- Автор: "24 часа"
- 11 Ное 2026
- 773
- 0
Дефицитът и дългът са за сметка на обикновените хора, които ще я плащат. В политически план дефицитното харчене и трупането на дългове неморално увеличават времевия мандат на управляващите. Еднократните фискални мерки като данък върху свръхпечалбите са като болкоуспокояващите за зъбобол. Искате ли пояснение? Каквато и сметка да е натрупана от предишните, ако е законна, следва да се плати и да спрем с оправданията. Ако имах такова влияние върху изпълнителната власт, за да може мои идеи да циркулират между българското правителство и Европейската комисия, бюджетът нямаше да е този, който ни е представен. Малко не достигна на Фандъкова да привлече и частни инвестиции, които да превърнат столичното парно в жизнеспособно. Но "спасихме" София от разумното управление и последиците са налице. Това са акцентите от интервюто на бившия финансов министър и депутат от ГЕРБ Владислав Горанов с Румяна Денчева от "24 часа".
- Бюджетът като претоварен камион с отказали спирачки. Има ли кой да дръпне поне ръчната спирачка, или отиваме към дъното, г-н Горанов?
- Тук отговорът задължително минава през ситуационен политически анализ и чак после идват числата, защото бюджетът е не само политика в макроикономически и секторен план. Бюджетът е и еманация на политическата комуникация както между управляващите и обществото, така и между управляващите и опозицията и най-вече между управляващите и управляващите.
Ще кажете, каква е тази игра на думи, и веднага ще ви разясня моята теза. Лидерът на управляващата партия, не го твърдя, но го подозирам, изненада самия себе си с разгромяващия резултат, с който надви всички свои опоненти на последните парламентарни избори. Той обаче е свидетел на историята от 2016 г. в качеството му на президент (няма грешка, избран е през 2016 г.), и е наблюдавал, а може би е участвал във възхода и паденията на много политически проекти. ИТН на Слави Трифонов, "Продължаваме промяната" на Кирил Петков и Асен Василев и други прелетяха мимолетно през политическия терен, печелейки изборите и притихвайки впоследствие.
Единствените министър-председатели, които са държали над една година повече доверие спрямо недоверието към тях, са Иван Костов - около година и половина, и Бойко Борисов в първия си мандат - малко повече от година. Очевидно новата власт, разполагаща с огромен ресурс към 19 април 2026 г., изпитва паника да не започне да се срива.
Забавното в случая е, че Иван Костов и Бойко Борисов държаха най-голямо доверие в периодите, в които правиха най-непопулярните политически мерки. Ако съм прав в изводите дотук, имаме синдрома на предварителния губещ (често наричан на английски Pre-loss syndrome или свързан с Anticipatory grief – предварителна скръб), нещо, което е основен двигател в поведенческия модел на сегашното управление.
- Да се върнем обаче на бюджета след този политически анализ.
- Правителството малко ни губи времето. За периода на политическата криза 2021-2026 г. имаше достатъчно служебни и редовни правителства, които имаха лесно извинение за разгулната фискална политика. С натрупването на критична времева и управленска маса хората потърсиха нов спасител и кредитираха солидно новия безспорен лидер Румен Радев.
И ако за 2026 г. смирено споделяхме, че имаме вина като част от проблема, за 2027 г. се твърдеше, че ще има нова визия за бюджета. Всъщност, ако погледнем макроикономически, виждаме повече данъци и осигуровки, някой с еднократен характер (данък свръхпечалба), доста разходи и дълг в размер на 8,6 млрд. евро.
България устойчиво през последните години финансира останалия свят (вносът превишава значително износа), и то назаем. Инфлацията, при спадащо промишлено производство и намаляващи инвестиции, както чуждестранни, така и местни, е най-естественото нещо.
Постоянното говорене за цените превръща тяхното социално измерение в самослучващото се събитие и нормално поведение на икономическите субекти. Страхът да се инвестира политическа енергия в реформи е лош съветник. Винаги се сриваш като си на власт и само от теб зависи колко бързо ще е.
- Вие също като финансов министър имате дял в наследството, което новата власт претегля днес. Откога, с какво и защо публичните ни финанси смениха рязко посоката?
- Аз няма да бягам от отговорност, напомням само, че оставих хазната на излишък през 2020 г., а впоследствие, след правителството на Бойко Борисов, последният мандат на ГЕРБ беше в коалиционното правителство на Росен Желязков. Междувременно през повечето време финансите на държавата се управляваха от служебните правителства на Румен Радев или на правителства, доминирани от негови политически легитимати.
Знам, че няма такава дума, но Асен Василев заслужава и неологизми в негова фискална чест.
- Освен за наследството ГЕРБ бяхте обвинени, че сте лъгали Брюксел с дефицита, за да влезем в еврозоната. Оставихте ли неразплатени ангажименти или те са нещо нормално при смяна на властите?
- Всичко тръгва от съветниците на Румен Радев, или, още по-лошо, ако е негово убеждение, да използва на въоръжение за политически цели антиеврореториката. Еврото е един от най-смислените и успешните икономически проекти на съюза и тук е ролята на лидерите да разказват за успехите, а Наталия Киселова, която през май 2025 г. не се поддаде на евтината провокация, ще се впише в историята на българската евроинтеграция. Относно дефицита и критериите за присъединяване към еврозоната, да напомня, че преценката беше направена в началото на 2025 г. на база на данните за 2024 г.
Не съм чул някой да поставя под въпрос фискалните показатели за 2024 г. По отношение на неразплатените ангажименти - такива винаги има, малко или много. Нищо не почва и не свършва с едно правителство. Тук слабата позиция на сегашната власт е, че по аналог на предишни такива, в т.ч. и на ГЕРБ правителства, не знае кога да спре да се оправдава с предишните.
Обобщено, каквато и сметка да е натрупана от предишните, ако е законна, следва да се плати и да спрем с оправданията. Гласувахме огромен дефицит и дълг за тази година, с които да се стъпи начисто, ако нещо пак не им излиза, значи не могат да смятат и нямат право да имат претенции, че могат да управляват.
- И финансовият министър Гълъб Донев получи обвинение в лъжа, и пак пред Брюксел, за отложен опит да прехвърли 2 милиарда от частните пенсионни фондове в НОИ. Вас пък вицепремиерът Атанас Пеканов ви посочи като "сценарист на този водевил".
- Нека да разделим въпроса на две части - по същество и за моята съпричастност. Не мога да взема страна по отношение на метаданните, а само по отношение на данните.
Ако, казвам хипотетично, някой е решил да намали вноската за втория пенсионен стълб в полза на ДОО, постъпва недалновидно. От една страна, това са лесни пари за приходите на бюджета, но от друга страна, води до поне два макроикономически дефицита. Държавното обществено осигуряване краткосрочно получава ресурс, но има риск правата, които трябва да покрие, да са повече от ползите. И вторият макроикономически дефицит е, че това са спестени пари на хората, които могат да послужат за фундамент за изграждане на капиталови схеми за инвестиране, развитие на инвестиционната култура и като цяло увеличение на инвестициите в икономиката.
Оставяме настрани, че половинчати мерки в тази посока само чупят пенсионния модел. Преди много години в някои източноевропейски държави пререшиха техните пенсионни модели, но това беше отдавна. В България, макар и да има нужда от повече информация за ползите, хората са убедени, че изграденият модел е добър.
Сега за моята роля - ако имах такова влияние върху изпълнителната власт, за да може мои идеи да циркулират между българското правителство и Европейската комисия, бюджетът нямаше да е този, който ни е представен.
- От обявения официално бюджет и прогноза балансираните финанси остават далечна химера - 3% дефицит се появяват на хоризонта към 2029 г. Всеки извън управляващите смята, че заветните 3% са възможни още догодина. Упорство, незнание или скрити големи плащания пречат на властта да го направи?
- Както вече се опитах да отговоря на този въпрос - има по малко от всичко. Има реминисценции от политическата криза, придружена с фискален волунтаризъм от тези, които Радев наричаше шарлатани. Страх от непопулярни мерки, заради които ще се намали политическият чар, и нещо, което винаги се случва, особено ако замениш политическите действия с политически бездействия - липсата на усещане за стабилност в управлението. Иронията е, че Радев заради това дойде на власт.
- Влизаме или вече сме в дългова спирала и откога започва обратното броене?
- Все още сме далеч от дългова спирала в смисъла на дефиницията. Напомням обаче, че през 2020 г. разходите за лихви бяха около 320 млн. евро. За следващата година се прогнозират около 1,4 млрд. евро, а за 2029 г. - близо 2,3 млрд. Не се заяждам, но това прилича на прогресия. Общият размер на лихвите, които правителството на "Прогресивна България" планира да плати за периода 2026-2029 г., е 6,6 млрд. евро - приблизително колкото са всички разходи за здравеопазване за една година.
- Оздравяват ли финансите с еднократни инжекции като данък свръхпечалба, вземане на дивиденти на държавните дружества, облагане на ваучери за храна, или могат да се влошат?
- Еднократните фискални мерки са като болкоуспокояващите за зъбобол. Искате ли пояснение?!
- Икономиката ни ще расте, но инфлацията също. Има сценарии, ако шоковете с горивата продължат, инфлацията да се качи и до 7%. Видяхте ли в бюджета антикризисни мерки или поне буфери за такава програма?
- Споделям тревогите ви, в бюджета буфери няма. Нито в завишените оптимистично приходи, нито в изпилените разходи. Ръст на икономиката, макар със забавящ се спрямо 2026 г. темп, е добра новина, но на тази основа още по-неадекватна изглежда фискалната ни позиция на дефицит, даже прекомерен дефицит. Тази комбинация, освен че увеличава дефицита по текущата сметка на платежния баланс - вносът превишава износа, означава на практика, че ние вземаме заеми, за да финансираме чужди икономики. В икономика, при която производството бележи спад, потреблението и вносът - ръст, а инвестициите са отрицателни, това означава едно – инфлация. И пак да кажа- нито едно от тези неща не е дошло наготово, всичко е следствие на икономическото управление. Което не е от вчера, но не се променя!
- На фона на орязана капиталова програма как ще оцените действията към търговските вериги, засега само към "Кауфланд"? Какъв сигнал даваме на инвеститорите тук и на тези, които може би се канят да идват?
- Не съм запознат в детайли с казуса, за пръв път антимонополната ни комисия излиза с такава голяма санкция, макар че по закон може да е и много по-голяма.
В правовата държава това е преценка на органите за защита на конкуренцията и на съда. Да видим!
- Защо не се приема предложението на ГЕРБ да се пипнат ставки по ДДС за горивата? Имате ли други предложения, които ще внесете между двете четения, и каква очаквате да бъде съдбата им?
- От една страна, нашите предложения ще намалят значително цената на горивата и оттам инфлационния натиск, а това е неприемливо да бъде достижение на опозицията, от друга страна, ние съзнаваме, че това не е дългосрочна мярка. Подобни мерки обаче още в началото на сблъсъка между САЩ и Иран взеха държави в Европа - примерно Испания и Хърватия, като превантивна мярка срещу инфлацията. Те имат фискална цена и лесно може да бъдем критикувани, че с едната ръка критикуваме дефицита, а с другата предлагаме мерки, които намаляват приходите, но и тук е лесно да се опонира на правителството.
Обществената цена на инфлацията и потенциалните мерки за компенсиране на доходите в бюджетната сфера и реалния сектор са несъпоставимо по-високи от мерките за временно намаляване на цената на горивата през фискални загуби, които лесно може да бъдат компенсирани.
- Инфраструктурни проекти на концесия как ви звучи - реалистично или поредно отлагане? Впрочем аз не видях в бюджета решение за столичното парно, което може би ще бъде оставено в наследство за следващите докато гръмне?
- При това състояние на публичните финанси няма фискално пространство за големи инфраструктурни проекти. По тази причина още правителството на Росен Желязков одобри с решение списък с инфраструктурни проекти, които са подходящи за изграждане на концесия. Подобна стратегия е част и от политическата програма на ГЕРБ.
Лошото е, че на този етап не се виждат реални действия от правителството за подготовка и реализация на подобни проекти, а времето си минава. Иска ми се освен няколкото срещи на правителството с потенциални инвеститори и строителния бранш да видя решения за подготовка на концесии и по-ускорено действие в тази посока.
Що се отнася до "Топлофикация София", там действително проблемите се натрупват от много години и не виждам реални действия от страна на собственика на дружеството - Столичната община.
По времето на кмета Фандъкова имаше анализ, изготвен с финансовата помощ на американското правителство, който все още се намира в Столичната община. Той даваше ясен план за оздравяване на предприятието с инвестиционна стратегия и технологични насоки как да се повиши ефективността. Малко не достигна на Фандъкова да привлече и частни инвестиции, които да превърнат предприятието в жизнеспособно. За съжаление, "спасихме" София от разумното управление и последиците са налице. Нещо повече, елементарни оперативни решения, които да планират на време ремонтите на съоръженията на топлофикацията в отоплителния сезон вместо напролет, спести сметките на софиянци за този сезон - иронично го казвам.
- Каква оценка очаквате от Брюксел на този бюджетен план? Ще съкрати или ще удължи престоя ни в процедурата по свръхдефицит и каква ще бъде цената на това забавяне?
- Видно от разменената кореспонденция между Министерството на финансите, Европейската комисия и "Демократична България", фискалните планове на България са консултирани и не очаквам негативни оценки от Брюксел за бюджета за 2027 г. Тревогите са ми дали обаче решенията за 2027 г. са здрава основа за следващите години, или ще сме свидетели на отклоненията от плановете за намаляване на дефицита и дълга.
Винаги съм повтарял, че дефицитът и дългът от една страна са за сметка на обикновените хора, които ще плащат сметката като по-уязвими данъкоплатци, и от друга страна - в политически план, дефицитното харчене и трупането на дългове неморално увеличават времевия мандат на управляващите извън конституционната и житейската легитимност.
