- 10 Sep 2020
- 17
- 1
"Обречени сме 2015 да е с най - високия обем плащания и ако не следваме най- амбициозните цели, резултатът ще бъде загуба на пари. 2015 е последната от стария програмен период и това, което ще бъде разплатено до края на годината е това, което страната ни ще е успяла да разплати през целия програмен период. Сумата, която трябва да бъде платена е впечатляваща, става дума за близо 4,5 млрд. лв." Това каза вицепремиерът Томислав Дончев в интервю за БНР.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47204_psbkFwh6gyrKcv17T5YswHWMVNmzPS.jpg" style="height:367px; width:480px" /></p>
<p> </p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">Той посочи, че има две амбициозни намерения за 2015 година: Това да бъде най-силната година от гледна точка на работата с европарите, откакто България е член на ЕС и да бъде сложен край на безнаказаността в работата на администрацията, свързана с европейските проекти чрез закон за еврофондовете. </span></span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px"><em>"Освен това имаме амбицията през новия период - 2014-2020, да стартира като реални плащания. За тази цел има значение темпът на одобряване на оперативните програми, темпът, с който се акредитират управляващи органи. Като цяло амбицията ни е да бъдат отворени процедури за не по-малко от 6 милиарда лева и да бъдат разплатени не по-малко от 1,1 милиарда лева. Даваме си сметка, че това е тежко предизвикателство. Всичко това трябва да бъде свършено от същите администрации, същия брой хора и сравнено с 2014 година това са повече от два пъти повече пари, които трябва да преминат през системата"</em>, заяви Дончев.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Той посочи, че работата по закона за еврофондовете е възстановена. Той гарантира устойчивост на системата, балансира правата на участниците в процеса.<em> "Към момента това, което каже управляващия орган, това е последната дума"</em>, заяви вицепремиерът. Според него законът ще е факт до края на този политически сезон.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><em>"На нас ни е необходим и изцяло нов закон за обществените поръчки. От толкова много кърпене законът е труден за следване. Имаме добър повод за това. Трябва да транспонираме европейски директиви в сферата на възлагането на обществени поръчки. Крайният срок е началото на 2016 г., но аз мисля, че можем да го сторим по-рано. От гледна точка на транспонирането на директиви, като основен текст, нещата са готови. В близките седмици ще сформирам работната група. Вече поисках предложения от всички браншови организации за това какво трябва да се промени. От гледна точка на кройка на политиците законът трябва да е толкова прост, колкото може да бъде"</em>, подчерта Дончев.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Във връзка с изказване на Дончев на среща с бизнеса и видяното от журналистите противоречие между казаното от него за цената на тока и последващо изказване на председателя на ДКЕВР вицепремиерът уточни, че приоритет е балансирането на енергийната система. </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><em>"Има една теза на анализатори, подкрепяна от някои политици, че по-високата цена на електроенергията има положителни ефекти. Но в същото време, съобразявайки се със социалния фактор, доходите на една голяма част от българите и анализите, които показват, че една голяма спънка за европейската индустрия изобщо е високата цена на енергийните ресурси. И повдигнах въпроса като още една причина да се поддържа конкурентоспособността на българската индустрия. Така че това не е абстрактен въпрос"</em>, добави още Дончев. </span></span></p>
<p> </p>
<p> </p>
