- Автор: Гласове
- 17 Авг 2022
- 1358
- 5
Бизнесменът Борис Бояджиев осъди "Троян Прес" за клевета
Адвокатът Георги Богданов и бизнесменът Борис Бояджиев осъдиха Митко Детелинов Динушев- собственик и управител на "Троян Медия Груп" ЕООД, което дружество е собственик на електронния информационен сайт "Троян Прес", да им заплати съответно близо 9 000 и 27 000 лева за публикувани срещу тях клеветнически, неподписани материали. Решението на ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване.
Казусът е интересен и създава прецедент, тъй като в мотивите за решението си ВКС създава нова практика при подобни дела. Според магистратите тежестта на доказване при клеветнически, неподписани статии в онлайн и офлайн издания трябва да пада върху дееца, т.е. авторът на материала или собственикът на сайта (изданието) трябва да докажат, че не са наклеветили ищеца (ищците). На практика съдът приема, че при неимуществени вреди при подобен род дела презумцията е за виновност на автора или собственика на сайта.
Ето какво пише адвокат Георги Богданов за решението на съда:
Със свое решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК ВКС промени изцяло разбирането на отговорността на собствениците и главните редактори на анонимните сайтове, бълващи лъжливи новини, сипещи обиди и клевети. Това стана с решение на ВКС, IV г.о. постановено по гр.д. № 924/21 г. В него след пълен анализ на доказателствата, съдът приема, и това за в бъдеще ще е ръководна практика на съдилищата, че при претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди, вината се предполага до доказване на противното и ответникът по иска е този, който следва да установи, че не е написал и не е "качил" в информационния сайт материала, източник на обиди и клевети.
Приема още, че ако във фирмата-собственик на сайта няма наети други лица, освен нейният собственик и управител то автор и редактор "качил" статиите в сайта е собственикът на фирмата, собственик на електронната медия. Впрочем, следва да се отбележи, че Министерството на културата нито води коректен регистър за собствениците на сайтове, както го задължава закона, нито налага наказания на лицата недекларирали в срок действителния собственик на медията. Съдът приема още, че е утежняващо вината обстоятелство е налице, когато клеветническите и обидни материали са продължили да бъдат публикувани и след завеждането на исковата молба. Както и, че е допустимо да се предяви глобално обезщетение за всички обидни и клеветнически материали публикувани на страницата на сайта, ако те са свързани обективно помежду си и са като множество деяния са осъществени в непродължителен период от време - в случая около 2 години.
Така Митко Детелинов Динушев- собственик и управител на "Троян Медия Груп" ЕООД, което дружество е собственик на електронния информационен сайт "Троян Прес" е осъден да заплати на двамата ищци суми от близо 40 000 лв. за причинени неимуществени вреди в резултат на обидни и клеветнически публикации. Адвокат по делото е Георги Богданов, а ищци са отново Богданов и Борис Бояджиев.
Вероятно този пробив в съдебната практика ще сложи край на неетичните практики при които издатели, в разрез с журналистическата етика, публикуват гнусни материали, криейки се зад анонимността на неподписаната статия, зад неясната и добре прикрита собственост на сайтовете, регистрирани в домейни намиращи се в далечни страни.
Цялото решение на върховните магистрати:
Решение по гр.д. на ВКС, ІV-то гражданско отделение стр.8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 94
София, 16.08. 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов Димитър Димитров
при участието на секретаря Диана Аначкова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 924 /2021 г.:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 48 от 31.01.2022 г. по касационната жалба на Г. П. Б. и Б. Т. Б. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 190 от 11.12.2020 г., постановено по в. гр. д. № 160 /2020 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 51 /09.03.2020 г., по гр.д. № 126 /2019 г. на Ловешкия окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Г. П. Б. и Б. Т. Б. срещу М. Д. Д. искове с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на първия ищец сумата 75 000 лева и на втория ищец сумата 26 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците вследствие на повече от сто публикации за посочени периоди от време в сайта „Т. прес“, на който ответникът е бил главен редактор, в които публикации се съдържат лъжи, обиди, клевети, с които са накърнени честта, достойнството и доброто име на ищците, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба, като неоснователни и недоказани.
След подаване на касационната жалба ищците са се отказали от исковете си за размерите над 15 000 лева. На основание чл.233, изр. 3 ГПК обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени в частите, за които са направени откази от исковете.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос:
Възможно ли е по иск срещу физическо лице за заплащане на обезщетения за непозволено увреждане с правно основание чл.45 ЗЗД за претърпени от ищците неимуществени вреди от неподписани обидни, клеветящи, позорящи статии и публикации в електронно издание (електронен сайт), регистриран от търговско дружество, авторството на статиите и публикациите да бъде установено с косвени доказателства и по реда на изключване на други възможни автори, в случаите, когато бъде установено, че физическото лице – ответник по иска е единственото ангажирано с дейността на електронното издание лице: то е едноличен собственик и единствен управител на търговското дружество, което е регистрирало електронното издание (електронния сайт), че то (физическото лице – ответник по иска) е и главен редактор на електронното издание и е единствено лице, което извършва дейност чрез електронното издание, че юридическото лице, което е регистрирало електронния сайт, няма други работници и служители и други лица не са ангажирани в издателската му дейност?
Отговорът на правния въпрос е положителен в случаите, когато по делото бъде установено, че цялостната дейност на електронното издание (електронния сайт) е била извършвана от едно единствено физическо лице, което е едноличен собственик и единствен управител на търговското дружество, което извършва издателската дейност, това физическо лице е регистрирало електронното издание (електронния сайт), то (физическото лице) е и главен редактор на електронното издание и е единствено лице, което извършва дейност чрез електронното издание, което няма други работници и служители и други лица не са ангажирани в издателската му дейност, от което следва да се приеме, че това физическо лице е и автор на неподписаните обидни, клеветящи, позорящи статии и публикации в електронното издание.
Този извод може да следва от връзките между установените по делото факти, които имат значение за авторството на публикациите и последиците от тях, които изключват друг възможен извод – когато макар и статиите и публикациите в електронното издание да не са с посочен автор, по делото бъде установено, че всички дейности на електронното издание са извършвани от това едно и също физическо лице, когато от ответника липсват твърдения и не се сочат и представят доказателства и по делото не е установено каквито да било от дейностите на електронното издание, да са извършвани от трети лица – търговското дружество не е регистрирало трудови правоотношения с други физически лица и не е ангажирало други лица в издателската си дейност.
Доказването, което ищецът следва да проведе, е главно и следва да бъде пълно, но то може да бъде извършено и с косвени доказателства.
По този въпрос настоящият съдебен състав споделя разрешенията, приети с решенията на ВКС по граждански дела № 921 /2010 г., на IV г.о.; № 4578 /2015 г., на IV г.о., (в което има позоваване на № 921 /2010 г., на IV г.о.) и № 502 /2011 г., на III г.о. и № 478 /2020, на I г.о. (в което има позоваване на 4578 /2015 г., на IV г.о.), с които е прието, че пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. … Пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт. … За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил.
Тези решения отразяват установена практика на ВКС по правния въпрос.
Както твърдят ищците това разрешение е възприето и от доктрината (Българско гражданско процесуално право, 9-то издание, глава ХI – доказване и доказателствени средства, стр.257, последен абзац).
Назначеният особен представител на ответника по касационната жалба М. Д. Д. оспорва нейната основателност.
По основателността на жалбата и на основание чл. 290 и сл. ГПК:
За мотивите на въззивния съд:
По делото е спорно дали ответникът е извършил противоправни действия, изразяващи се в публично отправяне (чрез авторство и публикуване на редица статии в сайта „Т. прес“) на твърдените неверни, обидни, клеветнически изявления спрямо двамата ищци, накърняващи достойнството им, личната им чест и доброто им име и намиращи се в пряка причинна връзка с настъпилите от ищците неимуществени вреди.
Публикуването на статиите в посочения сайт не е спорно. Спорно по делото е автор ли е ответникът на процесните статии и ако е автор, дали изнесената в процесните статии информация за ищците обективно е невярна, опозоряваща личната им чест и доброто им име или напротив – вярно отразява действително осъществили се събития, като оценката на ищците е израз на правомерно осъществен журналистически коментар.
Публикуваните статии не са били подписани и авторството им по делото не е било установено. На ищците е указано, че тежестта да докажат главно и пълно виновното поведение на ответника е тяхна.
Ищците са установили, че ответникът е едноличен собственик и управител на „Т. медия груп“ ЕООД, чиято собственост е сайтът „Т. прес“, че в дружеството не работят други хора, освен ответника, който е и главен редактор на сайта. От предоставената информация от НОИ се установява,че „Т. медия груп“ ЕООД няма регистрирани трудови договори.
От ССчЕ се установява, че за издръжка на сайта са били заделяни част от приходите на „Т. медия груп“ ЕООД, но от заключението на СТЕ не е могло да се установи кой управлява и администрира сайта.
Следователно, с проведеното от ищците доказване не се установява авторството на процесните статии, поради което не може да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника, тъй като отговорността по чл.45 ЗЗД е лична. Въззивният съд приема, че отговорността е на собственика и издател на сайта - „Т. медия груп“ ЕООД по реда на чл.49 ЗЗД. Поради това исковете са неоснователни.
По основателността на касационната жалба:
С оглед дадения отговор на правния въпрос настоящият съдебен състав приема за основателен довода на касационните жалбоподатели, че изводът на въззивния съд (както и на първоинстанционния), че по делото не е доказано, че ответникът е автор на процесните публикации, е неправилен.
Неправилният извод се дължи на неправилната съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, от които следва извода, че цялостната дейност на сайта „Т. прес“ е осъществявана единствено от ответника, поради което и следва да се приеме, че той е автор на процесните публикации и той ги е разпространил чрез електронния сайт.
Ответникът не е провел насрещно доказване, което да разколебае главното доказване от страна на ищците, поради което следва да се приеме, че доказването от страна на ищците е пълно.
Допуснатото процесуално нарушение е съществено, защото както е посочено по-горе в частта за мотивите на въззивния съд, въззивният съд е основал извода си за неоснователност на исковете (че не може да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника) на извода, че по делото не е доказано, че ответникът е автор на процесните статии.
Поради това и въззивният съд не се е занимавал с останалите въпроси, които е определил като релевантни за основателността на исковете: дали изнесената в процесните статии информация за ищците обективно е невярна, опозоряваща личната им чест и доброто им име или напротив – вярно отразява действително осъществили се събития, като оценката на ищците е израз на правомерно осъществен журналистически коментар. Въззивният съд се е задоволил да посочи за ищците, че при наведените от тях твърдения за неверни, обидни, клеветнически изявления спрямо двамата ищци, накърняващи достойнството им, личната им чест и доброто им име и намиращи се в пряка причинна връзка с настъпилите от ищците неимуществени вреди, ищците могат да ангажират отговорността на собственика и издател на сайта - „Т. медия груп“ ЕООД по реда на чл.49 ЗЗД (да предявят искове за обезщетение срещу него). Което ищците очевидно (от изложените им правни доводи) знаят, както и вероятно знаят, че от субект, регистриран като ЕООД, не могат да получат обезщетения (поради липсата на изисквания за капитал, а значи и за имущество, което да обезпечи получаването на обезщетения), което обезсмисля такова съдебно дело, поради което именно ищците обосновават доводи за авторството на статиите и вместо да последват съвета на въззивния съд, са предпочели да обжалват решението му.
Основаното на допуснатото съществено процесуално нарушение и неправилен извод за авторството на процесните статии въззивно решение е неправилно и съгласно правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови процесуални действия, спорът следва да се разреши по същество.
Настоящият състав приема за установено, че ответникът М. Д. Динушев е автор и разпространител на процесните електронни публикации в електронния сайт „Т. прес“, на който М. Д. е главен редактор.
Настоящият състав приема за правилни фактическите изводи на въззивния съд (както и на първоинстанционния, който е установил релевантните за спора факти въз основа на преценка на събраните по делото доказателства и е изложил подробни и последователни мотиви за фактическите си изводи), че по делото е установено извършването на публикациите, на които ищците основават исковете си и тяхното съдържание.
В процесните публикации ищецът Б. Б. е определян като „криминално проявен, вършещ измами, рекет и престъпни схеми“, „ползва мутренски похвати, саморазправа, заплахи, тормоз, издевателства и какво ли не …“, „Б. е мутра от 90-те години, използва арсенала на ДС за шантаж..." „Б. Б. и семейството му определено са замесени в грабежа на боновите книжки на работниците и служителите на „Е.” АД“, „най-големият доносник в П.“, „патологичен лъжец, мутра от 90-те години на миналия век и станал милиардер на гърба на народа ...”, „...доносник на ДС...", „свързан с обира на века с 21 000 000 лева от А. …“, „изпечен измамник и мутра от 90-те години на миналия век... изпечен мошеник....”, „мутра на прехода“, „скандален приватизатор“, „мошеник-приватизатор“, заграбил винарната Новоселска гъмза“, „върти мръсни схеми и мокри поръчки “, „откраднал 21 милиона от А.", „момче за мокри поръчки на Държавна сигурност", „измамник", „перач на мръсни пари ...”, „криминален приватизатор", „мутра”, „ограбил българската църква", занимава се с „източване на европари", „замесен в обира на А.", „заграбил Е. Х.", „измамил църквата, измамил е и стотици хиляди хора по време на масовата приватизация“, „Скандалният приватизатор Б. Б. е свързан със схеми за симулативни фалити, грабежи на народа.", „селяндур с мутренски подходи“, „скандален бизнесмен", „приватизатор, който е изкупил за жълти стотинки българските предприятия и ги ограбил", „бандит, който тормози дръзналите да го погледнат в очите", „приватизатор, заграбил десетки държавни предприятия", „скандален бизнесмен”, „свързан с разграбването на активи по време на масовата приватизация”.
В една от публикациите (от 22.07.2018 г.) за двамата ищци е написано, че са „тряснали активи за милиард", а вторият ищец Г. Б. е определен, като „скандалният бракониер, замесен в скандали...”.
В процесните публикации ищецът адвокат Г. Б. е определян като „скандален бракониер“, „скандален адвокат“, „свързан със скандалите на Държавния резерв“.
Фактическите твърдения, които се съдържат в процесните публикации и се отнасят до действия на всеки един от двамата ищци, са твърдения за позорни за ищците обстоятелства, някои от тях са твърдения за извършване на престъпления против собствеността и против личността. Ищците оспорват тяхната вярност, а ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал верността на нито едно от тези фактически твърдения. Поради което и при приложение на последиците от правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено с разпоредбата на чл. 154 ГПК следва да се приеме, че те са неверни и позорящи, представляват клевети, разпространени чрез електронно средство за масова информация.
Оценъчните твърдения (квалификациите) „скандален бизнесмен“, „скандален приватизатор“, „скандален адвокат“, изпечен мошеник“, „мутра на прехода“, „мошеник-приватизатор“, „измамник", „перач на мръсни пари”, „криминален приватизатор", „мутра”, „бандит“ са унизителни за честта и достойнството на ищците. Поради което настоящият съдебен състав приема, че те не представляват изказани мнения с негативни оценки, а представляват обиди, разпространени чрез електронно средство за масова информация.
Обидите и клеветите са противоправни действия. Поради това е неоснователно твърдението, че оценките на ищците в публикациите представлява израз на правомерно осъществен журналистически коментар (гарантиран от разпоредбата на чл.39, ал.1 от Конституцията на Р. България).
Следва да се отбележи, че публикациите са продължили и след предявяване на исковата молба, което има значение за преценката на противоправните действия на ответника.
Настоящият състав приема, че със събраните по делото гласни и писмени доказателства е установено, че ищците са преживели тежко обидите и клеветите, които са станали достояние както на професионалните им кръгове и на обществото, така и на близките им хора и са засегнали личното им и професионално достойнство, емоционалното им и здравословно състояние. С това са установи както вредите, така и причинната им връзка с извършените от ответника противоправни действия.
Настоящият съдебен състав намира, че с изложеното се установява осъществяването на фактическия състав на непозволено увреждане – противоправни действия на ответника в резултат на което са причинени неимуществени вреди на ищците, като вината на ответника се предполага.
Настоящият състав приема, че неимуществените вреди са причинени с множество деяния, но те са свързани обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от време, поради което и искането на ищците за определяне на глобални обезщетения, е основателно.
Като преценява претърпените от всеки един от ищците неимуществени вреди и съгласно правилото, установено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД настоящият съдебен състав намира, че следва да определи на първия ищец обезщетение в размер на 15 000 лева, каквото той претендира (след направения отказ от иска за разликата над тази сума), а на втория ищец обезщетение в размер на 5 000 лева, като отхвърли неговия иск за разликата до пълния предявен размер 15 000 лева (след направения отказ от иска за разликата над тази сума). На всеки един от ищците следва да се присъди законната лихва върху определените обезщетения, която ищците претендират от датата на предявяване на исковата молба – 07.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумите.
Касационните жалбоподатели - ищци претендират разноски и са представили в касационната инстанция списък на разноски за тази инстанция.
С оглед изхода от спора настоящият съдебен състав намира искането на касационния жалбоподател Б. Т. Б. за присъждане на разноски за основателно за сумата 7 065 лева за трите съдебни инстанции, от които 1 230 лева държавни такси за трите съдебни инстанции, 3 930 лева адвокатски възнаграждения за трите съдебни инстанции (по 1 310 лева за всяка съдебна инстанция) и 1 905 лева възнаграждения за особен представител за трите съдебни инстанции (по 635 лева за всяка съдебна инстанция).
С оглед изхода от спора настоящият съдебен състав намира искането на касационния жалбоподател Г. П. Б. за присъждане на разноски за основателно за сумата 2 335 лева за трите съдебни инстанции, от които 430 лева държавни такси за трите съдебни инстанции и 1 905 лева възнаграждения за особен представител за трите съдебни инстанции (по 635 лева за всяка съдебна инстанция).
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът
Р Е Ш И :
Обезсилва въззивно решение № 190 от 11.12.2020 г., постановено по в. гр. д. № 160 /2020 г. на Великотърновския апелативен съд и потвърденото с него решение № 51 /09.03.2020 г., по гр.д. № 126 /2019 г. на Ловешкия окръжен съд, в частта, с която са разгледани исковете на Б. Т. Б. и Г. П. Б. срещу М. Д. Д. с правно основание чл.45 ЗЗД за разликите над сумите 15 000 (петнадесет хиляди) лева до пълните предявени размери 75 000 лева за Б. Т. Б. и 26 000 лева за Г. П. Б. поради направени след постановяване на въззивното решение откази от исковете за тези размери.
Отменя въззивно решение № 190 от 11.12.2020 г., постановено по в. гр. д. № 160 /2020 г. на Великотърновския апелативен съд и потвърденото с него решение № 51 /09.03.2020 г., по гр.д. № 126 /2019 г. на Ловешкия окръжен съд, в частите, с които е отхвърлен предявеният от Б. Т. Б. срещу М. Д. Д. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 15 000 лева и е отхвърлен предявеният от Г. П. Б. срещу М. Д. Д. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 5 000 лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от ищците вследствие на повече от сто публикации за посочени периоди от време в сайта „Т. прес“, на който ответникът е бил главен редактор, в които публикации се съдържат лъжи, обиди, клевети, с които са накърнени честта, достойнството и доброто име на ищците, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба, като неоснователни и недоказани.
Вместо това постановява:
На основание чл.45 от ЗЗД осъжда М. Д. Д. с ЕГН , от [населено място], [жилищен адрес] да заплати на Б. Т. Б. с ЕГН , със съдебен адрес: [населено място], район И.,[жк], [улица], сумата 15 000 (петнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неверни и клеветнически твърдения и обиди, съдържащи се в публикации в електронния сайт „Т. прес“, в периода от 14.06.2017 г. до 05.03.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата 15 000 лева, считано от 07.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 7 065 (седем хиляди и шестдесет и пет) лева разноски за трите съдебни инстанции.
На основание чл.45 от ЗЗД осъжда М. Д. Д. с ЕГН , от [населено място], [жилищен адрес] да заплати на Г. П. Б. с ЕГН, със съдебен адрес: [населено място], район И.,[жк], [улица], сумата 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неверни и клеветнически твърдения и обиди, съдържащи се в публикации в електронния сайт „Т. прес“, в периода от 22.07.2018 г. до 05.03.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата 5 000 лева, считано от 07.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 2 335 (две хиляди, триста тридесет и пет) лева разноски за трите съдебни инстанции.
Оставя в сила въззивно решение № 190 от 11.12.2020 г., постановено по в. гр. д. № 160 /2020 г. на Великотърновския апелативен съд и потвърденото с него решение № 51 /09.03.2020 г., по гр.д. № 126 /2019 г. на Ловешкия окръжен съд, в частта, с които е отхвърлен предявеният от Г. П. Б. срещу М. Д. Д. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 10 000 лева (разликата над сумата 5 000 лева, за които искът е уважен от настоящата съдебна инстанция, до 15 000 лева, за които искът е предявен, след извършения отказ от иска за разликата над 15 000 лева до 26 000 лева), ведно със законната лихва върху сумата 10 0000 лева, считано от 07.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
