
Петър Николов и Цонко Филипов
През юни 1944 г. Цонко Филипов Петров е 17-годишен, спортист и ученик в гимназията. Плавал с лодка по Дунава край Ново село, когато избухва мина и взривява румънски влекач. Той успява да спаси двама войници и да спре идващите кораби.
За проявения героизъм и саможертва, Цонко Петров е награден от тогавашния министър на Народното просвещение с автоматическа писалка, но така и не получава наградата. Призът му бе връчена днес - със 74-годишно закъснение.
Цонко Петров създава първия мажоретен състав у нас и го ръководи до пенсионирането си. Съставът вече не съществува, защото, по думите му, днес никой не иска да отдава труда си за общественото.
Възрастният мъж прие плакета и писалката с думите, че много е минало и малко е останало от живота му. Цонко Филипов се върна към онзи момент, в който видял как след като речната мина избухнала, кораб с войници започнал да потъва. Макар и ученик на 17 години, той не се уплашил от гледката, а без да се замисли се втурнал да помогне на давещите се войници.
Той подчерта, че ако не е бил арестуван щял да се върне и да спаси още войници, но не му позволили. „Аз имах лодка, с която излизах в Дунава и се готвех, за да участвам в похода към Силистра. Гледам един кораб идва срещу течението и изведнъж се чу огромен взрив и корабът във въздуха. Още не се бях осъзнал и с целия си детския си акъл тръгнах към кораба“, обясни Филипов. Той обясни, че успял да изтегли двама войници и ги закарал до Румъния. За целта не се е хвърлил в Дунава, а ги е изтеглил, защото били облечени с вълнени дрехи, с които не можело да се плува, а и водите на реката по това време на годината били много студени.
На журналистически въпрос какво мисли за днешните учители, бившият преподавател по физкултура каза, че те трябва да бъдат възпитани и се възмути от гледката на пушещи ученици, която се вижда около всяко училище в София. „За днешните учители трябва възпитание както за тях, така и за учениците. Не може учителка да гледа в голямото междучасие как пушат учениците, особено момичета. Отидох да видя двора, на двора няма никой, игрищата празни. Къде е възпитанието? А дали не бяха и учителите с тях?“, попита бившият им колега.