ВМРО: В Македония няма „македонци“ с българско самосъзнание. Българите са държавотворен народ за РСМ

Ангел Джамбазки и Красимир Каракачанов. Снимка: архив

Това са част от изводите, които направи анализът на ВМРО на изтеклата визита на министър-председателя Кирил Петков в Скопие вчера. Сигурно изглежда героично да обещаеш авиолиния до два месеца и да „постигнеш“ несъществуващ отказ от териториални претенции, но това е само в рамките на медийния балон и кризисния ПР. Нищо повече. Да, нашите отношения със Скопие се нуждаят от нова енергия и дори може би реклама, но не е добре да се самозаблуждаваме.

Ето и изводите от изказванията и действията на премиера в Скопие:

Първо, дали ще казваме Република Северна Македония, или само Северна Македония прилича просто на някаква любезност от наша страна. На подарък за отпушване на отношенията, с който нищо не губим. Но не е съвсем така. Македония е регион. И част от него е в днешна България. И България по никакъв начин не бива да се отказва исторически от употребата на думата „Македония“. Нашият герб е базиран на идеята за Мизия, Тракия и Македония. Окончателното подаряване на думата Македония на Скопие и Атина е грешка. Затова и когато става дума за Северна Македония, добре е да се напомня, че част от северната част на региона Македония е в днешна България. Върху друга част от северния дял на региона Македония е обособена република, която носи това име. И която има обща история с България. Колкото до „отказа“ от териториални претенции от страна на Скопие, това е почти комично. Но комично по-скоро за България. След вековни борби за Македония стигнахме до това, че... Македония великодушно декларира, че няма претенции към нас. Да не говорим, че РСМ отдавна е записала в Конституцията си, че уважава териториалната цялост на съседите си. Днес с вербална нота преразказват Конституцията си, което си е просто медиен балон.

Второ, да посетиш Скопие и да не отидеш на гроба на Гоце Делчев – това не се беше случвало на български държавник. А вчера Кирил Петков просто подмина демонстративно гроба на Гоце Делчев. И то в деня, в който хората в София чакаха с часове да си купят юбилейната монета, издадена от БНБ по повод 150-годишнината от рождението на войводата. Има и още нещо. Когато българският премиер подминава символа на борбата на българите в Македония за освобождение и обединение, дава поле на македонизма и легитимира грабежа на българската история. Това не е просто протоколен гаф. Разбираемо е, че не може и не бива да се говори единствено за история, но чак такова загърбване на историята граничи с национално нехайство. Нещо повече – това може да се разчете като категорично отстъпление от Рамковата позиция на България, гласувана от 44-тото НС и реално препотвърдена от всички партии в настоящия парламент с декларацията след КСНС миналия понеделник.

А чак такова предоверяване на икономическите фактори граничи с наивност. Само в последните десетилетия поне пет пъти в отношенията на двете ни страни са звучали такива ентусиазирани нотки за ЖП линии и какво ли още не. Резултатът е известен. След като столетие едната страна пречи на прословутата ЖП линия, какво ни кара да мислим, че ще се активира в следващите месеци?

Трето. Поставянето на фашизъм и България в едно изречение е неприемливо. В какъвто и да било контекст това води до оплитане в обяснения. А премиерът не е особено подготвен в тази област. Ясно е, че до средата на миналия век етническото определение и самоопределение за мнозинството от населението в Македония е българско. Това е важното. Ако някой ще говори за български фашизъм, първо е по-добре да се сети за македонисткия сталинизъм. Намесата на двете човеконенавистни идеологии няма нищо общо с изначалната картина в Македония в онези десетилетия – тя е безусловно българска.

Четвърто. Кирил Петков употреби формулировката „македонци с българско самосъзнание“, което приема тезата на Скопие, че в РСМ живеят само македонци, а българите са определяни с пейоративните българофили и българомани.

Пето. Няма народи от двете страни на границата. Има един народ от двете страни на границата. И няма просто някакви българи в Македония. Българите в днешна РСМ са държавотворният народ. Част от който в десетилетията на титовизма възприема политическата македонска идентичност и за свой народностен етикет. В този смисъл в днешна РСМ живеят и хора с българско самосъзнание. Които са същият този народ. И чиито права трябва да бъдат ясно – и подчертано – защитени конституционно в Скопие. А не просто упоменати като едно от малцинствата.   

Шесто. Нямаше никакъв смисъл премиерът Петков да ходи в Скопие, вместо Ковачевски да дойде в София. Това изисква елементарната логика. Оставяме настрана как беше посрещнат Петков.

„Завъртането“ на темата за санкции от САЩ, дори и опровергано, е вече факт. Това е още един елемент от опита върху страната ни да се прилага мека или не толкова мека сила. Допускането дори на такава догадка е съвършено неприемливо. И този тип говорене на нашите партньори трябва да срещне по-твърда реакция от страна на правителството.

ВМРО настоява за стриктно придържане към позицията на КСНС, която пък на свой ред стъпва върху нашите общи усилия от предходния мандат. Замяната на история с икономика е недопустима. Замяната на историческата истина с идеята само за човешки права – също. България е в правото си да настоява и на историческата истина, и на икономическо деблокиране, и на човешките права. Имаме правото, авторитета, необходимостта. Всичко друго е пораженческо обслужване на чужди интереси.

Източник: vmro.bg