- 10 Sep 2020
- 21
- 7
"Случаят с КТБ прилича повече на откровена измама, от типа инвестиционни пирамиди, която направи Бърни Мадоф преди няколко години. Това не е нормално банкиране." Това коментира в предаването „Неделя 150“ на БНР американският финансист проф. Стив Ханке. Бившият съветник на президента Петър Стоянов е работил за въвеждането на валутния борд у нас и се смята за негов баща. По думите му в случая с КТБ има един любопитен въпрос, който може би никога няма да се разкрие. "Според обвинението на прокуратурата Цветан Василев е нареждал на касиера на банката да му дава милиони евро в брой. Въпросът е чии са били тези пари? И за какво ги е похарчил Василев? Според съобщеното около 206 млн. лева са изтеглени от декември 2011-а до юни 2014 г. Тази сума е голяма за обикновения човек, но е твърде незначителна, за да предизвика голяма промяна в банката. Тези пари практически е невъзможно да бъдат проследени. Парите, разбира се, са на банката, на вложителите. Но къде ли ги е похарчил Василев? Може би никога няма да разберем, защото това са пари в брой", каза в предаването икономистът.
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:helvetica neue,helvetica,arial,sans-serif">Стив Ханке разказа, че преди около една година, миналото лято, е прегледал внимателно законите за банковата регулация в България. По думите му тези закони са много добри – почти най-строгите в Европа. Но в два отделни случая предупредих управителя на БНБ Иван Искров, че ахилесовата пета на тези банкови правила може да се окаже банковият надзор и прилагането на регулацията, каза Ханке. Причината за моето предупреждение бяха слухове, които достигнаха до мен, че има съмнителни практики в някои от банките, притежавани от българи. Тогава ме увериха, че законите се прилагат много стриктно, добави американският професор.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><em>Благодарение на валутния борд през последните години БНБ си извоюва огромна репутация – до момента, в който това лято се случи епизодът с Корпоративна търговска банка. Дотогава БНБ беше единствената институция с висок процент обществено доверие. Успешното прилагане на валутния борд от БНБ беше причина за това доверие. Това става впрочем в Емисионното управление на банката, което е съвсем различен отдел от управление „Банков надзор“. Това са две отделни независими структури в БНБ, които нямат нищо общо помежду си. За съжаление сега репутацията на институцията е накърнена. Думите ми се потвърждават от самата централна банка. Защото тя поиска помощ от МВФ и ЕС. Това е голяма грешка. БНБ трябва сама да си оправи кашата, която забърка, сама да възстанови репутацията си, а не да търси външна помощ, </em>каза още проф. Стив Ханке.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">На въпрос имало ли е схема на свързани помежду си фирми, които са взимали заеми от КТБ с ясното съзнание изобщо никога да не ги връщат, Ханке отговори:</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><em>Данните, за които знам, показват, че документацията е непълна. Одиторите дори не могат да приключат работата си в нормалните срокове, защото документите липсват. Изглежда, че в банката са се вкарвали като депозити пари на много държавни предприятия, след което са раздавани на хора, свързани със собствениците на банката или с политици. Очевидно е, заради лошата документация. Точно за това предупреждавах гуверньора на БНБ преди година.</em></span></p>
<p><span style="font-size:14px">Не може да се прави сравнение между случая с КТБ и финансовите злоупотреби, довели до кризата от 2008 г., твърди финансистът:</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><em>Не мисля, че може да се прави сравнение. Всъщност кризата от 2008-2009 година започна от политическата класа и централните банки – по-точно Американския централен резерв и Европейската централна банка. Политическата класа тогава се опита да се защити, като хвърли вината на банкерите, които не отвърнаха адекватно. Не казвам, че банкерите са ангели, но на тях вече се приписва дори и дъждовното време навън. Българският контекст обаче е съвсем различен. </em></span></p>
<p><em><span style="font-size:14px">О</span></em><em>бявяването на фалит е подходяща мярка в случая с тази банка. Това означава, че ще го отнесат собствениците на банката и онези, които са взели пари назаем от нея. Надявам се да има достатъчно останали активи, за да се плати на хората, които имат влогове в банката. Поне на онези с влогове до 100 хил. евро. Повтарям, че не съм видял доклада на одиторите. Но мнението ми клони към това да се обяви ликвидация. Така ще платят собствениците и длъжниците, а с наличните активи ще се издължите на в<span style="font-size:14px">ложителите. Но не мисля, че има системен проблем. На банката трябва да се позволи да фалира, </span></em><span style="font-size:14px">каза още Стив Ханке.</span></p>
