвизи" на "забележителен интелектуалец и политик". През 1988 г. г-н Сугарев издава книга, в която хвали пролетариата и го нарича "герой на двадесетия век". Хвали и Любомир Левчев (и, ако не се лъжа, дори и октомврийската революция)! Година по-късно г-н Сугарев е член на СДС а скоро след това от бард на пролетариата се превръща в ... голям радетел за "дясното". След като написах това в блога на самия г-н Сугарев, той отговори, че не ме бил познавал, че било съмнително, че съм дфн (смешно, много смешно - цитирах му дипломата си) и че не било вярно това за пролетариата и пр. в книгата му. Ама аз да не би да съм луд, бе, г-н Сугарев? Отговорих му, че при първа възможност ще отида в библиотеката и ще копирам точните му думи за пролетариата и т.н. Ще го направя. Друго. Някъде около 2004 г., вбесени от поведението на управляващия необразован индивид от Мадрид, създадохме Гражданско дружение "14 декември" и гласувахме г-н Сугарев да му бъде председател. До този момент той беше критикувал тогавашната председателка на СДС Надежда Михайлова и беше искал нееднократно нейната оставка заради уклоните й към така наречената партия, управляваща страната и носеща името на своя необразован вожд. Много скоро след създаването на дружеството г-н Сугарев най-неочаквано подаде оставка. Мотивира я изключително със здравословни проблеми. Заяви пред Управителния съвет, чийто член бях и аз, съвсем буквално, че здравословното му състояние било такова, че можел да "ритне камбаната". Разбира се, аз и в този момент пожелавам на г-н Сугарев още много дълги години здраве! А тогава ние незабавно приехме оставката - с искрено съжаление! Освен че подаде оставка, г-н Сугарев заяви най-тържествено, че НАПУСКА ПОЛИТИКАТА ЗАВИНАГИ! Тези негови думи веднага бяха изведени на първите страници на вестниците. Минаха не повече от 3-4 месеца и изведнъж, най-неочаквано, г-н Сугарев - ни лук ял, ни лук мирисал, се върна ... в политиката, като отиде при Надежда Михайлова и започна като член на ръководството на СДС да я подкрепя в политиката й. Нещо повече, г-н Сугарев направи един повече от умопомрачителен лупинг! Заяви, че СДС трябвало да се коалира с ... (така наречената партия, управляваща страната и носеща името на своя необразован вожд)! Извинявам се много, ама при тези факти това лице - при всичките му приноси за СДС и за гражданското общество (имаше пълната ми подкрепа при разобличаването на деянията на тогавашния главен прокурор), няма как да бъде разглеждано като сериозен политик! Заради много хора, но И заради него бившата синя партия е в това състояние.
Абе Кр. Кабакчиев, какво е това нещо дето все си го навираш "кфн"? Да не е "Къде да фана некой?". Що не фанеш Доган за чепа, че Дмитриевич е все на Гей паради из странство.
Яворе, Яворе, кой ти го прати тоя тъпак "Кр.Кабакчиев, дфн"? Ами че той ти разваля цялото прикритие бе човек. За да хванеш някой на въдицата, нали трябва да се правиш на демократ. Може ли такъв умопобъркан комуняга да ти свърши някаква работа. Ами тъпотийте му имат точно обратен ефект. Сменяй екипа. Да ти пратят някой дето има поне начално образование, в нормално училище. Не такъв от школата на ДС за олигофрени. Ами даже във ВПС на БСП могат да се намерят по-нормални хора. Съвсем ще обезсмислиш този скъпарски сайт. Впрочем сайта е доста готин. Кой т го прави ? Онзи от Нова зора ли? Дай някакъв контакт, кадърно е момчето само дето се хаби за загубени каузи.
Койчо, ти си типичен представител на костозомбоседесарлъка. За теб и такива като теб съм написал цяла нормативна уредба закони на костозомбизма. Ще пусна някои от законите и подзаконите малко по-късно, че сега имам работа. Само да ти налея в тиквата, че Дачков не го познавам, както и той не ме познава. За разлика от костозомбоседесарлъка, на мен никой не ми казва какво мога да да пиша, къде да го пиша и къде да не пиша. Костозомбоседесарлъкът щеше да бъде смешен, ако не беше адски жалък! Направо срамен. Той е подобен на членовете на оная партия, носеща името на малоумния си вожд - психопат.
На 21.06.2009 г. 16:10 ч. Тома Биков написа: „Кой е Мартин Димтров?” Абе Мууууууу, не помниш ли? Тоя същия, за който ти написа на 09.03.2009/10:42 http://www.glasove.com/news.php?read_comments=186) :” Сега е време победителите да напишат правилата на играта … На Мартин Димитров се падат двете нелеки задачи да определи политическото бъдеще на победения Иван Костов ...”
Кфн-то не е кфн, а дфн ама все тая.
Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с обновените “Политика за поверителност” и “Политика за бисквитки” на Гласове.ком ЕООД