Съдебната система в Норвегия – с по-голямо доверие от правителството, НС и полицията

10 Sep 2020
10 сеп 20 | 18:45
157
3

Съдилищата в една от най-развитите европейски демокрации - Норвегия - се ползват с по-високо доверие от правителството, от парламента и от полицейските власти. Данните са били представени от Франк Егил Холм, старши съветник в Норвежката съдебна администрация, в качеството му на лектор по Проект “Подкрепа на ВСС, свързана с изграждането на капацитет и подобряване на ефективността на съдебната система” на Програма BG 14 “Изграждане на капацитет и сътрудничество в съдебната власт” на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014.

<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46240_kg5hNrzyLRqjWjraA9nGLLNBghdUhB.jpg" style="height:333px; width:500px" /> В началото на века около 60% от норвежците са вярвали на съдебната система в своята държава. Към 2012 г. доверието към съдилищата се е повишило и вече минава 80%. Над 75% от гражданите на Норвегия имат доверие в полицейските власти, а близо 70% - на Норвежкия парламент. Норвежкото правителство през 2012 г. се е ползвало с доверието на близо 60% от  жителите на северната държава. Сред причините за високото доверие, с което съдебната система се ползва в Норвегия, е структурата на самата власт, бързината на съдопроизводството, което е подпомогнато чрез въвеждането на електронното правосъдие и осигуряването на равномерна натовареност на магистратите. В Норвегия почти всички съдилища и съдии могат да решават да се произнасят по всички видове дела, т.е. има много ниско ниво на специализация. Всеки норвежки съдия е подготвен да решава както наказателни, така и всички граждански дела. (По данни от последното преброяване, населението на Норвегия е около 5,1 млн. души – бел.ред.). “Норвежката съдебна система е особена – всички съдилища могат да се занимават с конституционността на законодателствата и нормативните актове”, споделя Франк Егил Холм и уточнява, че в Норвегия няма Конституционен съд, няма административни съдилища, както няма и отделни съдебни състави, които се занимават с търговски дела. В Норвегия има 66 първоинстанционни районни съдилища, 6 второинстанционни апелативни съдилища и един Върховен съд. Съществуват и т. нар. “комасационни” съдилища, които се занимават с казуси, породени от спорове за земя. Самата Норвегия е разделена на 65 съдебни района, а в столицата Осло има два съдебни района. Размерът на съдилищата варира от 5 до 200 служители, но повечето съдилища имат под 10 съдии, което е продиктувано от географско-административните особености на Норвегия. “Повечето съдебна администрация е съсредоточена в няколкото големи градове в Норвегия, за да се осигури достъп на всички по равен начин до правосъдие”, коментира представителят на Норвежката съдебна администрация. Шестте Апелативни съдилища в Норвегия разглеждат наказателни и граждански дела, но никога не се явяват първа съдебна инстанция по тях. Друга особеност е, че Комисия за предварителен подбор, в състав от трима апелативни съдии, извършва преглед на жалбите. Ако съдебната комисия единодушно приеме, че обжалването няма да промени решението на първоинстанционния съд, то тя не се разглежда от апелативната инстанция. Дела, които предвиждат наказание над 6 години “лишаване от свобода” се разглеждат задължително от втората съдебна инстанция. Върховният съд в Норвегия има за цел да установи единство, яснота и развитие на закона. В него се допускат устни пледоарии, но без пряко да се представят доказателства. При Върховната съдебна инстанция също съществува институтът на “предварителния подбор” на жалбите. За обжалване пред Върховния съд се допускат дела, чиято значимост се простира отвъд интересите на страните по едно дело. Управлението на съдебната система на Норвегия се осъществя от Норвежката съдебна администрация, която е еквивалент на българския Висш съдебен съвет. Задачите на НСА са свързани с администриране и изготвяне на бюджета на съдебната власт, управлението на съдебните имоти. Съдебната администрация на Норвегия отговаря и за информационните и компютърни технологии за управление на преписките и делата. Към НСА има Секретариат на Съвета за назначения в съдебната система, както и Секретариат на Надзорния комитет за магистратите. Членовете на Норвежката съдебна администрация са магистрати, юристи, които се избират от Народното събрание. “Целта е НСА да бъде независим от правителството орган”, коментира Франк Холм и уточнява, че институцията е създадена именно с цел “по-голяма независимост на правораздавателната система на Норвегия”. Органът, който е еквивалент на българския ВСС, отговаря за наказанията на магистрати, както и за назначенията. Една от предпоставките за високото доверие на норвежците към съдебната им система, е свързана с натовареността на самите магистрати. Основен елемент в постигането на баланс, е въведената преди десет години електронна система за управление на делата Lovisa. Системата непрекъснато се усъвършенства и дори позволява да се посочи кога се очаква едно дело да приключи. “Индиректно системата Lovisa осигурява на администрацията и на съдиите разписани правила за това как трябва да се гледат, в какви стъпки, последователност и срокове тези дела”, посочи Франк Холм. Lovisa е свързана с информационните системи на всички институции в Норвегия, които имат отношение към правораздаването – полиция, данъчни, затвори, адвокатура, юридически и преводачески организации, публични регистри, помирителни съвети и други. Системата за правна информация позволява да се следи почти в реално време за хода на разглежданите дела и за висящите такива. Най-важното е, че Lovisa позволява да се получи информация за средното предвижване и решаване на делата. “Lovisa е инструмент, който ни позволява да генерираме статистика и да анализираме натовареността на магистратите”, подчерта норвежкият експерт. Системата прави прогнози, че годишно ще се разглеждат около 50 000 наказателни дела и около 15 000 граждански. В началото на 90-те години в Норвегия е била разписана т. нар. Бяла книга, която е установила практика за сроковете, в които делата се разглеждат. Средното време, за което едно гражданско дело трябва да се реши, е един месец. При наказателните дела този срок е три месеца, а при сложните наказателни процеси е половин година. “Като цяло, сроковете се спазват”, казва Франк Холм от НСА, но признава, че броят на съдилищата, които не успяват да се вместят в сроковете, се увеличава. Преди две години – 12 от 66 районни съдилища не са успели да се справят с наложения норматив. По около 2000 наказателни и още толкова граждански дела се разглеждат всяка година. Апелативните съдилища решават казусите за около шест месеца, но има райони, които не успяват да се впишат в средно установената норма. Преди близо десет години съдебната власт в Норвегия е изготвила мащабен анализ, чиято цел е била да се изследва времето, което е необходимо за обработка на материалите и разглеждане на делата и съответно необходимото разпределение на ресурсите. Направена е характеристика на всяко дело за това какви вещи лица са били необходими, дали е имало нужда от превод, изчислено е и времето, което е било необходимо на съдиите да разгледат казуса. Анализът е съдържал и информация за броя на свидетелите, които е следвало да бъдат разпитани. В крайна сметка, външната фирма, която е била наета, за да изготви мащабното изследване, е установила, че след 2006 г. в норвежката съдебна система 62% от общата работа в съдилищата е пряко свързана с решаването на делата, а 38% има относимост към административната работа и други дейности – обучения, срещи, командировки, ползване на отпуски и болнични. От 62% пряка работа по делото – 19% отива за самото разглеждане на казуса в съдебна зала, 25% е запознаване и писане на съдебни решения, 18% се отделя за разглеждане на друг тип дела – пробационни, дела по несъстоятелност и т.н. Анализът е позволил да се прогнозира броят на съдиите и на съдебните заседатели, които ще са необходими за разглеждането на предполагаемия брой дела, които трябва да се решат на година. “Ако са необходими повече съдии в даден съд, той кандидатства пред Норвежката съдебна администрация, а тя решава дали да се назначат допълнително съдии или не. Съответно, обявяват се свободни длъжности и магистрати могат да кандидатстват за тях. НСА е отговорна за подбора на кандидатите, а по-късно Кралският съвет на Норвегия назначава одобрените съдии в съответния районен или апелативен съд”, обясни Франк Холм. Презентацията на експерта от Норвежката съдебна администрация бе представена в рамката на цел 4 на “Механизъм за оценка на работната натовареност в съдебната система, както на индивидуално, така и на институционално ниво, с акцент върху разработените качествени показатели и критерии” на Проект изпълняван от Висшия съдебен съвет и подкрепен от Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 г. В рамките на Проекта се извърши проучване на натовареността на българските магистрати.

3 Коментара Коментирай

Коментари

ГРАБВАЙТЕ ВИЛИТЕ И ДА ПОДПАЛИМ ДЕСНИТЕ

31 Дек 2014 2:20ч.

Според доктрината на ДЯСНОТО, всеки българин има голяма заплата. И никоя дясна партия не иска увеличение на заплатите, напротив. Според дясното ако заслужаваш по-голяма заплата значи и без това трябва да я имаш, щом я нямаш и не си предприемач - значи си дори надценено нищожество. Дясното не е антипод на най-лошото при живковизма. Дясното е криптофашизъм и е против синдикати и работнически сдружения и политики. Дяснто - фашизма е бранител на едрият капитал и аристокрация-олигархия. Ето защо ДС които бяха бранители на олигархията, днес пак изпълняват същата роля - фашистка - дясна, и бранят капиталистическата олигархия. Само че царете управляват частно, а аристокрацията е дясно, ДЯСНО. Преди дясното в Израил, са имали комуна - всички са били равни. Частното е по-лошо и Христос го знае, ето защо римската империя не прощава на християните. Да частното е лошо, в САЩ разходите за здравеопазване са 18% от БВП, а на Великобритания са 10%, при по-добро и масово здравеопазване на острова. Скоро и последните заблуди ще паднат че частното е добро. Как как е могъл който и да било да повярва в тази лъжа на десните, след като историята е толкова зловеща и показателна без да имаш добра държава и обща борба за благоденствие. Че държавата и общите институции са измислени и приложени заради ударите на историята и са върхът на еволюцията. http://www.economywatch.com/economic-statistics/United-States/General_Government_Gross_Debt_Percentage_GDP/ http://www.economywatch.com/economic-statistics/United-States/Current_Account_Balance_Percentage_GDP/ САЩ от 1981та до 1993 дългът им достига от 41,4% до 72,4%, а от 1993та до 2001 от 72,4% до 54,7%, ПРИ КЛИНТЪН, после от 2001 до 2009 година от 54,7% до 89%, при Буш, и от 2009 година до сега от 89% до 109%. При Буш нарастването е с 60%, при Обама е 25%. http://www.economywatch.com/economic-statistics/United-States/Current_Account_Balance_Percentage_GDP/ Въпреки всичко, ДЯСНАТА ПОЛИТИКА ПРАВИ ПОВЕЧЕ ТЪРГОВСКИ ДЕФИЦИТ. И ПОВЕЧЕ ДЪЛГ. Чехия затваря „втория стълб“ в пенсионната система 3 години след създаването му. На 12 ноември, правителството на Чехия обяви, че „втория стълб“ на пенсионната система от доброволни индивидуални сметки (в България те са принудително задължителни) въведен през 2013 г. (което доведе до аплодисменти от Международния валутен фонд), ще бъде затворен през 2016 г. „Втория стълб“ се финансира от част от вноските на работещите, които се отклоняват от „първия стълб“ на обществената пенсионна програма. Според правителството интересът към програмата е екстремно нисък. Едва 84 000 са заявилите желание да участват във „втория стълб“ от създаването му през януари 2013 г., докато очакванията са били за поне 500 000 участници. Щетите за държавния бюджет ще бъдат малки, тъй като във „втория стълб“ на доброволните частни пенсионни фондове в Чехия, са събрани около 11 милиона долара, отклонени от общественото осигуряване. Очакванията са тази сума да бъде около 31,5 милиона долара през 2014 г. Програмата за ликвидиране на схемата е препоръчана от работна група с широка политическа подкрепа. През март 2016, дружествата, които управляват частните пенсионни фондове във „втория стълб“ (като българското ДЗПО, чешкото обаче е доброволно) ще информират собствениците на лични пенсионни сметки, че „втория стълб“ затваря. Те ще имат право до края на месец септември същата година да заявят дали искат натрупаната сума по сметките им да бъде преведена по банкова сметка (с опция да се върне и в „първия стълб“ срещу възстановяване на правата за пълна държавна пенсия) или да се преведе към „третия стълб“ от доброволни частни пенсионни фондове, като срещу това осигуреното лице завинаги губи част от правата си за държавна пенсия. Докато „втория стълб“ затвори окончателно, правилата остават същите. Въпреки, че решението да се включи към „втория стълб“ е било доброволно, веднъж щом работника влезе в схемата, решението му е окончателно. Към момента 5 лицензирани пенсионно-осигурителни дружества предлагат 4 вида фондове с различен риск (в Чехия му викат „риск“, а в България „доходност“), включително фонд инвестиращ в държавни облигации. Участниците във „втория стълб“ правят вноска 5% от дохода – 2% за тяхна сметка и 3% за сметка на работодателя, отклонени от общата осигурителна вноска за пенсия, която в Чехия е 28%. Разбира се, както и в България, който участва във „втория стълб“ губи пропорционално на отклонените суми от първия част от държавната си пенсия. Обаче в Чехия участието е доброволно, докато в България е въведено през 1999 г. насилствено. При пенсиониране на осигуреното лице се полага доживотна пенсия според това, което има в личната сметка. Бяхме се притеснили за Чехия, при анонсирането през 2012 г., че ще въвеждат същата измамна схема като ДЗПО-то в България. Обаче чехите си казаха думата и само 84 000 са будалите, които са се хванали в капана, че с „капиталово натрупване“ в частен пенсионен фонд може да си осигурят пенсия. Чехите казаха много ясно – заминавайте си за Сибир мошеници! България остана последната страна от ЕС, която или не е ликвидирала напълно, или не е ограничила до минимално въздействие с план за ликвидиране на измамната схема Кога България ще ликвидира измамната схема ДЗПО? Всяко правителство, което не го направи, ще падне от власт. И точно обратното – правителството, което премахне финансовите пирамиди в пенсионната система, ще има много добри времена пред себе си. Без рекетьорите се управлява много по-лесно. Всички нормални държави вече го разбраха това Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“ Източници: http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2014-12/index.html http://www.ipe.com/imf-applauds-czech-republics-second-pillar-pensions-reform/45574.fullarticle

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи
кривата краставица

31 Дек 2014 7:20ч.

Значи Брайвик се е появил на правилното място. Процесът е бил бърз, евтин, добре организиран и не е натоварил магистратите. Но ако ако някой случайно изследва причините за появата на Брайвик, едва ли се финансира по образцовите европейски механизми.

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи
БС2003

31 Дек 2014 16:14ч.

Крива краставицо, появата на Брайвик и подобни на него представители на дясно радикалните сили е свързана с обществените процеси в европейските страни,като предполагам, че се финансира от обекти, които имат отношение към задействането на европейските механизми, а не са отделени с китайска стена от тях.

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи