Васил Велев при Явор Дачков: Асен Василев харчеше назаем, Борисов искаше да е готин. Радев натисна спирачката

Бюджет 2027 обръща курса. След пет години дефицити и харчене назаем държавата започва да скъсва с „новата нормалност“ на Асен Василев. Правителството залага съкращения в администрацията и замразяване на заплатите на депутати и министри. Повечето социални плащания растат. По-рязко натискане на спирачката може да разклати социалния мир, да свие потреблението и да тласне икономиката към рецесия. 

Явор Дачков разговаря с Васил Велев от АИКБ за новия бюджет, цената на дълга, скъпия ток и оцеляването на българската индустрия. Разговорът е записан на 9 ноември 2026 г. в Ехо Медия Студио. Оператори и монтаж: Елизабет Хасан и Христо Анчев.

Още акценти: 

Европа сама си направи тока скъп. Войната в Залива беше последната капка. С Третия енергиен пакет се отказахме от дългосрочните договори с цени, вързани за петролните деривати, и минахме към спот пазара, където след ограничаването на доставките от Катар газът скочи от 30 на 90 евро за мегаватчас, а по старите договори щеше да стигне около 40. Със санкциите и отказа от руския газ ограничихме предлагането, а със Зелената сделка добавихме към цената на тока от газ още около 50 евро на мегаватчас за въглеродни квоти. И накрая направихме пазар, на който най-скъпата централа, нужна да покрие търсенето, определя цената за всички, дори когато у нас под 5% от тока се произвежда от газ.

Токът в България стигна 371 евро за мегаватчас. Същия ден в Турция е 63 евро. През първите девет дни на ноември средната цена у нас е 297 евро срещу 54 евро в Турция, а продаваме на едни и същи пазари. Ако себестойността на сиренето е била 100, от които 10 за ток, при тройно по-скъп ток тя става 120. Ако производителят поеме разликата, може да фалира за два-три месеца.

В енергетиката има пари за компенсации, без да се пипа държавният бюджет. АЕЦ "Козлодуй" е на печалба при 33,50 евро за мегаватчас, а ВЕЦ-овете на НЕК при 46 евро. Част от свръхприходите при сегашните борсови цени влиза във Фонда за сигурност на електроенергийната система и оттам може да се върне на предприятията. Прагът за компенсации трябва да се свали осезаемо, а сумата да се приспада направо от месечната фактура.

Бюджет 2027 е категорично стъпка в правилната посока. И то не е малка стъпка. Критиките идват от две страни. Едните питат защо режем толкова малко, след като дефицитът остава близо 5 милиарда евро. Другите питат защо вдигаме заплатите толкова малко. Прекалено рязко свиване на разходите може да удари потреблението и да ни вкара в рецесия. Затова завоят трябва да се вземе, но ако натиснем спирачката прекалено силно, колата може да поднесе. Планът е дефицитът да спадне от 7,2 милиарда евро през 2026 г. до 4,9 милиарда през 2027 г. и до 3,9 милиарда през 2029 г.

Предходните години дефицитът изглеждаше по-малък през декември, защото ни връщаха ДДС през януари. Това го знаем по гърба си. Дърпаха приходи от бъдещи периоди и избутваха разходи напред. На хартия дефицитът изглеждаше по-малък, а лихвите по дълга за две години се удвояват от 700 милиона на 1,4 милиарда евро.

Асен Василев превърна дефицита в норма. Борисов поиска да е готин. От 2021 г. три процента дефицит започнаха да се броят за нула. Йордан Цонев, по собствените му думи, претърпя развитие и помогна тази политика да мине. Когато отидохме при Борисов като работодатели и му казахме, че държавата не може да си позволи тези харчове, той се съгласи, но каза, че иска да е готин, да го харесват и на входа на еврозоната да харчим повече.

Произвеждаме все по-малко, харчим все повече и казваме, че растем. Индустриалното производство спада четвърта поредна година, а растежът идва от потреблението, което подхранваме със заеми. Ако ударим спирачката прекалено рязко, можем да минем от 2,5% растеж към рецесия. Тогава приходите ще паднат и опитът да свием дефицита може да го увеличи.

Защо са ни три тилови служби в едно министерство? Пожарната има тилова служба, Гранична полиция има тилова служба и полицията има тилова служба. Всяка си има началници, секретари, канцеларии и счетоводство. Това го знаем от самите синдикати в МВР, където сега се предвижда да бъдат съкратени близо 2 хиляди щата.

В най-добрия случай оръжието, което купуваме назаем, няма да се използва, а лихвите ще ги плащаме. Бюджетът на военното министерство расте с близо половин милиард евро годишно, а голяма част от парите отива в чужди индустрии. Лихвите по дълга и вноската в ЕС са задължения, а за въоръжаването можем да харчим по-премерено. Дипломацията, образованието, културата и готовността за бедствия също са сигурност.

На руския пазар продавахме с добри маржове. Сега там са китайците. Преди първите санкции през 2014 г. имахме по-голям стокообмен с Русия, отколкото с Германия. По отделни позиции износът ни за Русия е паднал с 90%, а руските туристи са намалели от около 700 хиляди на 70 хиляди. Казваха, че ще намерим други пазари, а българската индустрия работи на 75% от капацитета си.