С финансовия журналист Стефан Антонов разговаряме за това как ще се промени икономическото състояние на българите с присъединяването на страната към еврозоната. Стефан обръща внимание върху по-големите лъжи, използвани от двете страни в спора "за" и "против" еврото. Продължаваме да развенчаваме водещи заблуди и от двата лагера – евроскептичен и евроентусиастки. Политическият дебат се свежда до лозунги, а експертността се игнорира. Дори когато управляващите признават сложността на процеса и нуждата от дългосрочен анализ, отказват да го обяснят публично и да го защитят с аргументи.
В новия епизод на подкаста „Гласове“ финансовият журналист Стефан Антонов коментира как ще се промени икономическото състояние на българите след присъединяването към еврозоната. Анализираме перспективите пред банковата система – стабилността ѝ и очакваните промени в лихвите по кредитите за домакинствата и бизнеса.
„Няма повече пространство за поевтиняване на ипотеките – те ще останат около сегашните нива или ще започнат да поскъпват“, прогнозира Антонов. Той предупреждава за сериозен риск: ако през първото десетилетие след присъединяването на България към ЕС чуждестранните банки пренасочваха евтин ресурс от Западна Европа към Източна, то сега този модел може да се обърне. Евтиният ресурс, дори и относително ограничен, който българските вложители осигуряват, може да бъде насочен към по-високодоходни операции на Запад. Такава конкуренция може да доведе до повишение на лихвите у нас.
Разговорът обхваща и инфлацията – какво ще я движи, какви рискове поема България и от какво се отказва. Свръхзадлъжнялостта на САЩ вече принуждава дори финансовия министър Скот Бесент да заема отбранителна позиция и да уверява, че страната остава надежден длъжник – нещо невиждано в историята. В същото време, българските евроентусиасти твърдят, че държава като Франция не може да фалира и не би предизвикала финансова криза в еврозоната.
Антонов припомня, че при подписването на договора за присъединяване към ЕС България е била бедна и изостанала страна, а еврозоната – клуб на богатите. Днес, 18 години по-късно, валутният съюз е свръхзадлъжнял, а много от страните членки са на ръба на криза в публичните финанси. Още през 2007 г. България е направила опит да влезе в еврозоната, но този опит е бил отклонен. Тогава никой не се е тревожел, че страната има договорно задължение да приеме еврото. Днес, същите институции – ЕЦБ и ЕК – пренебрегват собствените си принципи и приемат България, след като тя за кратко покрива критериите от Маастрихт, макар самите те да изразяват притеснения относно устойчивостта на публичните ѝ финанси.
Непосредствено след присъединяването си към ЕС, още през 2007 година, България започва да сондира възможностите за приемане на еврото. Тези опити обаче са отбити, а никой тогава не се притеснява от факта, че по силата на Договора за присъединяване страната е поела задължение да въведе еврото.
Днес, 18 години по-късно, Европейската централна банка и Европейската комисия се отказват от собствения си принцип да приемат само страни, които устойчиво изпълняват критериите от Маастрихт. Вместо това, те допускат България до еврозоната, след като за кратък период от едва два месеца страната формално покрива изискванията – дори при положение, че самите ЕК и ЕЦБ изразяват притеснения относно устойчивостта на публичните ѝ финанси.
Според Стефан Антонов, ако в рамките на следващите десет години в еврозоната настъпи финансов катаклизъм, той ще бъде следствие от вече съществуващата неустойчивост на валутния съюз. В този случай, отговорността за негативните последици, които би понесло българското общество, ще бъде на онези, които активно са работили за присъединяването на страната.