- Автор: Гласове
- 11 Ное 2021
- 767
- 21
На 26 септември тази година Германия гласува, а Европа беше в очакване. Победители са социалдемократите. Християндемократите паднаха до историческо ниско ниво на подкрепа, Зелените спечелиха по-малко гласоподаватели от очакваното, подкрепата за Свободните демократи /либералите/ беше леко подсилена, крайнодясната Алтернатива за Германия остана стабилна с лек спад, а крайнолевите Die Linke се сринаха наполовина.
Германия не е сама, когато говорим за победа на лявото в европейски план.
Скандинавският север и юг са ръководени от правителства, в които социалистите и социалдемократите са водещата сила. Това означава едно - приоритетите на прогресивните сили в Европа ще звучат по - силно и с по - голяма тежест на Европейския съвет, където се формират политиките на ЕС.
Освен, че водят до знакова промяна в политическата карта на Германия, резултатите от федералните избори могат да бъдат разчетени и като добри сигнали и поход към прогресивна, модерна и социална Европа. Докато Германия се подготвя за „основен ремонт“ на своето политическо статукво, анализатори прогнозират какво въздействие би могло да има следващото немско правителство върху Европейския съюз. В момента текат разгорещени преговори за съставяне на т.нар. коалиция „светофар“ - социалдемократи, либерали и зелени. Това е и целта на настоящия коментар – да очертае по-конкретно виждане в каква посока може да се задвижи европейският дневен ред и какво е мястото на България като активен участник в неговото формиране.
Германия, като една от основателите и като най-голямата икономика в ЕС, има сериозна тежест в европейските политики.
Ключови бяха позициите на Германия в отговора на глобалната финансова криза, на кризата с държавния дълг, миграционната криза, пандемията от коронавирус. Положителните резултати от политиката на европейско ниво са почти невъзможни без германското лидерство, което е икономически двигател на континента.
Отвъд стила на лидерство има много отворени въпроси каква ще бъде ролята на новия германски канцлер Шолц за по-дълбоката икономическа и фискална интеграция в ЕС. Създаденият, с решение на европейските лидери през юли 2020 г., Механизъм за възстановяване и устойчивост, в отговор на пандемията, беше предложен като еднократна мярка за успокояване на фискално консервативни страни членки на ЕС, като Нидерландия. Но все повече се чуват идеи и мнения дали ЕС би могъл да го превърне в постоянен инструмент – нещо, което ще изисква подкрепата на новия германски канцлер. Следователно е малко вероятно драматично смекчаване на германската позиция по отношение на дълга (до 60% дълг от БВП за страните в еврозоната) и фискалните правила на ЕС, с оглед евентуалното превръщане на Фонда за възстановяване в постоянна характеристика на фискалната архитектура на ЕС.
За страни като България тези инструменти са важни за стабилизиране на икономиката и за справянето с тази и бъдещи кризи. Тук обаче идва и ключовият момент относно разходването и инвестирането на тези средства. Неслучайно темата за върховенство на правото е основна в ЕС в този момент. Обвързването на европейските средства с правовата държава дава сигурност за правомерното им разходване и изпълнение на основната им цел – подобряване на стандарта на живот на хората във всички региони на Съюза.
Какво означава това за България?
Липсата на стабилно и адекватно правителство, липсата на адекватни мерки и резултати в борбата с корупцията, могат да се отразят негативно на достъпа на България до европейско финансиране в бъдеще. Накратко, корумпираните правителства на ЕС няма да получават подпомагане от Съюза. Политическата криза в България в момента нагледно потвърждава, че и нагласите на българските граждани в тази посока са сходни – „разграбването“ вече не се толерира. Изборът ни на управляващи неизменно трябва да е съобразен с тези фактори, за да можем да гарантираме, че държавата ни ще бъде подкрепена от ЕС в тежката икономическа и социална ситуация, която се разгръща и задълбочава.
Друго предизвикателство пред Европа са нейните амбициозни цели да стане въглеродно неутрална до 2050 г.
и намаляване на емисиите на парникови газове с поне 55% до 2030 г. Години обсъждане и в резултат - труден компромис, постигнат в Германия през 2020 г. Беше взето решение, че до 2038 г. страната ще се откаже от използването на кафяви и каменни въглища за добив на енергия. Меркел дори отбеляза, че енергийният преход е „най-трудната задача след Обединението на Германия“. Наред с това, със своя изтъкнат автомобилен сектор, страната ще играе ключова роля в този общоевропейски процес.
Политиката за климата е разделителна линия в преговорите за формиране на немско коалиционно правителство.
Зелените обикновено разрешават конфликтите между климата и заетостта в полза на по-радикална политика в областта на климата, дори в краткосрочен план. Социалдемократите следват по-социално приемлив и технологичен курс в борбата срещу глобалното затопляне. Зелените се фокусират повече върху отказа, регулирането и забраната. В България балансираният подход от гореизброените позиции се представя единствено от българските социалисти, които формират своите политики по отношение на климата с ясната мисъл за гражданите. Гарантирането на заетост и преквалификация на хората, които ще бъдат пряко засегнати от предстоящите промени във въгледобивната индустрия, например, са основополагащи в политиките на социалистите в България.
Ключова роля за една „светофарна коалиция“ в Германия ще изиграят либералите.
Тук има значителни разлики между тях, от една страна, и Зелените и социалдемократите, от друга. Проблемът идва от различията в икономическата сфера. Свободните демократи са за намаляване на корпоративните данъци и за фискална дисциплина. Социалдемократите считат, че орязването на разходите не са отговорът на кризата, а е нужна социална солидарност и грижа. Разнопосочни са вижданията: за повече и по-малко социална държава, за отношенията между пазара и държавата, дерегулацията и налагането на ограничения, за липсата на минимална работна заплата и повишаване на същата.
Настоящата криза показа ключовата роля на държавата както по отношение на политики и мерки, така и по отношение на държавна и европейска финансова подкрепа за бизнеса и гражданите. Левият подход, които беше адаптиран и приложен от всички правителства и европейски институции, е единственият работещ - гарантиращ грижата за хората и оцеляването на малките и средни предприятия. С оглед на задълбочаващите се последствия от кризата във всички аспекти на нашия живот е видно, че левите политики ще са единственият възможен изход в следващите няколко години, за да можем да излезем от кризата и да се справим с последствията от нея.
Ще си позволя и няколко думи за Социалдемократическата партия (ГСДП) в Германия.
Шолц, лидерът на ГСДП, върна партията си в играта, но играта далеч не е приключила. В близко бъдеще за ГСДП е важно да се проведат смислени правителствени политики: да се намалят неравенствата, да се изпълни обещанието за социална справедливост, да се разработи проект за прогресивен технологичен растеж в областта на климата, да се стабилизира вътрешната и външната сигурност. Ако ГСДП постигне това, заедно с Шолц, ще докаже на своите избиратели, на гражданите на Германия и на Европа, че прогресивната политика е правилната политика във времена на криза, глобализация и изменение на климата.
От своя страна Шолц показа как трябва да изглежда социалдемокрацията, адаптирана към реалностите на модерната епоха. Цялата му платформа е ориентирана към това как да решава проблемите на гражданите, как да подобри начина им на живот, демонстрирайки през цялото време компетентност, спокойствие и „уважение“, независимо от класа, раса, вероизповедание или регион.
Политическият плурализъм е новата нормалност в европейските правителства.
За първи път Германия е изправена пред предизвикателството да състави правителство не с две, а с три ключови партии. Те трябва да намерят „златната среда“ на добрия компромис, за да оправдаят очакванията на ЕС. Политиките на бъдещото правителство ще са базирани на компромис и компетентност, но основна роля ще играе най-влиятелната партия в тази коалиция – ГСДП. Вероятността е голяма да се постигне неотстъпчива позиция относно върховенството на правото, балансиран подход по отношение на климата, с поглед към обществото и стимулиране на технологически напредък и икономически растеж със силен социален елемент. Често обичаме да се сравняваме с немците, с техния избор за висок стандарт на живот, с тяхната адаптивност и възможност да се справяме с всякакви предизвикателства. Ето сега имаме възможност да го направим като тях – посоката е ясна, а изборът е наш. Ще засилим ли вятъра на промяната?
