ВКС: Подсъдимите за пране на пари от САПАРД са невинни

ВКС обяви за окончателно невинни обвиняемите по делото за пране на пари от САПАРД, става ясно от съобщение на сайта на съда.

 

 

Група за пране на пари от програма САПАРД, създадена от Людмил Стойков и ръководена от Марио Николов, няма. Това е окончателното решение на Върховния касационен съд (ВКС), който сложи точка на деветгодишните опити на МВР и прокуратурата да доведат до осъдителна присъда схемите, чрез които Стойков и Николов, според тях, са изпирали милиони от еврофондове, разказва "Правен свят".

 

 

Съставът на ВКС - Елена Авдева - председател и докладчик, Теодора Стамболова и Галина Захарова, остави в сила решението на Софийския апелативен съд (САС) отпреди година, с което подсъдимите за втори път бяха оправдани на втора инстанция.

 

 

Делото бе гледано повторно от САС, след като през март 2014 г. ВКС го възобнови по искане от 2013 г. на изпълняващия функциите главен прокурор тогава Бойко Найденов. Година по-рано САС отново беше оправдал всички подсъдими. През 2010 г. те бяха осъдени на първа инстанция от съдия Румяна Ченалова, като единствен оправдан още тогава беше Людмил Стойков.

 

 

Основна теза на обвинението е, че 6 фирми, свързвани с Марио Николов и Людмил Стойков, са били създадени с цел да кандидатстват по програма САПАРД за закупуване на месопреработвателни машини. След това Николов с представители на швейцарски и германски фирми извършил множество сделки с цел изкуствено завишаване на цените на машините, които се връщали в България и трябвало да бъдат субсидирани от САПАРД. Ставало дума за износ на стари машини от България, след което били рециклирани и отново внесени в България, но представени за нови. Два състава на САС приеха за произволни изводите на съдия Ченалова, с които тя беше осъдила Марио Николов, съпругата му Марияна, Ана Шаркова, Валентин Ангелов и Иван Иванов. С ирония САС беше отбелязал несъстоятелността на тезата, че фирмите са създадени, за да участват по проекти на САПАРД, тъй като са регистрирани още в средата на 90-те години на миналия век, далеч преди да започне програмата в България и със съвсем различен предмет на дейност.

 

 

ВКС се съгласява с тези заключения на апелативния съд, както и с това, че не са изложени никакви доказателства за организирана престъпна група, освен познанствата между подсъдимите.

 

 

"Извеждането на знание за престъпна дейност единствено от факта на познанство или дори съжителство поставя в сериозна опасност разумната същност на доказването в наказателния процес. Напразно е позоваването в протеста на правилата за установяване на релевантни факти чрез косвени доказателства", посочва съдът.

 

 

Относно участието на подсъдимите като подписващи преводите на пари, пред ВКС прокуратурата се съгласява, че тези операции са вършени от счетоводители, но твърди, че това е само техническа дейност в изпълнение на волята на управляващите. Съдът обаче подчертава, че това не е посочено в обвинителния акт, а Николов дори не е бил и управител, разказва още Правен свят.

 

 

"Твърдението на прокурора, че договорите са "идентични по съдържание" и тъй като има повтаряемост на действията, доказват еднозначно престъпна схема, е лишено от логическа убедителност най-малко заради това, че при един и същ заемодател идентичността на формата не отрича съдържанието на съглашението", се казва още в решението на съда.

 

 

В заключение ВКС посочва, че прокуратурата е изградила позицията си "чрез извеждане на спорни силогизми от ограничен набор факти, които биха могли да получат и различна от дадената им интерпретация", но апелативният съд правилно е отказал да я възприеме.

 

 

Срещу т.нар. група на Марио Николов в Специализирания наказателен съд върви още едно дело. То е по обвинение на прокуратурата за източването на 7,5 млн.евро от САПАРД. То обаче е още на първа инстанция и скоро не се очертава да свърши дори още в тази фаза, а наказателните дела в България минават на три инстанции.