Зеленски: Изборите ще бъдат цунами, което ще разцепи Украйна

Снимка: "Фигаро"

„Смятам, че във война като тази изборите сами по себе си са огромен риск“, заяви украинският президент. Володимир Зеленски определи провеждането на избори в Украйна по време на война като опасност за страната, след като бившият му министър на отбраната Федоров отправи призив да се създадат условия за гласуване. Изборите ще бъдат „цунами“, което ще „разцепи Украйна“, заявява Зеленски в изявление за медиите, с което АФП разполага.

Украинският президент Володимир Зеленски категорично отхвърли идеята за провеждане на избори, докато войната продължава, предупреждавайки, че предизборна кампания в сегашните условия може да доведе до тежко вътрешнополитическо разделение и да отслаби страната.

„Смятам, че във война като тази изборите сами по себе си са огромен риск“, заяви Зеленски на брифинг пред група журналисти на 22 август, сред които и представители на АФП. По думите му изборите биха предизвикали „цунами“, което ще „разцепи Украйна“.

„Ако искаме да разрушим страната, тогава можем да тръгнем в посока към избори по време на война“, каза още украинският президент. Изявлението му идва няколко дни след като бившият министър на отбраната Михайло Федоров публично призова властите да намерят начин за възстановяване на изборния процес въпреки продължаващите военни действия.

Федоров, който беше освободен от поста министър на отбраната през юли, заяви на 18 август, че Украйна е изправена пред „системна криза на управлението“, свързана включително с корупцията, и че войната не може за неопределено време да служи като причина за замразяване на демократичните процедури. Призивът му се превърна в най-сериозното публично политическо предизвикателство към Зеленски от началото на пълномащабния конфликт през февруари 2022 г.

„Демокрацията не може да бъде заложник на Русия“, каза Федоров. Според него Киев трябва да намери „законен, сигурен и реалистичен механизъм“, който да позволи възстановяването на пълноценен демократичен процес дори при продължителна война. Той подчерта, че не настоява за незабавно гласуване и признава огромните практически трудности – участието на военнослужещите на фронта, милионите украинци в чужбина, жителите на прифронтовите райони и гарантирането на сигурността и доверието в резултатите.

Според Федоров обаче „сложността не означава невъзможност“ и украинците трябва да запазят правото си чрез избори да оценяват работата на управляващите. Той свърза въпроса за политическата отчетност и с корупцията и ефективното използване на държавните средства във военно време.

Призивът му предизвика разногласия дори сред хората, които през последния месец протестираха срещу отстраняването му от Министерството на отбраната. Един от организаторите на протестите, украинският ветеран Дмитро Козятински, се обяви против избори преди края на войната, като посочи, че не вижда как практически може да бъде гарантирано правото на глас и кандидатстване на хилядите военнослужещи на фронта.

Спорът около изборите се развива на фона на засилено вътрешнополитическо напрежение в Киев и поредица от корупционни разследвания срещу високопоставени представители на властта. Федоров беше уволнен след конфликт около управлението на отбранителния сектор, а отстраняването му предизвика протести и засили спекулациите, че популярният бивш министър може да се превърне в самостоятелен политически конкурент на Зеленски.

Украйна не е провеждала национални избори от началото на пълномащабната руска военна операция през февруари 2022 г. Президентските избори, които по нормалния конституционен график трябваше да се състоят през пролетта на 2024 г., не бяха насрочени заради действащото военно положение.

Украинското законодателство изрично забранява провеждането на президентски, парламентарни и местни избори по време на военно положение. Конституцията определя петгодишен президентски мандат и предвижда редовните президентски избори да бъдат на последната неделя на март в петата година от мандата. Същевременно самата конституция не може да бъде променяна, докато военното положение е в сила.

Това превърна въпроса за легитимността на Зеленски в постоянен предмет на политически спорове. Москва твърди, че след изтичането на редовния му мандат през 2024 г. той няма необходимата легитимност за подписването на определени споразумения с Русия. Киев отхвърля това тълкуване и посочва, че изборите са юридически невъзможни, докато страната се намира под военно положение.

След изявлението на Федоров Кремъл също коментира вътрешния спор. Говорителят Дмитрий Песков заяви на 20 август, че призивът за избори показва „дълбоки разделения“ в украинското ръководство, и повтори позицията на Владимир Путин, че изборният въпрос има отношение към легитимността на украинската власт.

Призивът на Федоров обаче не означава непременно, че в украинското общество има мнозинство за незабавни избори. Според международните публикации противопоставянето срещу гласуване по време на активни бойни действия остава значително, а критиците на идеята предупреждават, че предизборната кампания може да се превърне в „война на всички срещу всички“, да улесни дезинформационни операции и да задълбочи разделенията в общество, което вече повече от четири години живее във война.

Именно върху този риск акцентира и Зеленски в най-новото си изявление, като представи изборите не само като юридически и организационен проблем, а като потенциална заплаха за вътрешното единство на Украйна.