- С какво изборите на 11 юли ще са по-различни от тези на 4 април?

- Има няколко обективни фактора. Първо, това е ограничаването на пандемията - тя почти изчезна. Преди изборите през април правителството на Борисов водеше целенасочена политика на страха през управлението на пандемията - неадекватни действия на ограничаване и отпускане на мерките, насаждане на страх през медиите, липса на всякаква информационна кампания за безопасността от гласуването. Това сега го няма и се надявам да се отрази в по-висока избирателна активност.

Вторият обективен фактор е, че ГЕРБ не могат да използват обществения ресурс, за да влияят на кампанията. В много държави съществуват забрани за това. На предходните избори министрите от последното правителство на Борисов сутринта раздаваха милиони от публичните средства по добре познатия модел, а следобед бяха кандидати за народни представители. Надявам се служебното правителство да положи и усилия за ограничаване на купения и контролиран вот. 

Третата разлика е, че ще има изцяло машинно гласуване в повечето секции. Това е възможност за намаляване на неправомерното влияние върху вота на гражданите, но и риск - предимно от организационен, технически и логистичен характер. Притеснен съм, че ЦИК и медиите не водят никаква информационна кампания как се гласува с машина. Изкуствено се създава напрежение, че това е сложно. Около 10 на сто от хората имат притеснения за машинното гласуване и това са предимно по-възрастните. Грях е да не се обясни, че няма нищо притеснително в машинното гласуване. 

- На фона на убедителното компрометиране на статуквото социологически проучвания в последните дни нагнетяват победа на ГЕРБ и едва ли не заплаха за държавата, ако вотът е различен. Какви са тенденциите в подкрепата за политическите партии в сравнение с 4 април?

- Нека не се заблуждаваме, че все още цялата публична администрация е назначена от ГЕРБ в последните 12 години, а клиентелистките мрежи не са разкъсани. Зад това стоят реални хора, които имат интерес да се запази моделът на непотизъм. Усещам, че има някаква фрустрация в обществото. От една страна, желанието за радикална промяна в политическия пейзаж не е изчезнала. От друга - хората са притеснени за доходите си, за това накъде ще върви България. На еуфорията, че е възможно друго управление, друго бъдеще за България, партиите трябва да отговорят с техните визии и конкретни политики.

Тенденциите иначе са ясни - ГЕРБ драстично свалят подкрепата си, а моята прогноза е, че с приближаването на изборния ден това ще продължи. Всички останали увеличават подкрепата си, което се дължи и на декларираната по-висока избирателна активност. Очаквам размествания и изненади за първите три места. БСП разполага с един от най-значителните електорални резервоари. Ако успее да се уплътни, БСП може да се окаже и изненадата на тези избори. 

- Страхува ли се българинът да гласува, притеснява ли се от нещо? Жив ли е още парадоксът "не искам и не харесвам този, но въпреки всичко пак и пак го избирам"?

- Не мисля, че българинът се страхува да гласува, а по-скоро е обезверен. След 31 години като че ли сме по-предпазливи да се доверим на следващите кандидати за спасители. Което не е задължително нещо лошо. Политиката в България, а и не само у нас, но тук се усеща по-осезаемо, се принизи до доста примитивни форми, за което вина има и лично Борисов. Моят съвет към гражданите е да се поинтересуват какво предлагат партиите и да се ориентират към това, което е най-близо до тях. 

- Неуспехът със съставянето на правителство в рамките на 45-ото Народно събрание как се отрази на обществените нагласи? Решение ли са "изборите до дупка"?

- Оказа се, че неуспехът да се състави правителство в 45-ото НС не е значима променлива върху електоралните нагласи. Служебното правителство, в някакъв смисъл, играе и буфер - правителство има, то работи. Заради дългогодишното презрение на Борисов към парламентаризма обществото като че ли забрави обаче кой е носител на политическата власт. В представителната парламентарна република това би трябвало да е Народното събрание. Да се надяваме, че следващото ще работи по-добре, както по отношение на законодателната си функция, така и по отношение на контролната върху изпълнителната власт.

Краткият живот на предишния състав на парламента не доведе до апокалипсис, но нека не си играем с нервите на избирателите. Формулата "избори до дупка" може да доведе до радикализиране на хората и да се получи нежелан откат в политическата система. Партиите в следващия парламент трябва да поставят националните задачи пред личните си интереси.

- Кои са основните проблеми, които хората очакват да бъдат решени от следващото управление? Има ли яснота коя партия или кои партии биха могли да решат тези проблеми?

- Много важен въпрос. В началото на кампанията направихме национално представително социологическо изследване. Целта беше да се види общественият контекст и как политическите партии се вписват в него. Проучихме кои са тези сфери, в които българите искат най-спешни решения. На първо място това са повишаване на доходите и жизнения стандарт, реформа в здравеопазването и прекратяване на корупционните практики. Мерки за намаляване на безработицата, икономическо възстановяване, растеж и повишаване на пенсиите също се търсят от хората.

Паралелно тествахме и нагласите към конкретни политики на БСП. Изненадах се в каква голяма степен те се приемат за безспорни. Политиките на левицата, като например създаването на национална програма за изоставащите региони, намаляването на ДДС върху лекарствата и медицинските изделия от 20 на 9%, създаването на защитени лечебни заведения в отдалечените райони, премахването на статута на болниците като търговски дружества, увеличаването на бюджета за образование и култура срещат огромна подкрепа не само от избирателите на БСП, но от цялото общество. Убедено твърдя, че политиките, които БСП предлага, съответстват в най-голяма степен на проблемите на хората така, както те са ги идентифицирали. Те обаче не достигат до по-голямата част от обществото и над това трябва да се поработи в кампанията. 

- Кого и какво българинът не иска да вижда във властта?

- Категорично - ГЕРБ и ДПС. 

- Какво правителство очакват хората? До каква степен действията на служебния кабинет се отразяват на очакванията за бъдещото управление на държавата?

- Хората искат правителство, което ще започне да решава проблемите, а те са много и са системни. Искат почтеност на всички нива. Няма да стане изведнъж обаче - цели обществени системи са пробити и възстановяването им изисква техническо време. Място за популизъм няма. Безумно би било следващото Народно събрание да започне с промени в избирателната система и финансирането на партиите, например, докато продължаваме да сме бедни и болни, а мнозинството от пенсионерите да живее под прага на бедността. Време е шоуто да отстъпи пред политиката. 

Служебният кабинет внася някакво временно успокоение, той се радва на обществено одобрение, отчасти заради прехвърляне на авторитет от президента. Но служебното правителство е ограничено в действията си, защото трябват и законодателни изменения. То няма и политически заряд в смисъл на някаква управленска програма, така че действията му са краткосрочни. 

- Какви възможности за коалиции виждате в 46-ото НС и до каква степен те биха били приемливи от силно фрагментираното общество?

- Да, обществото ни е фрагментирано, но по отношение на желанието за промяна в модела на управление има солидно мнозинство. Възможностите за коалиция са пряко свързани с резултатите от изборите. Вариант е да има програмно правителство на малцинството. Възможно е да има и широко мнозинство, ако партиите проявят висота по отношение на коалиционната култура. 

- Какви са вашите прогнози за изборите на 11 юли и за България след тях?

- Електоралните нагласи са много динамични и немалко хора ще вземат решение за кого ще гласуват в последните дни на кампанията. Очаквам изненади при подреждането на първите три партии, ще гледаме фотофиниш. Има риск, заради проявен инат, да влезем в политическа криза, при която да има нестабилни мнозинства и чести избори. Това обаче означава този покварен корупционен модел да продължи под повърхността да функционира и да не се правят необходимите реформи в големите обществени системи - здравеопазване, образование, доходи, правосъдие, сигурност и т.н. Това обществото няма да го прости и на фона на задаващо се огромно увеличение на цените за бита (електроенергия, храни и др.) ще се увеличава и протестният потенциал.