- Автор: БТА
- 28 Юни 2021
- 3562
- 15
"Що се отнася до сегашното положение в Косово, то това е "черната дупка" на Европа, където процъфтяват организираната престъпност и корупцията, намират се огнища за вербуване на екстремисти и терористи, нагнетява се атмосфера на национална и религиозна ненавист и нетърпимост, насажда се идеология на оправдаване на масовите етнически чистки на неалбанско население. При това новите косовски "власти", начело с г-н (премиера) Албин Курти, проповядват откровен политически екстремизъм. Ето това е резултатът от агресията на НАТО и политиката на Запада. Западният проект "Косово" се провали, въпреки налетите тук огромни средства (...)", каза Захарова.
"Помня как преди 10 години по СиЕнЕн вървеше реклама "Косово - страна на възможностите". И днес Косово не е държава и няма никакви "възможности". Точно обратното - за този период Косово се превърна в проблем на европейския континент", каза представителката на руското МВнР.
Сръбската автономна област Косово и Метохия провъзгласи едностранно независимост през февруари 2008 г. и през последните години активно се опитва да стане член на международни организации, сред които ЮНЕСКО и Интерпол. Срещу признаването на Косово се обявяват над 60 страни, включително Русия, Индия и Китай, както и пет страни членки на ЕС, отбелязва ТАСС.
В интервюто за в. "Курир" Мария Захарова посочва още, че никой от виновниците за агресията на НАТО срещу Югославия през 1999 г. не е понесъл никаква отговорност.
"Задача на хората, които познават историята, е да помнят и да не допускат този период да бъде забравен. Агресията на НАТО срещу вашата страна, извършена през 1999 г., бе съпроводена с многобройни жертви, загинаха много невинни хора, включително деца. Никаква отговорност така и не бе понесена за това от никого", отбеляза Захарова.
Тази година се навършиха 22 години от бомбардировките на НАТО срещу СР Югославия, които продължиха 78 дни. Основна причина за въздушната операция на Алианса бе "предотвратяване на геноцид срещу албанското население в Косово. В резултат на бомбардировките, по сръбски данни са загинали между 3500 и 4000 души, били са ранени около 10 000, две трети от които цивилни. Материалните щети се изчисляват на до 100 милиарда долара. За трите месеца бомбардировки на територията на Сърбия бяха хвърлени със снаряди 15 тона обеднен уран. След това страната зае първо място в Европа по брой на онкологични заболявания, а през първите 10 години след бомбардировките в Сърбия от рак са се разболели около 30 000 души. Между 10 и 18 000 от тях са починали, посочва ТАСС.
Източник: БТА
